Никифор Сисанийски
| Никифор | |
| български духовник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Никифор е български духовник, сисанийски епископ около 1746 – 1769 година.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Митрополит Никифор е роден в Охрид в българския род Герасимови.[1]
В 1746 година наследява сисанийската катедра от предшественика си Зосим. В 1749 година подпомага издавенето на „Одос Математикис“ на Методиос Антракитис от Георгиос Константину Загориту. Никифор заедно с Евтимий II Костурски, Герман Воденски, Ананий III Струмишки, Генадий Корчански и Григорий Гревенски се оплаква пред Цариградската патриаршия от лошото състояние на Охридската архиепископия и успява да постигне закриването ѝ в 1767 година,[2] след което Сисанийската епископия е издигната в митрополия. В 1769 година Никифор подава оставка като сисанийски митрополит и заминава за Цариград, където умира в 1770 година.[3][1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 248 – 249.
- ↑ ΣΑΡΑΝΤΗΣ, ΘΕΟΔΩΡΟΣ Κ. Π. Τα Γρεβενά. (Συμβολή στην ιστορία τους). „Μακεδονικά“, XXVI, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1987-1988. σ. 279. Посетен на 28 август 2014.
- ↑ Ιστορικά σημειώματα περί Σιατίστης και λαογραφικά αυτής Υπό Φιλίππου Αν. Ζυγούρη, Σιάτιστα, 2010, σ. 174 - 175. ISBN 978-960-93-1875-4
| Зосим | → | сисанийски митрополит (1746 – 1769) |
→ | Кирил |
