Нидерландски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Нидерландски език Nederlands
Говори се в:	Холандия, Белгия, Суринам, Аруба, Холандски Антили, Франция
Район
Общо говорещи:	21 милиона
Класификация	Индоевропейски  Германски   Западногермански    Долногермански     Долнофранконски      Нидерландски
Официално положение
Официален във:	Аруба, Белгия, Холандия, Холандски Антили, Суринам и Европейски съюз
Контролиран от:	Nederlandse Taalunie Нидерландски езиков съюз
Кодове на езика
ISO 639-1	nl
ISO 639-2	nld
ISO 639-3
Страни в света, където нидерландският език е един от националните езици, със статут на официален език или де факто е официален език (в тъмно синьо); страни, в които нидерландския е официален, но не се говори от мнозинството (в светло синьо)

Нидерландският език принадлежи към групата на германски езици и се говори от около 21 милиона души. Вариантът на нидерландския, говорен в Белгия се нарича неформално фламандски.

Въпреки че по-често е наричан холандски, възприетото в България академично име на езика е нидерландски. За част от говорещите нидерландски (например фламандците) наименованието холандски може да звучи обидно.

[редактиране] История

[редактиране] Произход и развитие

Нидерландският език е западногермански език. Той произхожда предимно от долнофранкския и частично от други германски диалекти, като например долносаксонски, и се е доразвил в делтата на реките Рейн, Маас и Шелда, северозападно от Бенратската линия.

Мнозинството от говорените в Нидерландия диалекти са с долнофрански произход. Те са тясно сродени с рейнски и мозелфранкски диалекти от немското езиково пространство. Долнофранкският спада към старофранкските диалекти. Нидерландският се отличава не само с франкски, но и със саксонски и фризийски влияния.

Съвременният нидерландски почива предимно върху наречията от провинциите Холандия и Брабант (преди всичко около някогашния езиков център Антверпен). Заемките в езика идват предимно от френски, а в най-ново време преди всичко от английски.

Що се отнася до думите, нидерландският е запазил много повече стари думи от немския. Освен с немския, като западногермански език, нидерландският е сроден и с английския и фризийски.

Исторически най-младият западно германски език, африкаанс, който се говори преди всичко в РЮА и Намибия е непосредствено свързан с нидерландския.

[редактиране] Генетично разположение на нидерландския

Също както при германските езици, нидерландският не може да се класифицира еднозначно в исторически план.

Нидерландският, също като долнонемския и високонемския, спада към диалекталния континуум на континенталните западногермански езици. Във всеки случай днес между нидерландски и високонемски съществуват значителни различия на фонологично, морфлогично и лексикално-семантично ниво.

Нидерландският не се е развил в исторически план по същия начин, по който се е развил писмения високонемски, и се е оформил като един независим език. Политическото разделение освен това е довело до отделен континуитет в езиковото развитие, включително и до различна динамика на външните езикови вличния (заемки), в нидерландския език се наблюдават значително повече заети думи от френския, отколкото например в немския. Естествено нидерландският език се приема за отделен език.

Според традиционното, но междувременно рядко застъпвано схващане в историческата лингвистика, нидерландският и долнонемският се обединяват към обща група, която се отличава с това, че езиците нито са се променили според законите на второто звукоизместване, нито са взели участие в англофрезките звукопромени. За долнофранския и долнонемския според този модел се приема, че имат един първоезик. Модерната лингвистика обаче отхвърля този модел, защото не е справедливо една комплексна езикова действителност да се класифицира според звукопромените в нея. Въпреки това това схващане все още намира застъпници извън научните среди. Днес теорията за общ долнонемски изходен език се приема за неправилна.

[редактиране] Периодизиране на нидерландкия език

Историята на нидерландския език се разделя в следните фази:

Старонидерландски (около 800-1100) - като старонидерландски се обозначават включващите се в областта на съвременната нидерландска езикова област долнофранкски диалекти. Има оскъдно количество запазени езикови източници.

Среднонидерландски (около 1100-1500) - под среднонидерландски се разбират частично писмено запазени долнофранкски диалекти. От това време датират и значими произведения от рицарско-дворцовата поезия.

Новонидерландкси (от 16в. до днес) - новонидерландският почива на холандски и брабантски писмени диалекти на нидерландския, на чиито основи се е образувал модерния нидерландски кодифициран език. Поради отделната държава, засилващия се долнонемски и северна Германия и развитието на истинска езикова граница, нидерландският в крайна сметка се развива до модерното си езиково ниво.

[редактиране] Географско разпространение

Нидерландски се говори от почти всички жители на Нидерландия и Фландрия (северната част на Белгия); във Фландрия често се назовава с местното наименование фламандски. Говори се също така и в двуезичния регион Брюксел, заедно с френски. В най-северната част на Франция, в околностите на Дюнкерк се говори от малък брой хора, които го наричат фламандски език. На карибските острови Аруба и на Холандските Антили се говори заедно с местния папиаменто и английски. Нидерландски е майчин на около 60 % от населението на Суринам, повечето от което е двуезично.

[редактиране] Граматика

Нидерландският е граматично близък до немски, например на синтактично ниво и на ниво вербална морфология. Нидерландският има граматични падежи, но те са предимно ограничени до местоимения и идиоми. В нидерландския има 3 рода: мъжки, женски и среден, макар че мъжки и женски род са се слели в общата форма de, докато среден род het е останал различен както и преди. Склоненията в нидерландската граматика, например при окончанията на прилагателните и съществителните имена, са се опростили с времето. Огромни разлики от останалите западно-германски езици се наблюдават при произношението, особено при дифтонги и буквата <g>, която се произнася гърлено.

[редактиране] Речник

[редактиране] Фрази

• Hallo = Здравей!
• Dag = Здрасти!/Чао!
• Goedemorgen (Goeiemorgen) = Добро утро!
• Goededag (Goeiedag) = Добър ден!
• Goedenavond (Goeienavond) = Добър вечер!
• Goedenacht (Goeienacht) = Лека нощ!
• Wel te rusten! = Лека нощ!
• Tot ziens = Довиждане!
• Doei = Чао!
• Alsjeblieft/Alstublieft = Моля!; Заповядай(те)!
• Dank je/u = Благодаря/Благодаря Ви
• Bedankt = Благодаря
• Ja = Да
• Nee = Не
• Hoe gaat het met jou? = Как сте?
• Hoe gaat 't? = Как си? Как е?
• Ik hou van je. = Обичам те.
• een = Едно.
• twee = Две.
• drie = Три.
• vier = Четири.
• vijf = Пет.
• zes = Шест.
• zeven = Седем.
• acht = Осем.
• negen = Девет.
• tien = Десет.
• elf = Единадесет.
• twaalf = Дванадесет.

[редактиране] Литература

• С. Окхайзен-Петкова. „Нидерландско-български речник. Българско-нидерландски речник“, 1999, ISBN 9546420689
• Б. Борисова. „Българско-нидерландски разговорник“, 2001, ISBN 9548805383
• Р. Великова. „Основен курс по нидерландски език“, 2003, ISBN 9547751069

[редактиране] Вижте още

• Официални езици на Европейския съюз
• Поименен списък на официалните езици на Европейския съюз
• Европейски ден на езиците

[редактиране] Външни препратки

• Нидерландският език в Ethnologue
• Уикипедия на нидерландски

Тази статия, свързана с лингвистиката, е все още мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я редактирате и я разширите.