Нетарифни мерки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Нетарифните мерки, познати още като нетарифни бариери, според Постановлението на Министерския съвет на Република България за приемане на Митническата тарифа на страната, са:

  • тарифни суспендирания
  • тарифни квоти
  • тарифни преференции (включително квоти и тавани)
  • обща система за преференции, прилагана към развиващите се страни
  • антидъмпингови и изравнителни мита
  • изравнителни такси
  • селскостопански компоненти
  • единични стойности
  • референтни и минимални цени
  • забрани по вноса
  • ограничение по вноса
  • проследяване след вноса
  • допълнителни търговски механизми
  • забрани по износа
  • ограничения по износа
  • проследяване след износа
  • възстановявания след износ

След 2007 г. България като членка на ЕС приема и прилага Общата митническа тарифа на съюза: http://ec.europa.eu/taxation_customs/customs/customs_duties/tariff_aspects/index_en.htm

В рамките на Световната търговска организация (www.wto.org) към изброените по-горе нетарифни мерки, като нетарифни пречки пред търговията или нетарифни бариери се считат и мерките, които имат по-широко поле на приложимост, или са въведени с по-висока от необходимото степен на сигурност:

  • санитарни и фитосанитарни изисквания;
  • технически регламенти, стандарти, спецификации и други изисквания, свързани с изправността, безопасността на стоките и тяхната експлоатация;
  • всички данъци, тарифи и такси;
  • всички нормативни актове, свързани със защита на правата върху интелектуалната собственост.

Виж още[редактиране | edit source]

Тарифни мерки

Външни препратки[редактиране | edit source]