Непотизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Непотизъм (от на латински: nepos, род. п. nepotis — внук, племенник) е раздаването от страна на папата, с цел укрепване на своята власт, на доходоносни длъжности, висши църковни звания и земи на свои близки роднини. Бил широко разпространен през XVXVI век, но склонност към него проявяват и много папи в периода XIXXX. В по-широк смисъл - шуробаджанащина.

История[редактиране | edit source]

Непотизмът се появява през Средните векове, когато римските папи, с цел укрепване на властта си, започват да раздават висши църковни длъжности, на първо време кардиналски шапки, на свои близки роднини. Първоначално на своите племенници и оттам дошло и названието — непотизъм. По-късно обаче, особено през 1516 век, облагодетелствани били техните незаконни деца. Например, папа Александър VI прави кардинал своя незаконен син Чезаре Борджия, а папа Павел III прави кардинали своите внуци.

През епохата на Възраждането непотизмът достига своя връх. Римските папи се превръщат в италиански князе и се опитват да осигурят на своето многочислено потомство княжества и херцогства. Появяват се цели папски династии, като семействата Орсини, Конти, Дела Ровере, Медичи, Борджия, Пиколомини, Савели. По-късно се появява терминът „черна аристокрация“: това са потомци на непотите, които са станали княжески или херцогски фамилии, такива като Бонкомпани, Боргезе, Барберини, Памфили, Киджи, Одескалки, Людовизи, Албани, Русполи, Руфо и много други.

Непотизмът започнал да залязва към 18 век, когато папа Инокентий XII разпорежда, че в кардиналската колегия може да има само един непот. През 19 век непотизмът почти изчезнал.

В съвременната политика и в шоу бизнеса[редактиране | edit source]

В съвременния политически живот продължават да се наблюдават явления на непотизъм, когато близки роднини и приятели на управляващите заемат високи длъжности (и в икономиката), които не отговарят на техните качества, опит и способности. Примерите от държавите на Балканите са многобройни, особено от преди демократичните реформи. Семействата (клановете) Живкови, Чаушеску, Милошевич, Папандреу, Караманлис оставиха следи в историята на своите държави.