Неокесарийска епархия
| Неокесарийска епархия | |
 Карта на малоазийските епархии около 1880 г. | |
 Православна църква на нос Язон | |
| Местно име | Ιερά Μητρόπολη Νεοκαισαρείας |
|---|---|
| Църква | Вселенска патриаршия |
| Страна | Византийска империя, Османска империя |
| Център | Неокесария, Евдоксияс, Инои |
| Дата на основаване | 325 г. |
| Дата на закриване | 1922 г. |
| Предстоятел | вакантна |
| Сан | митрополит |
Неокесарийската епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Νεοκαισαρείας) е титулярна епархия на Вселенската патриаршия. Диоцезът съществува от 325 до 1922 година с център в град Неокесария, на турски Никсар. Титлата Митрополит на Неокесария, ипертим и екзарх на Понт Полемониакски[1] от 1936 година е вакантна.[2]
Неокесария Понтийска (на латински: Neocaesarea in Ponto, за да се различава от Неокесария Сирийска).[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
Неокесария първоначално носи името Кабира и е столица на Понтийското царство. По-късно римляните го преименуват на Диосполис в 73 година пр. Хр., а Полемон I Понтийски – на Себастия в 35 година пр. Хр. В 64 година римляните му дават името Неакесария.[1] Според традиционния разказ, когато Григорий Чудотворец е ръкоположен за епископ на родния си град около 240 година, в Неокесарий има само 17 християни, а при смъртта му в 270 година – само 17 езичници.
Неокесария става митрополия в 325 година. Тя има 4 епископии в VII век (640) и 10 в XII. След селджукското завоевание на региона в 1075 година броят им постепенно намалява и в XIV век не остава нито една. В XVIII век е създадена нова Неаполска епископия, която в 1889 година става самотоятелна Колонийска митрополия. По време на османското владичество катедрата е преместена в Евдокияс (Токат), а през 1903 година - в Инои (Юне).[1]
Митрополията е разделена на две части. Основната граничи с Черно море на север, с Халдийската, Колонийската и Теодосиуполска (Антиохийска патриаршия) и Амидийската митрополия (Антиохийска патриаршия) на изток, Аданската (Антиохийска патриаршия), Верийската (Антиохийска патриаршия) и Аданската митрополии на юг и Кесарийската и Амасийската митрополия на запад. Гангренската част е бившата Гангренска митрополия, присъединена към Неокесарийската на 19 януари 1630 година. Тя граничи с Черно море на север, Амасийската на изток, Кесарийската и Анкарската на юг и Халкидонската на запад. Други градове в основната част са Фадиса (Фатса), Полемонио (Боламан), Котиора (Орду), Газиура (Турхал), Сагилио (Йълдъзели), Севастия (Сивас), Гарнаки (Гюрюн) и Тефрики (Дивриги). В Гангренската част са Кастамону (Кастамон), Йонополис (Инеболу),[1] Киторос (Джиде), Помпиуполис (Ташкьопрю), Докия (Тосия), Гангра (Чанкъръ), Антониуполис (Черкеш), Теодоруполис (Сафранболу), Маврогонио (Карабук), Партенио (Бартън), Амастрис (Амасра), Дадастана (Деврек), Кратия (Гереде).[2]
След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война и обмена на население между Гърция и Турция в 1922 година, на територията на епархията не остава православно население.[2]
Митрополити[редактиране | редактиране на кода]
| Име | Име | Управление | Забележка | Години |
|---|---|---|---|---|
| Исая | Ησαΐας | май 1793 – 1801 † | от преспански м. | ? – 1801 |
| Мелетий I | Μελέτιος | март 1801 – май 1816 | от воденски м., в кесарийски м. | ? – 1817 |
| Кирил III | Κύριλλος | май 1816 – 1850 † | ? – 1850 | |
| Леонтий | Λεόντιος | 4 май 1850 - 7 ноември 1864 | от назиански т.е. (септември 1848), уволнен, по-късно неокесарийски | ? – 1868 |
| Йеротей | Ιερόθεος | 7 ноември 1864 – 29 август 1868 | по-късно неокесарийски м. | ? – 1883 |
| Леонтий | Λεόντιος | 29 август 1868 – 1 ноември 1868 † | по-рано неокесарийски | ? – 1868 |
| Мелетий II | Μελέτιος | 18 ноември 1868 - 3 април 1872 | от трикийски е., в еноски м. | |
| Йеротей | Ιερόθεος | 3 април 1872 – 25 август 1883 † | по-рано неокесарийски м. | ? – 1883 |
| Константий | Κωνστάντιος | 3 септември 1883 - 15 юли 1895 | по-рано костурски м., в берски м. | 1835 – 1908 |
| Александър | Αλέξανδρος | 15 юли 1895 - 18 октомври 1903 | по-рано пелагонийски м., в солунски м. | 1851 – 1928 |
| Амвросий | Αμβρόσιος | 18 октомври 1903 - 25 април 1911 | от пелагонийски м., в кесарийски м. | 1854 – 1931 |
| Поликарп | Πολύκαρπος | 28 април 1911 - 13 октомври 1922 | от колонийски м., в ксантийски м. | 1864 – 1936 |
| Агатангел | Αγαθάγγελος | 25 октомври 1922 - 20 март 1924 | от филипийски м., в принцовоостровен м. | 1864 – 1935 |
| Амвросий | Αμβρόσιος | 22 март 1924 - 24 октомври 1929 | по-рано кесарийски м., в деркоски м. | 1854 – 1931 |
| Хрисостом | Χρυσόστομος | 7 май 1944 - 27 ноември 1976 † | на 22 юли 1950 е избран за лероски м., но не приема избора и той е отменен[4] | 1894 – 1976 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 102. Посетен на 14 септември 2014.
- ↑ а б в Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 103. Посетен на 14 септември 2014.
- ↑ Annuario Pontificio 2013 (Libreria Editrice Vaticana 2013 ISBN 978-88-209-9070-1), p. 939
- ↑ Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 115. Посетен на 20 септември 2014.