Неустойчивост на Келвин-Хелмхолц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Облаци с характерна гребеновидна форма, предизвикана от неустойчивост на Келвин-Хелмхолц в атмосферата

Неустойчивостта на Келвин-Хелмхолц е вълново движение, възникващо при контакта на два топлинно устойчиви флуида, движещи се с различна скорост в едно направление. Явлението е изследвано през 19 век от физиците Келвин и Херман фон Хелмхолц, на които е наречен. Те установяват, че разликата в скоростите на двата флуида предизвиква напречни турбулентни движения в контактната зона между тях. Неустойчивостта на Келвин-Хелмхолц се наблюдава при динамиката на атмосферата и океаните, при поведението на плазмата и други.