Непобедимата армада
| Непобедимата армада | |||||||
| Конфликт: Англо-испанска война (1585-1604) | |||||||
|
|||||||
| Воюващи страни | |||||||
| Командири | |||||||
| Херцог Медина-Сидония | Чарлз Хоуърт Френсис Дрейк |
||||||
| Сили | |||||||
| 22 галеона, 108 въоръжени търговски кораба[1] |
34 военни кораба,[2] 163 въоръжени търговски кораба, (30 над 200 тона)[2] 30 малки кораба |
||||||
| Жертви и загуби | |||||||
| Около 600 убити, 800 ранени,[3] 397 пленени, 5 повредени кораба[3] |
50–100 убити,[4] 400 ранени, 8 изгорени брандера[5] |
||||||
|
|||||
Непобедимата армада или Великата армада (известна в буквален превод от испански като Флотът на щастието) е най-големият до времето си военен флот. Създаден е от крал Фелипе II в годините 1586, 1587 и 1588 с цел десант на Албиона и завладяването му.
Съдържание |
[редактиране] Състав
Състои се от 134 испански кораба, от всички съставни части на тогавашна Испания, която по това време включва Португалия и двете кралства - Неаполитанско и Сицилианско. От тези кораби, 40 са линейни с 8 766 моряци, 2 088 гребци, и 21 855 войници. По план към тях е прикрепен специално подготвян за целта в Нидерландия дебаркационен корпус. На корабите има също около 300 свещеници, монаси и инквизитори, които имат за задача да разтурят Англиканската църква и да възстановят католицизма в Англия.
За командир е назначен талантливият адмирал Алваро де Басан, Маркиз де Санта Крус, който през 1582 побеждава обединена флота от френски, английски, холандски и португалски кораби близо до Азорските острови. Маркиз де Санта Крус умира на 8 февруари 1588, малко преди отплаването на армадата и на негово място идва Херцог Медина-Сидония, който е офицер от испанската армия и никога дотогава не се е качвал на кораб.
[редактиране] Английски отговор
Англичаните противопоставят на „Непобедимата армада“ около 200 кораба, повечето от които са търговски и транспортни, но за сметка на технологията по това време - по-маневрени и бързоходни.
[редактиране] Сражения
През май 1588 година „Непобедимата армада“ напуска Лисабон и се насочва към Ла Манша. На 29 юли с.г. огромният флот е при нос Лизърд на полуостров Корнуол. В три поредни сражения - при Плимут (на 31 юли); Портланд (на 2 август); остров Уайт (на 4 август), английската артилерия нанася някои поражения на испанския флот, който е принуден да остане в пристанището на Кале. През нощта на 7 август към 8 август англичаните атакуват армадата, използвайки специално пригодени за подпалване кораби пълни с барут и други взривни и запалителни вещества.
Въпреки че англичаните не успяват да постигнат сериозни успехи и не успяват да потопят нито един испански кораб, добрата им тактика и разразилите се силни бури принуждават командващия „Непобедимата армада“ херцог Медина Сидония да се отправи на север и да се завърне в Испания, заобикаляйки Шотландия. Бурите водят до окончателен разгром на испанския флот, който губи десетки кораби, които потъват. Голяма част от екипажите им се удавят, а онези, които достигат бреговете на Шотландия или Ирландия, са пленени от англичаните и шотландците.
[редактиране] Загуби
В крайна сметка почти 2/3 от състава на армадата е унищожен и през септември 1588 година в испанските пристанища се завръщат около 60 кораба с близо 10 хил. души. Испанската държава полага грижи за завърналите се хора, осигурява им пари и болнични грижи за ранените. От друга страна, англичаните дори не плащат дължимото на част от моряците си.
[редактиране] Значение
Победата над Непобедимата армада бележи началото на упадъка на Испанската империя за сметка на Холандската и Британската империи. Испания още дълго ще е най-силната и могъща държава в Европа и света, но англо-шотландската "победа над Непобедимата армада" нанася сериозен удар върху престижа на Испания, която по това време владее и Португалия, и с която през 1494 година Испания е разделила света за колонизиране посредством папата. (виж Испанска империя и Португалска империя).[6]
Стратегически, англичаните не постигат нищо. На следващата година те изпращат Английската армада, която испанците побеждават. Войната завършва през 1604, след смъртта на Фелипе ІІ и Елизабет І, с изгоден за Испания мирен договор.
[редактиране] Източници
- ↑ Colin Martin, Geoffrey Parker,The Spanish Armada, Penguin Books, 1999, ISBN 1-901341-14-3, pp.10, 13, 19, 26.
- ↑ а б Colin Martin, Geoffrey Parker,The Spanish Armada, Penguin Books, 1999, ISBN 1-901341-14-3, p. 40.
- ↑ а б Lewis, p. 182.
- ↑ Lewis, The Spanish Armada, p. 184.
- ↑ John Knox Laughton,State Papers Relating to the Defeat of the Spanish Armada, Anno 1588, printed for the Navy Records Society, MDCCCXCV, Vol. II, pp. 8–9
- ↑ Туртуриков, Георги. Кратък терминологичен речник по история. Стара Загора, ISBN 954-91341-1-3, 2003, първо издание.