Никити
| Никити Νικήτη | |
 Площадче в старата част на Никити | |
  Никити  Никити  Никити | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Ситония |
| Географска област | Халкидически полуостров |
| Надм. височина | 40 m |
| Население | 2769 души (2001) |
| Пощенски код | 63088 |
| Телефонен код | 23750 |
| Никити в Общомедия | |
Никѝти (на гръцки: Νικήτη) е градче в Северна Гърция, разположено на полуостров Ситония. Никити е център на община Ситония в регион Централна Македония и според преброяването от 2001 година има 2769 жители.
География[редактиране | редактиране на кода]
Никити се намира на 98 километра от Солун, разположено е на южния бряг на полуостров Халкидика, между полуостровите Касандра и Ситония. Градчето има запазена стара градска част която, както и на много други крайбрежни селища по тези места, е разположена не на самия морски бряг, а навътре в сушата, закътана между два хълма, на единия от които е разположена църквата. Новата част на града вече се намира на самия морски бряг, където са разположени рибарското и новоизграждащото се яхтено пристанище.
История[редактиране | редактиране на кода]
Никити възниква в XIV век на мястото на манастирски метох. Според местни предания първите жители идват от крайбрежните селища на юг. В местността Никитас край Елия има руини на византийска църква и остатъци от село.[1] На 2 km южно е разположена раннохристиянската базилика „Свети Георги“ и Софрониевата базилика.[2] На няколко километра източно са развалините на Псалидската кула.[3]
В XVI век е построена църквата „Успение Богородично“, която служи като главен храм на селото до построяването на „Свети Никита“ в 1867 година.[1] В северната част на селото в 1861 година е построен храмът „Преображение Господне“.
В ΧΙΧ век Никити е гръцко село в Касандренска кааза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Никитис (Nikitis), Касандрийска епархия, живеят 800 гърци.[4] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Никит живеят 800 жители гърци християни.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Никит (Noïkit) има 900 гърци.[6]
В 1912 година, по време на Балканската война, в Никити влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Никити
Йоаким Папангелос (р. 1945), гръцки археолог
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Къщи в Никити -
Къщи в Никити -
Пристанището нощем
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Ι. Ναός Αγίου Νικήτα: η ενδιαφέρουσα ιστορία της εκκλησίας του χωριού // Sithonia Rooms. Архивиран от оригинала на 2015-02-28. Посетен на 16 декември 2014.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Β1/Φ35/57246/1549 π.ε./ 7-1-1981 – ΦΕΚ 65/Β/30-1-1981 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2014-12-19. Посетен на 19 декември 2014.
- ↑ Πύργος Ψαλίδας ή Πύργος Νικήτης // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 31 октомври 2020 г. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 36. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 172.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 210 – 211. (на френски)
| ||||||||||||||||||||
