Неолиберализъм
Неолиберализмът е политическа философия, която се застъпва за икономическа либерализация, свободна търговия и свободни пазари, приватизация, дерегулация, намаляване на мащаба на държавния сектор, при засилване ролята на частния сектор в съвременното общество.
Неолиберализмът е за ненамеса на държавата в дейността на предприятията и против развитието на държавната собственост.
Неолиберализмът e идеология[1] базирана на икономическия либерализъм. Идеологията е благосклонна към икономически политики базирани на неокласическите теории в икономиката, които минимализират ролята на държавата и максимализират частния бизнес сектор. Терминът "неолиберализъм" също така е започнал да има широка употреба в културните изследвания, за да опише социални, културни и политически практики и политики, които използват езика на пазарите, ефикасността, консуматорския избор, трансакционното мислене и индивидуалната автономия, за да се премести риска от правителствата и корпорациите към индивидите и да се увеличава този тип пазарна логика в една реалност на социалното и на афективните взаимоотношения.[2]
През 70-те години на ХХ век някои латиноамерикански икономисти започват да използват "неолиберализмо" (neoliberalismo), за да опишат своята програма за пазарноориентирани реформи. От 90-те години на ХХ век обаче, лявоориентирани икономисти и теоретици като Джон К. Гълбрайт, Дейвид Харви и др. употребяват термина "неолиберализъм" в пейоративен смисъл, означаващ икономическа политика, защитаваща интересите на глобалния капитал в ущърб на тези на наемния труд и обществото като цяло. Консервативните критици от своя страна отхвърлят термина "неолиберализъм" като "запазена фраза", изобретена от американските радикали, с която да омаловажат идеите на Милтън Фридман и Фридрих фон Хайек.[3] Либертарианецът Роналд Хамови асоциира термина "неолиберализъм" с националистите и утопичните социалисти, които се противопоставят на свободните пазари.[4]
Съдържание |
Политически импликации[редактиране]
В по-широк смисъл неолиберализмът търси да прехвърли контрола на икономиката от публичния към частния сектор,[5] заради убеждението, че ще произведе по-ефективно управление и подобри икономическото състояие на нацията.[6] Пълното изразяване на конкретни политики, защитавани от неолиберализма често се смята да е това на Джон Уилямсоновия[7] "вашингтонски консенсус," списък от политически предложения, които изглежда, че са получили консенсусно одобрение от базираните във Вашингтон международн икономически организации (като Международния валутен фонд (МВФ) и Световната Банка).
Източници[редактиране]
- ↑ ((en)) Turner, S. (2008) Neo-Liberal Ideology; History, Concepts and Policies. Edinburgh University Press
- ↑ ((en)) Ong, Aihwa. (2006). Neoliberalism as Exception: Mutations in Citizenship and Sovereignty. Duke University Press.
- ↑ ((en)) Manfred B. Steger, Ravi K. Roy, Neoliberalism: A Very Short Introduction (2010)
- ↑ ((en)) Ronald Hamowy, The encyclopedia of libertarianism (2008) p. 208
- ↑ ((en)) Cohen, Joseph Nathan (2007) "The Impact of Neoliberalism, Political Institutions and Financial Autonomy on Economic Development, 1980–2003" Dissertation, Department of Sociology, Princeton University. 2007
- ↑ ((en)) Prasad, (2006)
- ↑ ((en))Williamson, John (1990) "What Washington Means by Policy Reform" in John Williamson, ed. Latin American Adjustment: How Much Has Happened? (Washington, DC: Institute for International Economics
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Neoliberalism“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
Виж още[редактиране]
- Класически либерализъм
- Глобализация
- Свободен пазар
- Либертарианизъм
- Анти-капитализъм
- Неоконсерватизъм
Външни препратки[редактиране]
