Нервна система
Нервната система е най-сложната и най-обширната система в човешкото тяло.Тя представлява милиони свързани помежду си нервни клетки наречени още неврони. Тя ръководи, координира и интегрира функциите на всички останали органи и системи. Състои се от Периферна нервна система, която представлява мрежа от нерви и централна нервна система (главен, малък, продълговат и гръбначен мозък). Периферните нерви произлизат от 12-те чифта черепно-мозъчни и от гръбначно-мозъчните нерви. При животните нервната система кодира дейността на мускулите, следи за правилно функциониране на органите, отправя и спира сигнали от сетивните органи, реагира на измененията в условията на външната и вътрешната среда.
Съдържание |
Класификация [редактиране]
От биологична гледна точка нервната система e:
- мрежеста - най-просто устроена. Тя е съставена от множество клетки разположени по цялото тяло и свързани по между си чрез израстъци. Медузите, хидрата и коралите имат мрежеста нервна система.
- ганглийна - съставена е от нервни гангли и връзки по между им, чрез които се образуват нервни вериги. При някой червеи, при раци и насекомите ганглиите в предната част на тялото се разрастват и образуват по големи струпвания - надглътъчни гангли, подглътъчни ганглии и коремна нервна верига.
- тръбеста - характерна за гръбначните животни и е най-сложно устроена. Тя има две части-централна и периферна нервна система. Централната нервна система включва главен и гръбначен мозък. При различните групи гръбначни животни частите на главният мозък са различно развити. Периферната нервна система е съставена от нерви и ганглии.
Анатомично устройство на нервната система [редактиране]
Безгръбначни животни [редактиране]
Нисши безгръбначни [редактиране]
Мешестите и гребенестите животни са най-примитивните безгръбначни, които притежават най-примитивната нервна система. При двата типа нисши животни представлява особена примитивна субепителна нервна мрежа, оплитаща тялото и съставена от разнообразни неврони (чувствителни и ганглиеви клетки), съединяващи се помежду с връзки (дифузна нервна система). Особено плътна е мрежата в областта на оралния и аборалния край на организма. Дразнението на една част от тялото бързо се приема и предава на цялото тяло изразяващо се в съкращение. То се проявява в съкращение на епително-мускулните клетки на етодермата с едновременното отпускане на клетките в ентодермата. Медузите са устроени по-сложно от полипните форми. При тях нервната система се обособява в централен отдел. Освен него имат и ганглии по ръба на чадърчестото тяло като обрасуват своеобразен пръстен. Кетките инервират съкратителните клетки като осигуряват движението на тялото. Нервната система при гребенестите е от дифузен тип и е представена от свързани с краищата си нервни клетки, които лежат под покриващите тялото ектодермални клетки. Най-голяма концентрация на нервни клетки има по редовете от гребенести пластинки и около устата. На аборалния полюс се намират статоцити.
Червеи [редактиране]
Други видове безгръбначни [редактиране]
Мекотели [редактиране]
Нервната система на мекотелите е иградена от ганглий.
Членестоноги [редактиране]
Гръбначни животни [редактиране]
При гръбначните животни нервната система е централна и периферна. Централанта нервна система включва главен и гръбначен мозък
Риби [редактиране]
При рибите нервната система е разположена гръбно. При тях най- развитата част от мозъка е предния мозък.
Земноводни [редактиране]
Влечуги [редактиране]
Птици [редактиране]
Бозайници [редактиране]
Ембрионално развитие при гръбначните животни [редактиране]
Нервната система произлиза изцяло от ектодермата. Още в ранните етапи на развитието на ембриона при залагането на осовите органи в областта на бъдещия гръб се наблюдава активно делене и придвижване на нервни клетки като се формира нервна плочка. Постепенно страничните ̀и ръбове се издигат, а самата плочка потъва под общото ниво на останалата ектодерма. Така по цялата си дължина тя остава вгъната и по този начин се формира т.нар. нервна бразда. В резултат на нарастването и продължаващото вгъване нервната бразда се затваря и се образува нервна тръба. Заедно с морфогенезата се развива и хистогенезата на мозъчните заложби. От първоначалните ектодермални клетки се получават невробласти и глиобласти - предшественици на нервните и глиевите клетки. Бялата мозъчна субстанция се образува едва когато се развият израстъците на невробластите и около тях се диференцират швановите клетки, произвеждащи миелин.
|
|
Развитие на главния мозък [редактиране]
Главният мозък се залага от предния все още незатворен край на нервната тръба. В тази си част тя има форма на нервна бразда. Наблюдава се постепенно разрастване и образуване на сравнително голямо нервно мехурче. Предната му част има кълбовидна форма и се обособява като преден дял - архенцефалон. Задната е леко удължена и се означава като заден дял - девтеренцефалон. На по-късен етап между тези два дяла се разраства и трети (междинен) - мезенцефалон. На този етап от развитие мехурчетата получават и нови наименования. Предното е прозенцефалон, средното - мезенцефалон, а задното - ромбенцефалон. Трите отдела на предната част на нервната тръба са извити подковообразно като най-изпъкналата част е мезенцефалона. Задният отвор на нервната тръба се затваря напълно, а от предния отдел остава само малка част в областта на най-изпъкналата част на мезенцефалона. От прозенцефалона странично израстват две очни мехурчета. Това са първоначалните заложби на очите, които растейки се отдалечават от прозенцефалона, но запазват връзката си с него. След този етап настъпва ново разделяне на мозъчните мехурчета. Прозенцефалонът се разделя на предно (теленцефалон) и задно (диенцефалон), мезенцефалонът не се променя, а ромбенцефалонът се разделя също на предно (метенцефалон) и задно (миеленцефалон). Така вече са налице всички части на главния мозък. От теленцефалона ще се формират двете големи полукълба, от диенцефалона - междинният мозък, от мезенцефалона - средният, от метенцефалона - малкият, а от миеленцефалона - продълговатият мозък.
Отделните мозъчни заложби започват интензивно да нарастват. Между тях остава тънка еднослойна ектодерма, която се превръща в епедимна покривка. Нарича се lamina epithelialis. Между заложбите на полукълбата и в областта на продълговатия мозък в нея се разрастват намиращите се в образуващата се обвивка кръвоносни съдове. Образуват се сплитове (plexus chorioidei), които издуват lamina epithelialis към камерите. От празнините на мозъчните мехурчета се получават съответните мозъчни камери и съответните свързващи ги ходове. Най-силно се разрастват заложбите на двете полукълба. Между тях се оформя надлъжна мозъчна цепка (fissura longitudinalis), която постепенно се изпълва със съединителна тъкан (falx cerebri). От стената на двете полукълба основно се формира мозъчната кора. Очертават се мозъчните бразди и гънки. Най-дълбоките бразди се превръщат в мозъчни цепки. Камерите в заложбите на големите полукълба нарастват и дават издувания в челния, тилния и слепоочния отдел.
Развитие на гръбначния мозък [редактиране]
Останалите две трети от нервната тръба се обособяват в гръбначен мозък. Тази част от тръбата се затваря напълно и придобива тръбовиден или странично сплеснат вид. Първоначално е еднослойно ектодермално образувание, което постепенно преминава в многослойно. По-интензивно нарастват страничните стени на заложбата. От ектодермалните клетки и в тази част се образуват невробласти и глиобласти. Първоначално глиобластите са струпани около празнината на нервната тръба. Невробластите пък са периферно разположени като образуват т.нар. „мантийна зона“. От най-близко намиращите се до празнината глиобласти се обособяват епендимиобласти, които се подреждат в един слой и по-късно се диференцират в епендимни клетки. Така празнината на нервната тръба се превръща в централен канал на гръбначния мозък. Периферно от мантийната зона се разполагат глиобласти, обособяващи гранична зона - membrana limitans. В мантийната зона започва да се формира сивата мозъчна субстанция. Образуващите се израстъци на невробластите се разполагат в зоната на граничната мембрана и заедно с тези от главния мозък образуват заложбата на бялата мозъчна субстанция. В сивата маса се оформят групи нервни клетки, оформящи съответните нервни центрове.
Функциониране [редактиране]
Нервните клетки са свързани по няколко във верижки. Първата клетка във верижката е много изменена. Само тя може да усеща дразнителите. Нарича се рецептор.Изграден е от специализирани образувания,разпръснати в целия организъм или събрани в специализирани сетивни органи,чрез които се възприемат промените във външната и вътрешна среда на организма.Рецепторите имат висока възбудимост. Могат да бъдат разположени по повърхността на тялото,във вътрешните органи и в мускулите,сухожилията и ставите. Рецепторът предава сигнали за промяната на следващите клетки. Сигналите са като много слаб електричен ток. Последната нервна клетка от верижката е свързана с мускул или жлеза, които приемат сигналите и изпълняват командата на нервната система. По този начин организмът отговаря на дразнителя. Този отговор се нарича рефлекс. Рефлексът стои в основата на взаимоотношенията на организма, както с външната среда така и между отделните органи и системи на тялото. Чрез рефлексите организмът се пренастройва спрямо различните условия на външната и на вътрешната среда. Анатомичният път, по който се осъществява рефлексът, се нарича рефлексна дъга. Състои се от рецептор, сетивен неврон, нервен център, двигателен неврон и реагиращ (изпълнителен) орган. Усилването и отслабването на функциите на едни органи води до изменение в дейността на други органи. Например при бягане се увеличава работата на скелетните мускули,което повишава дейността на сърцето и дихателните органи, усилва потоотделянето и топлоотдаването. Това означава, че нервната система съгласува дейността на отделните органи, т.е. осигурява единството на организма.
Гръбначни животни [редактиране]
Морфологична класификация [редактиране]
Нервната система при гръбначните животни и човека по морфологични признаци се дели на:
Функционална класификация [редактиране]
Заболявания на нервната система [редактиране]
Централната нервна система е защитена от наличието на няколко физични и химични бариерни механизми. Физическото отделяне на главния и гръбначния мозък с менингиални мембрани и защитата им от твърдите кости на черепа и прешлените е вариант на механична защита. Химически, главния и гръбначния мозък са изолирани от така наречената кръвно-мозъчна бариера, осигуряваща защита от повечето високомолекулни съединения и вируси, циркулиращи в кръвообръщението. Въпреки това при пробив в кръвно-мозъчната бариера, последиците могат да са изключително тежки.
Самите заболявания на нервната система са няколко вида неврози, менингит, болести на периферните нерви (неврити) черепно мозъчни травми.
Вижте още [редактиране]
Литература [редактиране]
- Гаджев С. Приложна и топографска анатомия на домашните животни и птици. Стара Загора, 1995 г., ISBN 954-8180-31-6
- Германов, А. "Приложна зоология", Земиздат 1992, ISBN 954-05-0187-3
- Гигов, Ц. "Анатомия на домашните птици", второ издание,Земиздат 1985 г.
- Големански В., „Зоология Безгръбначни животни“, УИ „Епископ Константин Преславски“, второ издание 2003, ISBN 954-577-187-9
- Ковачев Г., Гигов Ц., „Анатомия на домашните животни“, том І, Земиздат, София 1995 г. ISBN 954-05-0330-2
- Коларов Я., „Зоология“, УИ „Паисий Хилендарски“, 2008, ISBN 978-954-423-421-8
- Кръстев Х., Витанов С., „Ембриология“, Земиздат, София 1994 г. ISBN 954-05-0203-9
