Никита Пигонит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никита Пигонит
Семейство
РодПигонити
ДецаИрина Пигонитиса[1]

Никита Пигонит (на гръцки: Νικήτας Πηγουνίτης) е византийски патриций и стратег на Драч и областта му в началото на 1018 г. През февруари същата година отбива нападението на българския цар Иван Владислав, който загива в битката.[2] В панегирик за дъщерята на Пигонит (омъжена за брата на император Константин X Дука[3]) известният книжовник Михаил Псел твърди, че драчкият военачалник сам е сразил Иван Владислав, с което е допринесъл решително за покоряването на България от византийците. По-достоверно обаче е сведението на Михаил Деволски, който съобщава, че по време на двубоя българският цар е бил убит от двама войници, притичали се на помощ на Пигонит.[4]

През 1033 – 1034 г. Никита Пигонит е назначен за наместник на тема Васпуракан, за да се справи с натиска на азерите Равадиди. С помощта на наемническа руска дружина успява да отвоюва крепостта Беркри (до североизточния бряг на Ван) и убива местния емир.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Polemis 1968, с. 41, 13. Ioannes Doukas (?-c 1088).
  2. Wassiliou-Seibt 2009, с. 305.
  3. Polemis 1968, 3loc=13. Ioannes Doukas (?-c 1088); 41.
  4. ВИИНЈ III 1966, с. 123-124 (бел. 156), 225-22.
  5. Арутюнова-Фиданян 1977, с. 86 – 87; Wassiliou-Seibt 2009, с. 305.

Цитирана литература[редактиране | редактиране на кода]

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]