Немски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Немски език Deutsch
Говори се в:	Германия, Австрия, Швейцария и 38 други страни
Район	Централна Европа, Западна Европа
Общо говорещи:	120 милиона
Систематизация по Ethnologue
Индоевропейски Германски Западногермански Горногермански Немски Среднонемски Източни среднонемски Немски
Официално положение
Официален в:	Германия, Австрия, Швейцария, Люксембург, Лихтенщайн и Белгия
Контролиран от:
Кодове на езика
ISO 639-1	de
ISO 639-2	ger,deu
ISO 639-3
Главни немскоговорящи общности по света

Немският език (на немски - Deutsche Sprache) принадлежи към западната група на германските езици. Говори се главно в Германия, Австрия, основната част от Швейцария, Лихтенщайн, Люксембург, Южен Тирол (Südtirol) в Италия, Източните кантони на Белгия и южна Дания, части от Румъния, в Елзас и североизточната част от Лотарингия във Франция. Освен това, в няколко бивши колониални владения на тези страни, като Намибия, има значителни немскоговорящи общности. Немскоговорящи малцинства има и в някои източноевропейски страни, като Русия, Унгария и Словения, както и в Северна Америка и в някои латиноамерикански страни като Аржентина и Бразилия (най-вече в щатите Рио Гранде ду Сул, Санта Катарина, Парана и Еспириту Санту.

[редактиране] История

Немският език е роден език на 101 милиона души. Говорим език е на общо 121 милиона и стои на 9-то място по разпространение в света.

През ранното средновековие думата «тойч» (от германското thioda, thiodisk за «народ»), обозначава племената, които не говорят на латински или романски езици. До 9 век за обозначаване на езика се е използвало по-старото «франкски / езика на франките». На този език е говорил Карл Велики (748-814 г.). Скоро след това елитът на западните франки приема романския език на местното население (сегашна североизточна Франция). Лингвистиката различава между "долнонемски" и "горнонемски" език, с което се обозначава географското разпространение на двата главни идиома.

Развитието на съвременния литературен немски език (Hochdeutsch) става на базата на "горнонемския език", наричан също Hochdeutsch. С течение на времето той се изменя постоянно и малко или повече кодифицира. Разделя се главно на 4 исторически периода:

• 750-1050 г. — старонемски (althochdeutsch)
• 1050-1350 г. — средновековен немски (mittelhochdeutsch)
• 1350-1650 г. — ранно нов немски (frühhochdeutsch)
• от 1650 г. — нов немски (neuhochdeutsch)

Разпространение на немскоговорящи според диалектните варианти
В жълто: долнонемски, в бежово: среднонемски, в оранжаво: горнонемски, в розово: фризийски език, в лилаво: нидерландски; зелено - немският език няма официален статус

През цялото средновековие, за разлика от съседните страни, немските земи са политически много разпокъсани, което води до образуването на съвсем различни диалекти. Началото на стандартизирания немски език се търси в "средновековния немски" (Mittelhochdeutsch) на придворната лирика около 1200 г. (на пътуващите от двор на двор трубадури), но при наличието на една огромна маса от неграмотни (аналфабети), основите му се поставят едва през късното средновековие и особено през Ренесанса, когато все още, а и дълго след това, в учените европейски кръгове продължава да доминира латинският език. Не малка роля при това играе и първият пълен превод на Библията, направен от протестантския реформатор Мартин Лутер и излязъл от печат за първи път през 1534 г.

Първият голям немски речник е този на Йохан Кристоф Аделунг от 1781 г. През 1852 г. братята Якоб Грим и Вилхелм Грим започват с издаването на многотомния «Немски речник», чийто последен том излиза в печат едва в 1961 г. По същото време пишат класиците на немската литература Гьоте и Шилер. Нормирането на правописа се извършва главно през 19 век, особено по времето на Втория райх, когато Германия е обединена и Берлин, в лицето на администрацията на Бисмарк, уеднаквява и административния език. Исторически се налага накрая «горнонемският» език на северна Германия и както в другите страни литературният език на класиците от 19 век.

От 1880 г. насам постоянно излизат в огромен тираж и в нови редакции речниците на Конрад Дуден, които са познати под краткото название «Дуден». Макар че те не са признати със специален закон, те имат почти безспорен авторитет. През 1996 г. Германия, Австрия и Швейцария приеха политическото решение за реформа на правописа, която особено в Германия не се прие всеобщо. Някои издателства и автори продължават и досега да ползват «стария» правопис.

Разпространение на немския език в Европа

Официални езици в Швейцария са немски (близо 64 % от населението), френски, италиански и реторомански. Преобладаващата част на немскоезичните швейцарци говорят помежду си на стотици диалекти, познати под общото наименование «швейцарско-немски» (Schweizerdeutsch или Schwyzerdütsch). Някои от тези диалекти са толкова различни един от друг, че самите швейцарци не се разбират помежду си. В такива случаи и при контакт с германци или австрийци, швейцарците говорят на стандартния "горнонемски", на който пишат разбира се и швейцарските автори, например Макс Фриш. Въпреки това през последните десетилетия се наблюдава тенденцията да се говори и пише все повече на «швейцарско-немски», например в училищата, по телевизията и в печата. На базелски градски диалект например се говори само в гр. Базел. Там той се среща по реклами, във вестниците и в радиото. По необходимост в телевизионните програми, които се излъчват както в страната, така и в немскоговорящите страни, речта на лицата, говорещи на диалект се превежда синхронно с «пълзящи» надписи. Учители обръщат внимание на факта, че все повече ученици не владеят литературния немски език. Не малко швейцарски интелектуалци се опасяват, че такова развитие довежда до откъсване от общата голяма немска литература и култура и накрая до провинциализъм.

[редактиране] Граматика

[редактиране] Азбука

Основна статия: Немска азбука
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

В немската азбука се използват 26 латински букви като има 3 гласни умлаути ä, ö, ü и печатна лигатура ß (Eszett Езцет), които не влизат в азбуката (т.е. те не са стандартизирани, но са включени в Уникода).

До началото на XX в. официално се е използвал готическия шрифт (в частност е съществувала разлика с готическия ръкописен шрифт).

[редактиране] Фрази

[редактиране] Източници

По материали на немската Уикипедия

[редактиране] Вижте още

 Уикипедия на Немски език

• Идиш (език), Ашкенази
• Люксембургски език
• Чужди думи
• Официални езици на Европейския съюз
• Поименен списък на официалните езици на Европейския съюз
• Европейски ден на езиците

[редактиране] Външни препратки

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Немски език

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Правила за транскрипция и правопис на немските географски имена

• Гьоте институт България
• "Да учим немски", Дойчевеле
• Онлайн Немско-българо-немски речник
• Статии за немския език
• Немският език на Ethnologue

п • б • р Официални езици на Европейския съюз английски • български • гръцки • датски • естонски • ирландски • испански • италиански • латвийски • литовски • малтийски • немски • нидерландски • полски • португалски • румънски • словашки • словенски • унгарски • фински • френски • чешки • шведски

п • б • р Германия История Хронология • Германски племена • Миграция • Франкска империя • Свещена Римска империя • Източна колонизация • Рейнски съюз • Германски съюз • Северногермански съюз • Германска империя • Първа световна война • Ваймарска република • Нацистка Германия • През Втората световна война • След 1945 • ГДР • ФРГ • Военна история на Германия Политика Бундесрат • Бундестаг • Президент • Канцлер • Кабинет • Политически партии • Конституция География Административно деление • Градове • Планини • Острови • Реки • Езера • Транспорт Икономика История • Автомобилна индустрия • Франкфуртска стокова борса Демография Германци • Немски език • Религия • Човешки права Култура Берлинска художествена академия • Музика Туризъм Алпи • Крепости и замъци • Романтичен път • Хайделберг Символи Флаг • Герб • Химн