Непобедимата армада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Непобедимата армада
Конфликт: Англо-испанска война (1585-1604)
Loutherbourg-Spanish Armada.jpg
Период 8 август 1588
Място Ла Манш, близо до Гравелин, днешна Франция
Резултат Победа за Англия
Воюващи страни
Flag of Cross of Burgundy.svg Испания Flag of England.svg Англия
Prinsenvlag.svg Нидерландия
Командири
Херцог Медина-Сидония Чарлз Хоуърт
Френсис Дрейк
Сили
22 галеона,
108 въоръжени търговски кораба[1]
34 военни кораба,[2]
163 въоръжени търговски кораба,
(30 над 200 тона)[2]
30 малки кораба
Жертви и загуби
Около 600 убити,
800 ранени,[3]
397 пленени,
5 повредени кораба[3]
50–100 убити,[4]
400 ранени,
8 изгорени брандера[5]

Непобедимата армада или Великата армада (известна в буквален превод от испански като Флотът на щастието) е най-големият до времето си военен флот. Създаден е от крал Фелипе II в годините 1586, 1587 и 1588 с цел десант на Албиона и завладяването му.

Състав[редактиране | edit source]

Състои се от 134 испански кораба, от всички съставни части на тогавашна Испания, която по това време включва Португалия и двете кралства - Неаполитанско и Сицилианско. От тези кораби, 40 са линейни с 8 766 моряци, 2 088 гребци, и 21 855 войници. По план към тях е прикрепен специално подготвян за целта в Нидерландия дебаркационен корпус. На корабите има също около 300 свещеници, монаси и инквизитори, които имат за задача да разтурят Англиканската църква и да възстановят католицизма в Англия.

За командир е назначен талантливият адмирал Алваро де Басан, Маркиз де Санта Крус, който през 1582 побеждава обединена флота от френски, английски, холандски и португалски кораби близо до Азорските острови. Маркиз де Санта Крус умира на 8 февруари 1588, малко преди отплаването на армадата и на негово място идва Херцог Медина-Сидония, който е офицер от испанската армия и никога дотогава не се е качвал на кораб.

Английски отговор[редактиране | edit source]

Англичаните противопоставят на „Непобедимата армада“ около 200 кораба, повечето от които са търговски и транспортни, но за сметка на технологията по това време - по-маневрени и бързоходни.

Сражения[редактиране | edit source]

Пътят на Непобедимата армада

През май 1588 година „Непобедимата армада“ напуска Лисабон и се насочва към Ла Манша. На 29 юли с.г. огромният флот е при нос Лизърд на полуостров Корнуол. В три поредни сражения - при Плимут (на 31 юли); Портланд (на 2 август); остров Уайт (на 4 август), английската артилерия нанася някои поражения на испанския флот, който е принуден да остане в пристанището на Кале. През нощта на 7 август към 8 август англичаните атакуват армадата, използвайки специално пригодени за подпалване кораби пълни с барут и други взривни и запалителни вещества.

Въпреки че англичаните не успяват да постигнат сериозни успехи и не успяват да потопят нито един испански кораб, добрата им тактика и разразилите се силни бури принуждават командващия „Непобедимата армада“ херцог Медина Сидония да се отправи на север и да се завърне в Испания, заобикаляйки Шотландия. Бурите водят до окончателен разгром на испанския флот, който губи десетки кораби, които потъват. Голяма част от екипажите им се удавят, а онези, които достигат бреговете на Шотландия или Ирландия, са пленени от англичаните и шотландците.

Загуби[редактиране | edit source]

В крайна сметка почти 2/3 от състава на армадата е унищожен и през септември 1588 година в испанските пристанища се завръщат около 60 кораба с близо 10 хил. души. Испанската държава полага грижи за завърналите се хора, осигурява им пари и болнични грижи за ранените. От друга страна, англичаните дори не плащат дължимото на част от моряците си.

Значение[редактиране | edit source]

Победата над Непобедимата армада бележи началото на упадъка на Испанската империя за сметка на Холандската и Британската империи. Испания още дълго ще е най-силната и могъща държава в Европа и света, но англо-шотландската "победа над Непобедимата армада" нанася сериозен удар върху престижа на Испания, която по това време владее и Португалия, и с която през 1494 година Испания е разделила света за колонизиране посредством папата. (виж Испанска империя и Португалска империя).[6]

Стратегически, англичаните не постигат нищо. На следващата година те изпращат Английската армада, която испанците побеждават. Войната завършва през 1604, след смъртта на Фелипе ІІ и Елизабет І, с изгоден за Испания мирен договор.

Източници[редактиране | edit source]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
  1. Colin Martin, Geoffrey Parker,The Spanish Armada, Penguin Books, 1999, ISBN 1-901341-14-3, pp.10, 13, 19, 26.
  2. а б Colin Martin, Geoffrey Parker,The Spanish Armada, Penguin Books, 1999, ISBN 1-901341-14-3, p. 40.
  3. а б Lewis, p. 182.
  4. Lewis, The Spanish Armada, p. 184.
  5. John Knox Laughton,State Papers Relating to the Defeat of the Spanish Armada, Anno 1588, printed for the Navy Records Society, MDCCCXCV, Vol. II, pp. 8–9
  6. Туртуриков, Георги. Кратък терминологичен речник по история. Стара Загора, ISBN 954-91341-1-3, 2003, първо издание.