Неокантианство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Неокантианството е течение във философията, чиито представители се стремят да възродят учението на Имануел Кант.

Възниква през втората половина на 19 век като последица от разногласията в течението кантианство. Най-широко е разпространено в Германия.

Първите неокантианци О. Либман и Ф. Ланге критикуват дуализма в Кантовата философия. В по-нататъшното си развитие неокантианството скъсва решително с „нещата в себе си“ (виж И. Кант) и разглежда обекта на познанието като продукт на мисловна конструкция.

Разделя се на 2 основни школи: