Некроза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Некроза на долен крайник след ухапване от копиеглава змия (Bothrops asper)

Некрозата (от гр. Νεκρός - „мъртъв“) е локална смърт на група от клетки, тъкани или органи в организма, причинена от въздействието на разнообразни патогенетични фактори. Некроза може да възникне и в хода на развитието на различни болести. Некрозата настъпва веднага след смъртта на клетката, но може и да се развие постепенно с бавни дегенеративни промени в клетката, като тогава се означава като некробиоза.

Етиология[редактиране | edit source]

Факторите, водещи до некроза могат да бъдат:

  • Физични — механична травма, увреждане от йонизиращо лъчение, термична енергия, електрическа енергия.
  • Химични — от екзогенен (токсични вещества, киселини и основи) и ендогенен произход (токсични продукти от обмяната на веществата в организма).
  • Биологични — бактериални и вирусни токсини, отрови на насекоми и влечуги, разнородни алергени.
  • Исхемични — нарушения в циркулацията, следствие от спазъм, тромбоза, емболия.

Морфологични промени[редактиране | edit source]

Промените на клетъчно ниво при некроза се наблюдават най-рано в митохондриите и се изразяват във вакуолизация, заличаване на митохондриалните кристи, намаляване на плътността на матрикса. Ендоплазменият ретикулум набъбва, цистерните се разширяват, гранулираният ендоплазмен ретикулум изчезва. Апаратът на Голджи се превръща в големи вакуоли. Лизозомите могат да останат непроменени няколко часа след промените в останалите органели. Цитоплазмата се хомогенизира, образуват се големи вакуоли, оцветява се по-силно от еозин (еозинофилия). Промените в ядрото са специфични и преминават през кариопикноза, кариолиза и кариорексис.

  • Кариопикнозата (karyopycnosis) се проявява с уплътняване на ядрото, кондензация на хроматина и хиперхромност. Ядрената мембрана се разкъсва, хроматинът се разпределя неравномерно.
  • Кариолизата (karyolysis) се характеризира с разтваряне и изчезване на хроматина, разкъсаната ядрена мембрана е удебелена, при оцветяване е налице хипохромност.
  • Кариорексисът (karyorhexis) е последният етап от промените в ядрото, при който останалата част от хроматина се разпределя неравномерно на купчинки в периферията на ядрото, ядрената мембрана се разкъсва изцяло и ядреният материал излиза напълно в цитоплазмата.

Хистохимично клетъчният метаболизъм спира, окислителното фосфорилиране се нарушава, хидролитичните ензими увеличават своята активност. Започва автолиза на клетката. Клетъчните контакти се губят между загиналите клетки. Съдържанието на цитоплазмата им се пропива в околните междуклетъчни пространства.

Видове[редактиране | edit source]

В зависимост от условията, факторите и типа на тъканите, които некротизират, се различават няколко вида некроза.

Коагулационна некроза[редактиране | edit source]

Коагулационната некроза се нарича още суха и протича в тъкани с високо съдържание на белтъци и ниско съдържание на вода. Често настъпва при исхемия. Тъканните белтъци денатурират и коагулират, протеолитичните ензими се инактивират. Некротичният участък е бледожълтеникав до червено-кафяв, сух, с увеличен обем, изпъкващ над околната здрава тъкан. Микроскопски могат да се забележат формите на някои клетъчни органели.

Казеозна некроза[редактиране | edit source]

Казеозната некроза е разновидност на коагулационната. При този вид некроза некротичните участъци са бледожълтеникави на цвят, зърнисти и трошливи. Микроскопски се отбелязва пълно заличаване на клетъчните структури.

Коликвационна некроза[редактиране | edit source]

Коликвационната некроза се нарича още влажна и протича в тъкани с високо съдържание на вода. Протеолитичните ензими не са инактивирани, белтъците се разграждат, тъканите се размекват с образуване на кухини, изпълени с течност (псевдокисти).

Гангрена[редактиране | edit source]

Гангрената е характерна при некроза в органи, имащи пряк контакт с околната среда.

Суха гангрена[редактиране | edit source]

Настъпва най-често при некроза на крайниците, следствие от запушване на артериалните кръвоносни съдове при тромбоза, атеросклероза, изгаряне, измръзване. Сухата гангрена започва от дисталните части на крайника и постепенно се разпространява проксимално. Некротичните участъци при суха некроза са сухи, сиво-черни, линията между некрозата и здравата тъкан е ясна (демаркационна линия).

Влажна гангрена[редактиране | edit source]

Влажната гангрена се развива само при наличие на гнилостна инфекция в тъканите, където настъпва некроза. Некротичните участъци са мръснозеленикави, оточни, меки, излъчващи характерна миризма. Демаркационната линия между некроза и здрава тъкан не е ясна или липсва.

Нома[редактиране | edit source]

Нома (noma, cancer aquaticus) или воден рак е особен вид влажна гангрена, развиваща се при изтощени болни, обикновено деца, в областта на лицето.

Секвестър[редактиране | edit source]

Представлява некротичен участък разположен свободно сред живи тъкани.Обикновено под секвестър се разбира костен отломък получен в резултат на различни патологични процеси в костта водещи до нейното разрушаване.

Декубитус[редактиране | edit source]

Декубитусът е некроза, която се развива в участъци подложени на продължителен натиск, в резултат от залежаване.


Основните разлики между некрозата и апоптозата са:

НЕКРОЗА АПОПТОЗА
патологичен процес физиологичен процес
засяга тъкани, органи и по-обширни части от организма; трудно се ограничава на ниво клетка протича на ниво клетка, рядко на ниво тъкан
започва извънклетъчно, под въздействието на неблагоприятни фактори започва вътреклетъчно, под въздействие на условията, програмирани в ДНК на клетката
протича въпреки противодействието на вътрешните адаптационни и регулаторни механизми на клетката протича с активното съучастие на вътрешните адаптационни и регулаторни механизми на клетката
първо загиват и се разпадат цитоплазмените органели; ядрото умира последно първо загива и се разпада ядрото; цитоплазмените органели умират и се разпадат впоследствие
загиват функционални клетки, тъкани или органи, от които организмът се нуждае загиват непотребни за организма клетки и тъкани
вътрешните адаптационни и регулаторни механизми на организма се стремят да ограничат, и да спрат развитието на процеса вътрешните адаптационни и регулаторни механизми на организма не се опитват да ограничат или да спрат развитието на процеса
организмът се стреми да възстанови загубените клетки, тъкани или органи организмът не се опитва да възстанови загубените клетки и тъкани