С термина непризнати държави се обозначават територии или държавни образувания , които имат всички признаци на държавност - контрол над територията, система на управление, фактически суверенитет, но в същото време са лишени от пълно или частично международно дипломатическо признаване и като такива не могат де юре да бъдат субект на международните отношения. Понякога тези страни се наричат самопровъзгласили се държави.
Всъщност самопровъзгласили се държави са били едва ли не голямата част от страните по света, като се започне от Нидерландия, която получава международно признаване едва през 1648 г., което е 70 години след обявяването на фактическата ѝ независимост, САЩ, държавите от Латинска Америка и така нататък. Бумът на самопровъзгласилите се държави е през периода 1917-1918 г. и е в резултат на разпадането на съществуващите дотогава империи - Руска, Австро-Унгарска и Османската империя. Някои от тези държави доброволно или принудително са ликвидирани, други успяват да получат международно признаване. По отношение на тези новопоявили се държави Антантата заема доста либерална позиция, следвайки своя принцип на правото на нациите на самоопределение.
[редактиране] Списък на непризнатите и частично признатите държави
Нов бум на самопровъзгласили се държави има в началото на 90-те години на 20 век след разпадането на Съветския съюз и Югославия и свързаните с тях етно-териториални конфликти — Нагорни Карабах, Приднестровска молдовска република, Южна Осетия, Абхазия, Република Сръбска Крайна, Чеченска република Ичкерия. Този път международната общност заема твърда позиция и фактически налага принципа на нерушимостта на границите над принципа на правото на самоопределение и категорично отказва да признае новите държавни образувания. В резултат на това възниква феноменът постсъветски непризнати държави, чийто статут не е определен, като нерядко международната общност се намесва в тяхното нормално функциониране. Експертите отбелязват, че много от тези държавни образувания де факто са напълно завършени държави, които имат ефективен държавен апарат и се позлват от масовата поддръжка на тяхното население. През 2001 г. постсъветските непризнати държави създават собствено ОНД-2[1].
[редактиране] Частично признати държави с фактически контрол над своята територия
| Държава |
Разположение |
Независимост |
Независимост призната от |
Забележка |
Абхазия |
Международно признатата територия на Грузия. |
1992 г. |
Венецуела, Науру, Никарагуа, Русия. Призната и от също непризнатите Приднестровие и Южна Осетия. |
Разположена е между Кавказ и Черно море. Бивша автономна република на Грузинската ССР, обявила независимост след като Грузия е станала независима държава при разпадането на Съветския съюз. |
Косово |
Международно признатата територия на Сърбия. |
2008 г. |
Австралия, Австрия, Албания, Афганистан, Белгия, Белиз, Буркина Фасо, България, Германия, Дания, Естония, Ирландия, Исландия, Италия, Канада, Колумбия, Коста Рика, Латвия, Либерия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Малта, Маршалови острови, Монако, Науру, Норвегия, Обединено кралство, Перу, Полша, Сан Марино, Сиера Леоне, Словения, САЩ, Сенегал, Турция, Унгария, Финландия, Франция, Нидерландия, Хърватия, Чехия, Швейцария, Швеция, Южна Корея, Япония. Призната и от също непризнатата Тайван. |
Самопровъзгласила се на 17 февруари 2008 година държава на Балканския полуостров. От 1999 година областта фактически се управлява от ООН, независимо от Сърбия, на основание на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. |
Северен Кипър |
Международно признатата територия на Кипър. |
1983 г. |
Турция, Пакистан. |
Се намира в северната част на остров Кипър и е образувана след нахлуването на турски военни части в Република Кипър през 1974 година. Тя обявява независимостта си през 1983 година. През 2004 година нейната територия фактически е включена в състава на Европейския съюз като част от Република Кипър |
Тайван |
Международно признатата територия на Китай. |
де факто 1949 г. |
Белиз, Буркина Фасо, Ватикан, Гамбия, Гватемала, Доминиканска република, Кирибати, Малави, Маршалови острови, Науру, Никарагуа, Палау, Панама, Парагвай, Сао Томе и Принсипи, Салвадор, Свазиленд, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсънт и Гренадини, Соломонови острови, Тувалу, Хаити, Хондурас. |
Контролираща само остров Тайван и няколко малки прилежащи острова. След гражданската война в Китай през 1949 година силите на Китайската народна република побеждават над силите на Република Китай в континенталната част на Китай, правителството на Република Китай се установява на остров Тайван. Тя губи дипломатическото си признаване и мястото си в ООН в полза на Китайската народна република от 25 октомври 1971 година, с Резолюция 2758 на Генералната асамблея на ООН. Към днешно време Република Китай е призната само от 24 държави, в това число и от Ватикана. Както повечето страни, и България не признава Република Китай, а официалното и българско наименование е Тайван. Тайван осъществява дипломатическите си отношения чрез своите т. н. икономически и културни представителства (фактически — посолства). Република Китай всъщност не е обявявала никога независимостта си, тъй като смята себе си за единствен легитимен представител на Китай. Тази политика продължава и до днес, макар че напоследък расте броят на хората, желаещи обявяването на независима тайванска държава. |
Южна Осетия |
Международно признатата територия на Грузия. |
1991 г. |
Венецуела, Науру, Никарагуа, Русия. Призната и от също непризнатите Абхазия, и Приднестровие. |
Разположена е в Кавказ. Провъзгласява независимостта си при отделянето на Грузия от СССР. Грузия неуспешно се опитва да възвърне контрола си над нея във войната през агуст 2008 г. |
[редактиране] Непризнати държави с фактически контрол над своята територия
[редактиране] Частично признати държави, намиращи се под военна окупация
| Държава |
Разположение |
Независимост |
Независимост призната от |
Забележка |
Западна Сахара |
В северозападна Африка. |
1975 г. |
Алжир, Ангола, Антигуа и Барбуда, Барбадос, Боливия, Ботсвана, Белиз, Бурунди, Вануату, Венецуела, Виетнам, Гренада, Гвиана, Гвинея-Бисау, Еквадор, Етиопия, Замбия, Зимбабве, Иран, Източен Тимор, Камбоджа, Кения, Куба, Лаос, Лесото, Либия, Мали, Мавритания, Мавриций, Мозамбик, Мексико, Намибия, Нигерия, Панама, Папуа Нова Гвинея, Руанда, Северна Корея, Сейнт Винсънт и Гренадини, Сейнт Китс и Невис, Сирия, Суринам, Тринидад и Тобаго, Танзания, Уганда, Уругвай, Хаити, Южна Африка, Ямайка. |
Призната от Африканския съюз. Не е призната от ООН, но фигурира в нейния списък на колониалните територии. По-голямата част от която е под фактическия контрол на Мароко. Сахарска арабска демократична република управлява осталналата част от територията, като седалището на правителството на САДР е де факто в Алжир. |
Палестина |
Окупираните от Израел Ивица Газа и Западен бряг. |
1988 г. |
Призната от всички арабски страни. Призната от всички африкански страни с изключение на Еритрея, Кения, Кот д’Ивоар, Либерия, Лесото, Малави, Южна Африка. Призната също така и от: Австрия, Албания, Афганистан, Бангладеш, Беларус, Босна и Херцеговина, България, Бутан, Бруней, Вануату, Ватикан, Виетнам, Индия, Индонезия, Иран, Камбоджа, Кипър, Китай, Коста Рика, Куба, Лаос, Малайзия, Малдиви, Малта, Монголия, Непал, Никарагуа, Пакистан, Полша, Румъния, Северна Корея, Сърбия, Турция, Украйна, Унгария, Филипини, Черна гора, Чехия, Шри Ланка. |
Не е призната официално от ООН като държава, но има официален статус на наблюдател към ООН. Поддържа дипломатически отношения с още 11 страни, без пълноправно признаване от тяхна страна: Белгия, Бразилия, Германия, Гърция, Испания, Италия, Португалия, Обединено кралство, Франция, Холандия, Швейцария. |
| Държава |
Разположение |
Забележка |
Малтийски орден |
В Рим. |
По отношение на статута на Малтийския орден има различни мнения. Според някои Малтийският орден е най-малката държава на света, като държавната и територия е с площ 0,06 км2 - на централната сграда на ордена в Рим, а освен това приема и изпраща дипломатически посланици. Официално е призната като пълноправен дипламатчески субект от 105 държави, от които с 100 има редовни дипломатически отношения. Надделява обаче мнението, че Малтийският орден е sui generis субект без държавност, тъй като не са налице важни признаци на държавата - няма суверенна територия, не е признат за държава от другите държави и от ООН (обаче за разлика от други непризнати държави, с изключение на Палестина, Малтийският орден има официален статус на наблюдател към ООН) (няма код на ООН за страна по ISO 3166 - нито за държава, нито за зависима територия). |
[редактиране] Частично непризнати държави
| Държава |
Не е призната от |
Статут |
Армения |
Пакистан. |
Член на ООН. |
Ватикан |
Афганистан, Бутан, Ботсвана, Бруней, Виетнам, Китай, Коморски острови, Лаос, Малайзия, Мианмар, Малдиви, Мавритания, Оман, Саудитска Арабия, Сомалия, Северна Корея, Тувалу. |
Призната официално от ООН като държава. Не e призната от Китай за това, че Светият престол е признал Република Китай ( Тайван). |
Израел |
Алжир, Афганистан, Бангладеш, Бахрейн, Бруней, Гвинея, Джибути, Индонезия, Иран, Ирак, Катар, Йемен, Коморски острови, Кувейт, Либия, Ливан, Малайзия, Малдиви, Мали, Пакистан, Обединени арабски емирства, Саудитска Арабия, Сирия, Сомалия, Судан, Чад. |
Член на ООН. Не е призната от мнозинството арабски държави с изключение на Египет, Йордания, Мавритания, Мароко, Оман Тунис, като с Мароко, Оман и Тунис дипломатическите отношения са прекъснати. |
Кипър |
Турция. |
Член на ООН. |
Китай |
Ватикан, Кирибати, Науру, Маршалови острови, Палау, Тувалу, Соломонови острови, Буркина Фасо, Гамбия, Малави, Сао Томе и Принсипи, Свазиленд, Белиз, Гватемала, Хаити, Хондурас, Салвадор, Доминиканска република, Никарагуа, Панама, Парагвай, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсънт и Гренадини. |
Член на ООН. Страните, които не я признават, признават Тайван. |
Северна Корея |
Южна Корея. |
Член на ООН. |
Южна Корея |
Северна Корея. |
Член на ООН. |
[редактиране] Бивши непризнати и частично признати държави
[редактиране] Във връзка с разпадането на Съветския съюз
[редактиране] Във връзка с разпадането на Югославия
[редактиране] Държавни образувания във връзка с Втората световна война
Списък на страните
- ↑ «Болевые точки» постсоветского пространства.