Неофит Самоковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за самоковския митрополит от XVIII век. За този от XIX век вижте Неофит Струмишки.

Неофит Самоковски
български духовник
Роден
1700 г.
Починал
16 април 1778 г. (78 г.)

Неофит Самоковски е български духовник от Македония, последен митрополит на Самоковската епархия на Печката патриаршия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1700 година в град Банско, тогава в Османската империя. Произхожда от рода Кундеви. Замонашва се и на 1 ноември 1753 година е ръкоположен за самоковски митрополит от патриарх Гавраил II Печки. Противопоставя се на опитите на цариградския патриарх Самуил I Константинополски да предаде епархиите с владици българи в ръцете на гръцки духовници.[2]

Споменава се в 1753, 1766[3] и 1771 година.[4] Умира на 16 април 1778 г.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 47.
  2. Възрожденци от Банско // Архивиран от оригинала на 2014-01-08. Посетен на 9 януари 2014 г.
  3. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 160
  4. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-XVIII век. Т.1-2. С., 2003-2004, № 415
  5. Стојановић, Љ. Стари српски записи и натписи. T. 1-6, II изд. Београд, 1982-1988, № 5884.
Серафим самоковски митрополит
(1753 – 1778)
Филотей
(на Вселенската патриаршия)