Неред

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото. За планината, която е кръстена на него, вижте Нередска планина.
Неред
Πολυπόταμο
Централният площад на Неред с църквата „Успение Богородично“ (1913)
Централният площад на Неред с църквата „Успение Богородично“ (1913)
Гърция
40.7172° с. ш. 21.3658° и. д.
Неред
Западна Македония
40.7172° с. ш. 21.3658° и. д.
Неред
Леринско
40.7172° с. ш. 21.3658° и. д.
Неред
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЛерин
Географска областНередска планина
Надм. височина944 m
Население243 души (2021 г.)
Неред в Общомедия

Нèред или Нèрет (на гръцки: Πολυπόταμο, Полипотамо, катаревуса: Πολυπόταμον, Полипотамон, до 1927 година Νερέτη, Нерети[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в източните склонове на Нередската планина (Вич), на 20 километра югоизточно от демовия център Лерин (Флорина) и на 14 километра югоизточно от Кучковени (Перасма).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Нирет с 65 домакинства.[2] Във втората половина на XV век селото е дервентджийско.[3]

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Неред е показано два пъти – веднъж като Неред (Nerede), село в Леринска каза с 25 домакинства и 50 жители българи и втори път като Нерет (Nérète), село в Костурска каза със 150 домакинства и 460 жители българи.[4]

Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Неред (Νεράτι Φλωρίνης) има 1970 жители християни.[5]

В началото на XX век Неред е село в Леринска каза в Османската империя. Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[6] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Нередъ живеят 1950 българи християни.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Неред е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 927 къщи.[8]

В телеграма изпратена до председателя на Парламента по спорните черкви и училища в Македония и Одринско пише:

„ Селото ни брои 136 къщи екзархисти и 85 къщи патриаршисти. Имаме две черкви, малка и голяма. Патриаршистите, макар меншество, са пълни господари на малката и държат половината от голямата, вследствие на което нито един ден не остават без черковна служба, когато на нас, болшинството, едва един-два пъти в месеца ни се пада да имаме служба. Молим застъпничеството за онеправданото болшинство.

Подписали селският кмет и азите[9]

“

Жителите на селото участват в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година, което води до нови наказателни акции от страна на Османската империя в района. Сред арестуваните е и местният свещеник Христо, който е осъден на 5 години затвор в Диарбекир, но след Българо-турската спогодба от 1904 година е освободен.[10] В 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[11] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 2336 българи екзархисти и функционира българско училище.[12] В училището в Неред от учебната 1904/1905 година преподава деецът на ВМОРО Тодор Златков.[13]

Павлос Мелас нахлува в Неред два пъти, а след него и други гръцки военни части атакуват селото, като убиват много от жителите. По тази причина много от оцелелите мигрират в началото на XX век предимно в САЩ.[14] Според българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев към началото на 1904 година 130 души от селото са заминали на работа в Америка. През първите месеци на 1905 година е установено заминаването на още 22 души.[15]

В 1910 година в селото (Νερέτι) има 1000 жители „гърци патриаршисти“ и 765 „българи схизматици“ (тоест екзархисти).[16] Според секретаря на Леринската българска митрополия Васил Трифонов в Неред към края на османската власт има 470 къщи, от които 380 български и 90 патриаршистки. Селските църкви „Свети Атанас“ и „Свети Никола“ са в гъркомански ръце, като в едната службите се редуват между двете църковни общини. За да имат своя църква, в 1912 година българите построяват манастирската „Свети Лука“.[17] През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Властите искат предаването на 1200 пушки от селото.[18]

По време на Балканската война 15 души от Неред се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[19]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Съдебна призовка до Георги Митрин, жител на Неред, обвинен от гръцките власти, че говорил на „славянски език“

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Между 1912 и 1928 година много от жителите на Неред мигрират в тогавашното Кралство Югославия и в други страни в Източна Европа.[14] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Нерет има 400 къщи славяни християни.[20] В 1927 година селото е преименувано на Полипотамон.[21]

През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти.[22]

В 1981 година селото има 573 жители. Според изследване от 1993 година Неред е чисто „славофонско“ село, като „македонският език“ в него е запазен отлично.[23]

Църквите в Неред са „Успение Богородично“ (1913), „Свети Атанасий“ и „Свети Николай“. Край селото е разположен манастирът „Свети Лука“ (1912 – 1913). Църквите са разположени във формата на православен кръст.[24]

В 2002 година сградата на Нередското училище е обявена за паметник на културата.[25]

Прекръстени с официален указ местности в община Неред на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Рамниците[26] Ραμνίνιτσε Исомата Ισώματα[27] местност във Вич на ЮЮЗ от Неред[26]
Смилов рид[26] Σμίλοφριτ Антовуни Άνθοβούνι[27] рид във Вич на Ю от Неред[26]
Орницата[26] Όρνίτσατα Херасотопос Χερσότοπος[27] връх във Вич на ЮЮЗ от Неред (1759,4 m)[26]
Сморо[26][28] Σμόρο Анифорико Άνηφορικό[27] връх във Вич на ЮЮЗ от Неред (1748 m)[26]
Средорек[26] Στρέδερεκ Месопотамос Μεσοπόταμος[27] местност във Вич на З от Неред[26]
Чаулата[26] Τσαούλατα Агнанди Άγνάντι[27] връх във Вич на З от Неред (1694 m)[26]
Чуно[26] Τσούνο Сфина Σφήνα[27] връх във Вич на З от Неред (1443 m)[26]
Рудини Ρούδινη[27] Пахия Хомата Παχιά Χώματα[29]
Валец Βάλετς Неротриви Νεροτριβή[29]
Дервенска[26] или Деречка река[28] Δερβέντσκα Диаватарико Διαβατάρικο[29] реката на Неред, извираща под връх Дервент (1675 m)[30]
Син камен[26] Σίνη Κάμεν Галазопетра Γαλαζόπετρα[29] връх във Вич на СЗ от Неред (1283 m)[26]
Амбарите Άμπάριτε Амбария Αμπάρια[29]
Драгиница[26] Δραγίνατσα Акриво Ακριβό[29] местност във Вич на СИ от Неред[26]
Остри връх[26] Όστοιβερ Митеро Μυτερό[29] връх във Вич на СИ от Неред[26]
Осоница[26] Όσσονίτσα Анилион Άνήλιον[29] връх във Вич на С от Неред (1626,2 m)[26]
Преброявания
  • 1981 – 573 души
  • 2001 – 482 души
  • 2011 – 314 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Поп Константинос Иконому от Неред, 10 декември 1903 година
Реклама на „Бостън Кеш Гросъри енд Интернешънъл Кафе“ на Лазо Георгиев, Христо Василов и Атанас Делов от Неред, емигранти в Менсфийлд, Охайо
Родени в Неред
  • Атанас Иванов Лерински (1898 – 1959), български революционер и политик
  • Атанас Кизов (1914 – 1947), гръцки партизанин и деец на НОФ
  • Васил Иванов (1890 – ?), български революционер
  • Иван Стойчев – Фудуло, български революционер от ВМОРО, ръководител на селския комитет[31]
  • Лазар Филипов Божанин Лерински (1891 — 5 октомври 1923), български революционер, емигрира в Америка, където става член на Социалистически работнически съюз, в края на Първата световна война се установява в България, в Гара Костенец, а по-късно в село Марица, където влиза в Българската комунистическа партия, участва в Септемврийското въстание в Марица в 1923 година, след разгрома на въстанието е арестуван и екзекутиран[32]
  • Менелай Гелев (1904 – 1961), български общественик и революционер, ръководител на българите в Леринско през 1941 – 1944 година
  • Наум Никос (Ναούμ Νίκος), гъркомански андартски деец[33]
  • Панчо Манев, деец на ВМОРО, заловен в 1903 година, изпратен на заточение, убит с приклади в Мала Азия[34]
  • Папа Пандо (1909 – 1944), гръцки комунист[35]
  • Танас Гиза, гръцки комунист[36]
  • Филе Нередски, български революционер
  • Христо (Крис) Аврамов, деец на българската емиграция в Австралия, емигрирал през 1928 г., установил се в Мелбърн, автор на спомени.[37] Главен учредител на МПО „Тодор Александров“ (Н. Фицрой)
  • Христо Наумов Нитов (1911 – 1944), български партизанин[38]
Починали в Неред
Македоно-одрински опълченци
  • Атанас Велев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, ранен на 9 юли 1913 година[39]
  • Атанас Стоянов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина[40]
  • Ване Пандов (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина[41]
  • Велко Иванов (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина[42]
  • Георги Божинов (1874 или 1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[43]
  • Георги Костов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 10 прилепска дружина, 1 рота на 11 сярска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[43]
  • Иван Божинов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[43]
  • Иван Илиев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина[44]
  • Коста Наумов (1895 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 и Нестроева рота на 6 охридска дружина[45]
  • Кръсто Димитров (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, ранен на 22 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[46]
  • Лазо Трайков (1888 или 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина[47]
  • Петър Василев, македоно-одрински опълченец, четата на Алексо Джорлев[48]
  • Стоян Настов (1856 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Миладин Тренчев[49]
  • Стоян Трайков (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[50]
  • Трайко Митрев (Митров, Митев, 1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[51]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 305. ISBN 2-283-60452-4.
  3. ↑ Соколоски, Методија. Лерин и Леринско во XV и XVI век // Годишен зборник на Филозофскиот факултет (30). Скопје, Философски Факултет на Универзитетот, 1978. ISSN 0350-1892. с. 227. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83 и 110 – 111.
  5. ↑ Νικόλαος Σχινάς, Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας.
  6. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
  8. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
  9. ↑ Отоманскиятъ парламентъ за положението въ Македония. Солунъ, Издание на Съюза на Българските Конституционни Клубове въ Европейска Турция, Печатница на Самарджиевъ и Карабелевъ, 1909. с. 85.
  10. ↑ Централен държавен архив, оп. 1, а.е. 2037, л. 15 - информация от българския дипломатически агент в Битоля, А. Тошев.
  11. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  13. ↑ Арсовъ, Т. Ламбе Йоановъ Арнаудовъ // Илюстрация Илиндень XIV (1 (131). София, Издание на Илинденската Организация, януарий 1942. с. 12 – 13.
  14. ↑ а б Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας.
  15. ↑ Миграционни движения на българите 1878-1912, т. 1, София 1993, с. 312, 314, 397. Според Тошев за Америка първи заминават братя Иванови – първоначално в САЩ в 1886 г., след което в Аржентина.
  16. ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας.
  17. ↑ Трайчевъ, Георги. Манастиритѣ въ Македония. София, Македонска библиотека № 9, 1933. с. 198.
  18. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 866.
  20. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
  21. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  22. ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  23. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  24. ↑ Πολυποτάμος. Ανάδρομη αφήγηση για την ενορία // Kparlapani, 1 февруари 2010. Посетен на 1 октомври 2017.
  25. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Γ/1387/31860/7-6-2002 - ΦΕΚ 800/Β/28-6-2002 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-06-26. Посетен на 23 юни 2020 г.
  26. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  27. ↑ а б в г д е ж з Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
  28. ↑ а б Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  29. ↑ а б в г д е ж з Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1781. (на гръцки)
  30. ↑ Topografska Karta JNA 1:100.000.
  31. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 99.
  32. ↑ Септемврийското антифашистко въстание 1923. Документи и материали, том 2. Партиздат, 1983. с. 38.
  33. ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  34. ↑ Розалин, Димитър. Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир, през 1903-1904, Спомени от бившия заточеник Георги Т. Ачков, София, 1923, печ. „Розова долина“, стр. 17.
  35. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009[неработеща препратка]
  36. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009[неработеща препратка]
  37. ↑ Митев, Трендафил. Поява и дислокация на българската емиграция в Австралия, Ноенноисторически сборник, година LХІІІ, кн. 6, ноември-декември 1994, с. 70 – 71, 76 – 77.
  38. ↑ Списък на убити партизани
  39. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 117.
  40. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 664.
  41. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 533.
  42. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 277.
  43. ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 93.
  44. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 311.
  45. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 484.
  46. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 221.
  47. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 726.
  48. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 113.
  49. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 482.
  50. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 727.
  51. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 454.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Неред&oldid=12188591“.