Неофит Български

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
† Неофит I
Български патриарх и Софийски митрополит
Neophyte of Bulgaria.jpg
Лични данни
Управление 24 февруари 2013 – настояще
Други титли Левкийски епископ
Доростолски и Червенски митрополит
Русенски митрополит
Роден 15 октомври 1945 г. (1945-10-15) (69 г.)
София, България
Предшественик Максим I
Семейство

Неофит I, Патриарх Български и митрополит Софийски е висш български православен духовник, глава на Българската православна църква от 24 февруари 2013 г. От 1994 г. до 2001 г. е доростоло-червенски митрополит. От 2001 г. до избора за български патриарх е русенски митрополит.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години и образование[редактиране | edit source]

Роден е в София на 15 октомври 1945 година със светско име Симеон Николов Димитров в работническо, безпартийно и силно религиозно семейство.[1] След завършване на основното си образование, през есента на 1959 г. е приет за ученик в Софийската духовна семинария при гара Черепиш, курсът на която завършва през 1965 г. От септември 1967 г. е студент в Духовната академия „Свети Климент Охридски“, която завършва през 1971 г. От есента на 1971 г. до 1973 г. е на богословска специализация в Катедрата по църковно пеене при Московската духовна академия.[2]

На 1 септември 1973 г. е назначен за преподавател по източно-църковно пеене и диригент на студентския хор при Духовната академия. Четири години по-късно става старши преподавател по източно църковно пеене и богослужебна практика в Духовната академия, където преподава до края на 1980 г.

Неофит е подстриган за монах на 3 август 1975 г. в Троянския манастир с името Неофит. През следващия месец става диригент на Софийския свещенически хор. На 25 март 1976 г. патриарх Максим го ръкополага за йеромонах, а на 21 ноември 1977 г. отново патриарха го въвежда в архимандритско достойнство в софийската катедрала „Света Неделя“. От 1 януари 1981 г. до декември 1985 г. архимандрит Неофит е протосингел на Софийската митрополия.

Епископ[редактиране | edit source]

Митрополит Неофит на откриването на новопостроения параклис при село Светлен през 2005 г.

В периода 1983 – 1990 година Неофит е сътрудник на Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия с псевдоним Симеонов. В личното му дело са запазени 16 листа, а Неофит е описан в него като:

Силно религиозен, привързан към църквата, епископ Неофит се оформя като един от консервативно настроените млади висши духовници, радетели за запазване на старите традиции в православната църква. Особена активност прояви в разширяване на религиозната дейност след започналите в социалистическите страни процеси на преустройство и демократизация и най-вече след проведеното в СССР честване на 1000-годишнината на Руската православна църква. Започна открито да поддържа тезата за пълна самостоятелност и ненамеса на държавата в религиозната дейност и църковно управление.[1]

На 8 декември 1985 г. в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ е хиротонисан в епископски сан с титлата Левкийски и е назначен за втори викарий на софийския митрополит.[2]

На 1 декември 1989 г. епископ Неофит е избран за ректор на Духовната академия, а след възстановяването на академията като Богословски факултет при Софийския университет „Свети Климент Охридски“ на 26 юли 1991 г. е избран и за пръв декан. Заема поста до януари 1992 г., когато е назначен за главен секретар на Светия Синод.[2]

Като главен секретар на Светия Синод и председател на църковното настоятелство при храм-паметника „Свети Александър Невски“, по време на разкола в БПЦ, изиграва важна роля в преговорите за освобождението на окупираната Синодална палата.[3]

На 27 март 1994 г. е избран, а от 3 април същата година е и канонически утвърден за доростолски и червенски митрополит. През 2001 г. Петият църковно-народен събор взема решение да раздели Доростоло-Червенската епархия на Русенска и Доростолска епархия, а Неофит е титулуван русенски митрополит.[2]

Патриарх[редактиране | edit source]

След кончината на патриарх Максим, на 10 ноември 2012 г. с тайно гласуване Неофит е подкрепен от 1 от 12 присъствали митрополити за наместник-председател на Българската православна църква.

На 24 февруари 2013 г. на Патриаршеския избирателен църковен събор е избран за патриарх на Българската православна църква с 90 гласа срещу 47 за митрополит Гавриил Ловчански.[4]

Награди и отличия[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Неофит Български в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
  1. а б Досието на Русенския митрополит Неофит // http://desebg.com, 26.01.2012 г., Посетен на 24.02.2013 г.
  2. а б в г Митрополит Неофит. // Официална уеб страница на Русенската епархия на Българска православна църква. Посетен на 2013-02-13.
  3. Русева, Любослава. Църква в миши капан, сп. Тема, бр. 8, 25 февруари - 3 март 2013 г., стр. 30.
  4. Неофит е новият патриарх на Българската православна църква. // www.dnevnik.bg, 28 февруари 2013 г. Посетен на 2013-02-13.
  5. Русенският митрополит Неофит получи званието „Доктор хонорис кауза“. // www.bnt.bg, 2 декември 2008 г. Посетен на 2013-02-13.
  6. Указ № 163 от 22 юни 2010 г. Държавен вестник, брой 49, 29 юни 2010 г.
  7. Указ Президента Украины № 401/2013 «О награждении орденом князя Ярослава Мудрого»
  8. Предстоятель Русской Православной Церкви встретился со Святейшим Патриархом Болгарским Неофитом
Софроний Доростолски и червенски митрополит (3 април 1994 – 17 декември 2001) последен
пръв Русенски митрополит (17 декември 2001 – 24 февруари 2013) Наум