Нидерландски пословици

„Нидерландски пословици“ е картина на Питер Брьогел Стария от 1559 г., изпълнена с маслени бои върху дърво и представяща земя, населена с образи на съвременници на художника в сцени, възпроизвеждащи буквално множество фламандски пословици и притчи. Картината днес е притежание на Държавния музей в Берлин.

Във времето на Брьогел пословиците са популярен жанр: публикувани са много сборници с пословици, включително и един сборник на антверпенски книжар, публикуван прибилизително по същото време. Около 1558 година фламандският гравьор Франц Хогенберг завършва своя гравюра, изобразяваща около 40 пословици. Самият Брьогел също използва тази стилистика в по-ранни свои творби като „Големите риби изяждат по-малките“ от 1556 година, ала с размерите си от 117×163 cm, „Нидерландски пословици“ се смята за първата голямоформатна картина на тази тема.

Картината, която в каталога на антверпенския колекционер Питър Стивънс е влязла под името „Опак свят“, прелива от символика и отпратки към живота и бита във Фландрия през 16 век. Тъй като много от поговорките продължават да се ползват и до днес почти непроменени, повечето от сцените са разгадани и за сравнително малко има колебания в интерпретацията. Някои монографии, посветени на Брьогел, изброяват повече от сто поговорки, басни, крилати фрази и шеговити подмятания, отразени в картината, като много от сцените съдържат по две и дори три сюжетни линии. Преобладават пословиците, с които се осмиват глупавите постъпки и дейното усърдие без влагане на разум, насочено към непостижима цел. Темите за абсурда, пороците и глупостта на човека са характерни за творбите на Брьогел и тази картина не е изключение.

Брьогел рисува картината, когато е на 34 години, но в нея вече се е утвърдила една от основните особености на стила на художника: точното улавяне и предаване на позите и движенията на героите, което в случая още повече усилва усещането за безсмислеността на техните действия. В контраст с осмяната глупост на постъпките им, лицата на изобразените персонажи са необикновено сериозни и важни. Облеклото и покъщината са изобразени в най-големи детайли и говорят за дълга подготовка, предхождала рисуването на картината и изучаването на обектите от натура. Хуморът в „Нидерландски пословици“ вероятно е бил веднага откриван от съвременниците на художника, които са го наричали с прякорите „Веселяка“ и „Шегобиеца“. И макар поотделно всяка сцена да носи хумор, общото усещане от картината е за една трагична сатира на епохата.

Детайли от картината[редактиране | редактиране на кода]

Пословици и изрази, изобразени в отделните детайли на картината ^[1]
Пословица / Значение	Детайл
Да можеш дори дявола да вържеш за възглавница. С упорство всичко се постига.
Да гризеш колоната. Да бъдеш лицемер по отношение на религията.
Да носиш огън с едната си ръка и вода – в другата. Да бъдеш двуличен и да предизвикваш беди.
Да си блъскаш главата в тухлена стена. Да се опитваш да постигнеш невъзможното.
Единият крак обут, другият – бос. Равновесието е от първостепенно значение.
Свинята издърпа чепа. Нехайството се наказва с нещастие.
Да вържеш звънче на котката. Да проявиш недискретност относно планове, които следва да бъдат тайни. Да бъдеш въоръжен до зъби. Да бъдеш тежко въоръжен. Да гризеш желязото. Да бъдеш самохвален, недискретен.
Един стриже овце, друг – свине. Един печели всичко, друг – нищо.
Стрижи ги, но не ги дери. Не си насилвай късмета.