Неопротерозой

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Еон Ера
Продължителност
Период Начало
в млн. г.
Фанерозой
Неозой
65,5 млн. г.
Кватернер 2,588  
Неоген 23,03  
Палеоген 65,5  
Мезозой
185,5 млн. г.
Креда 145,5  
Юра 199,6  
Триас 251    
Палеозой
291 млн. г.
Перм 299    
Карбон 359,2  
Девон 416    
Силур 443,7  
Ордовик 488,3  
Камбрий 542    
Протерозой
Неопротерозой
458 млн. г.
Едиакарий 630    
Криоген 850    
Тоний 1 000    
Мезопротерозой
600 млн. г.
Стений 1 200    
Ектасий 1 400    
Калимий 1 600    
Палеопротерозой
900 млн. г.
Статерий 1 800    
Орозирий 2 050    
Рясий 2 300    
Сидерий 2 500    
Архай Неоархай
300 млн. г.
2 800    
Мезоархай
400 млн. г.
3 200    
Палеоархай
400 млн. г.
3 600    
Еоархай
3 800    
Хадей
  4 700    
Позиция на континентите

Неопротерозой, на английски: Neoproterozoic Era е геоложка ера (последната ера на протерозоя), която започва преди 1000 милиона години и завършва преди 542 милиона години.

От гледна точка на геологията се характеризира с разпадането на древния суперконтинент Родиния на 8 отделни фрагмента. Неопротерозоят се дели на 3 периода - Едиакарий, Криоген и Тоний. По време на криогена настъпва най-мащабното заледяване на Земята, ледовете достигат екватора.

От по-късния период - едиакарий са най-древните изкопаеми на останки от живи организми, защото именно в този период при животните започва да се оформя скелет или друга твърда обвивка. По-голямата част от фауната не може да се счита за предшественик на съвременните животни, като установяването на тяхното място в еволюционното дърво е много сложно и проблематично.