Никита Бичурин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Никита Яковлевич Бичурин (с монашеско име Иакинт) е руски духовник от чувашки произход, основоположник на руската китаистика. Между 1807 и 1822 участва в руска дипломатическа мисия в Китай и след завръщането си създава първото училище по китайски език в Русия и превежда и написва множество книги и статии свързани с Китай и Централна Азия.
[редактиране] Някои произведения
- Описание Тибета в нынешнем его состоянии (1828)
- Описание Пекина (1828)
- Описание Чжуньгарии и Восточного Туркестана (1828)
- Записки о Монголии (1828)
- История первых четырех ханов из дома Чингисова (1829)
- Историческое обозрение ойратов и калмыков с XV столетия до настоящего времени (1834)
- Китайская грамматика, Хань-вынь ца-мынь (1838)
- Китай, его жители, нравы, обычаи, просвещение (1840)
- Статистическое описание Китайской империи (1842)
- Китай в гражданском и нравственном состоянии (1848)
- Собрание сведений о народах, обитавших в Средней Азии в древнее время (1851)
[редактиране] Външни препратки
- http://www.tibet.ru/persons/bichurin.shtml (на руски)
