Неофит Бозвели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Неофит Бозвели
български просветен деец
Неофит Бозвели 
Роден: 1785
Котел, Османска империя
Починал: 4 юни 1848  (на 63 години)
Хилендарски манастир, Османска империя

Неофит Бозвели, наричан също Неофит Хилендарец, е български духовник, един от водачите на националното просветно и църковно движение през Възраждането.

Биография[редактиране | edit source]

Неофит Бозвели е роден през 1785 година в Котел. Замонашва се в Хилендарския манастир около 1810 година, след което започва да пътува като таксидиот.[1] През 1813 година се намира в Свищов, където се установява и се заема с книжовна и учителска дейност.[1] Посещава за кратко Сърбия и след това се установява в Търново. Там обикаля различни селища и манастири от епархията и с патриотичните си проповеди разбужда националното съзнание на българите. Това му спечелва славата на един от водачите в борбата срещу гръцкото духовенство.

През 1839 година българите от Търновската епархия правят опит да поставят Неофит Бозвели на мястото на дотогавашния гръцки митрополит, но заминалите за Цариград пратеници са подкупени от служителите на Цариградската патриаршия. За митрополит на Търново е назначен друг грък на име Неофит Византиос, а Бозвели е определен за негов протосингел. След пристигането на новия митрополит Бозвели отказва да изпълнява задълженията си и се оттегля в Лясковския манастир. Обвинен в неподчинение, през април 1841 година той е заточен в Света гора.[1] Той остава там до август следващата година, като прекарва това време в Хилендарския и Зографския манастир и в манастира Дионисият.[1] През това време активно си кореспондира с други църковни дейци като поп Андрей Робовски от Елена, лясковския архимандрит Максим и др., насърчавайки ги да не изоставят борбата, а да полагат усилия до крайния успех. [2]

След заточението си той се установява в Цариград. Преценява, че градът предлага благоприятни условия за продължаване на борбата с Патриаршията, поради наличието на западни дипломати и реформаторските обещания на Високата порта. Дейността на Бозвели в столицата на Османската империя и критиката му към гръцкото духовенство довежда през 1845 година до второ негово заточение в Света гора – в Хилендарския манастир и във Великата Лавра.

Неофит Бозвели умира на 4 юни 1848 година в Света гора, което нанася тежък удар върху българското църковно-национално движение.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Славеноболгарское детеводство, 1835
  • Неофит Бозвели. Плач бед­ния мати Бол­га­рии. 1846.
  • Неофит Бозвели. Разговор на любородните.
  • Неофит Бозвели. Съчинения. Подбор и ред. С. Таринска. С., 1968.

Литература[редактиране | edit source]

  • Арнаудов, Михаил. Неофит Хилендарски Бозвели. С., 1930. (2 изд. 1971).
  • Арнаудов, Михаил. Непознатият Неофит Бозвели. С., 1942.
  • Смоховска-Петрова, Ванда. Неофит Бозвели и българският църковен въпрос (Нови данни из архивите на Адам Чарториски). София, БАН, 1964.
  • Неофит Бозвели и българската литература. БАН, С., 1993.
  • Божинов, Пламен. Неофит Бозвели.- В: Бележити българи (под ред. на Пл. Павлов), том 5. С., изд. "Световна библиотека", 2012.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 133-134.
  2. Официален сайт на Община Елена: Приносът на еленчани в църковната борба през Възраждането