Нелсън Демил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нелсън Демил
Псевдоним Джак Канон,
Кърт Ладнер,
Брад Матюс
Роден 23 август 1943 г.(1943-08-23)
Куинс, Ню Йорк, САЩ
Професия писател
Националност Флаг на САЩ САЩ
Активен период 1974-
Жанр трилър
Съпруга Джини Синдел Уит
Сайт http://www.nelsondemille.net/

Нелсън Демил (на английски: Nelson Richard DeMille) е американски писател на бестселъри в жанра трилър. Писал е и под псевдоними - Джак Канон, Кърт Ладнер и Брад Матюс.

Биография[редактиране | edit source]

Нелсън Демил роден на 23 август 1943 г. в Куинс, Ню Йорк, а после се мести със семеството си в Лонг Айлънд. Бил е лейтенант в армията на САЩ (1966-69) и е участвувал в бойни действия като командир на пехотен взвод от Първи кавалерийски полк във Виетнам. Награден е с Бронзова Звезда и Виетнамски кръст за храброст. Преди участието си във Виетнамската война, учи три години в Университета „Hofstra” в Лонг Айлънд, където после завършва политически науки и история през 1970. Тренира футбол и бягане. Член е на „Менса”. Той е доктор „хонорис кауза” е на университета „Hofstra” и на колежа „Dowling”, и е доктор по литература в университета на Лонг Айлънд.

Демил има две деца от първия си брак и едно доведено от втория си брак с Джини Синдел Уит, и все още живее в „Гардън сити”, Лонг Айлънд, Ню Йорк.

Творчество[редактиране | edit source]

Всяка своя книга Демил пише по около две години, тъй като провежда задълбочени проучвания по истински случаи. Повечето са написани в първо лице и следват праволинейна сюжетна линия, в която читателят се „движи” заедно с главния герой и с неговият сарказъм и сух хумор. По-новите, не са с типичния „холивудски край”, а вместо това завършват, или без окончателен резултат, или при успешното решение на загадката страда кариерата или личния живот на героя (”Полет 800”).

Действието в романите на Демил често се развива в познатия му Лонг Айлънд. Сюжетните линии първоначално са самостоятелни, но следващи романи често се преплитат или има препратки към събития и герои в тях („Школа за магии”, „Златният бряг”). Понякога Демил използва за героите се имена на истински личности в замяна на техни щедри дарения за благотворителни организации, или включва и себе си („Частен клуб”, „Див огън”).

Произведения[редактиране | edit source]

За Джо Райкър[редактиране | edit source]

уморения умен полицай с двата пистолета – стандартен и Магнум

  1. Снайпериста, The Sniper, 1974
  2. Чукът на Бога, The Hammer of God, 1974
  3. Агент на смъртта, The Agent of Death, 1975
  4. Наказателят, The Smack Man, 1975
  5. Канибала, The Cannibal, 1975
  6. Нощта на феникса, The Night of the Phoenix, 1975

Самостоятелни романи[редактиране | edit source]

  • Издирване, The Quest, 1975
  • При реките на Вавилон, By the Rivers of Babylon, 1978
  • Катедралата, Cathedral, 1981
  • Одисеята Талбот, The Talbot Odyssey, 1984
  • Обречен на мълчание, Word of Honor, 1985
  • Школа за магии, The Charm School, 1988
  • Спенсървил, Spencerville, 1994
  • Мейдей, Mayday, 1998

За Джон Сатър[редактиране | edit source]

  1. Златният бряг, The Gold Coast, 1990
  2. Скъпи Джон!, The Gate House, 2008

За Пол Бренер[редактиране | edit source]

военен следовател

  1. Дъщерята на генерала, The General's Daughter, 1992
  2. На север, Up Country, 2002

За Джон Кори[редактиране | edit source]

пенсиониран нюйоркски детектив на специална служба във ФБР

  1. Аз, детективът, Plum Island, 1997
  2. Играта на лъва, The Lion's Game, 2000
  3. Полет 800, Night Fall, 2004
  4. Частен клуб, Wild Fire, 2006
  5. Последният скок на лъва, The Lion, 2010
  6. Пантерата, The Panther, 2012 – с участие и на Пол Бренер

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Nelson DeMille“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.