Никифор III Вотаниат

Никифор III Вотаниат
византийски император
Лични данни
Управление	1078 - 1081
Роден	ок. 1010 или 1002
Починал	10 декември 1081
	Константинопол
Семейство
Брак	Мария Аланска

Никифор III Вотаниат (на гръцки: Νικηφόρος Γ' Βοτανειάτης) е византийски император от 1078 до 1081 година, принадлежал на семейство, претендиращо, че произхожда от римските Фабии и семейството на византийски Фоки. Никифор Вотаниат служил като генерал при Константин IX Мономах и Роман IV Диоген, а при Михаил VII Дука той станал управител на анатолска тема и командир на войските в Азия.

През 1078 година Вотаниат се разбунтувал срещу Михаил VII и неговия финансов министър Никифорица и със съгласието на селджукските турци направил поход до Никея, където се провъзгласил за император. В лицето на другия разбунтувал се генерал Никифор Вриений, неговият избор бил одобрен от аристокрацията и духовенството, докато Михаил VII абдикирал и се замонашил. През март или юни 1078 година Никифор Вотаниат влязъл триумфално в Константинопол и бил коронясан от патриарх Козма. С помощта на неговия пълководец Алексий Комнин той пратил Вриений и другите конкуренти на бойното поле, но не успял да се справи с нападенията на турците в Мала Азия.

Управление

За да затвърди позициите си Никифор III, решава да се ожени за Евдокия Макремболитиса, майка на Михаил VII, вдовица на Константин X Дука и Роман IV Диоген. Този план бива подронен от съветника му Йоан Дука, чичо на Михаил VII, и Никифор вместо това се оженил за бившата съпруга на абдикиралия Михаил VII, Мария Аланска, която била известна с красотата си. Тази постъпка е в нарушение на църковните канони и след това щяла да бъде една от причините за падението на Никифор III от власт. Въпреки че се оженил за Мария, Никифор не признал наследствените права на сина и, Константин Дука, с което се изложил на подозрение и заговори от страна на останалите хора от фракцията на Дука в двора. Администрацията на Никифор III не му спечелила много поддръжка, като неговите придворни се отчуждили от по-старата дворцова бюрокрация, която все още била сравнително силна. Реформите които се опитвал да въведе били блокирани, а и не успял да спре девалвацията на византийските финанси.

Никифор III ставал все по-зависим от подкрепата на стратега Алексий Комнин, който успешно потушава въстанието на Никифор Василак на Балканите (1079) и е натоварен със задържането на Никифор Мелисен в Анатолия (1080). Докато в Мала Азия повечето територии са в ръцете на селджуците, Византийската империя е изправена пред още чуждестранни нападения, когато норманския херцог Робер Жискар от Апулия обявява война под претескт че иска да защити правата на младия Константин Дука, който бил сгоден за дъщерята на Робер, Елена. На Алексий Комнин е поверено със силна армия да спре предстоящото норманско нападение, а партията на Дука, водена от деспот Йоан Дука, заговорничи да свали император Никифор и да го замени с Алексий.

Не успял да си осигури подкрепата на селджукските турци или на Никифор Мелисен (които традиционно били негови врагове), Никифор III Вотаниат в крайна сметка е принуден да абдикира с безкръвен преврат на 4 април 1081 година. Сваленият император се усамотил в манастир, който той дарил, и умира по-късно същата година.

• 

  Никифор III Вотаниат и Мария Аланска (Багратиони).

• 

  Никифор III изобразен между Йоан Златоуст и Архангел Михаил.

• 

  Никифор III на трона в императорския дворец в обкръжението на длъжностни лица

• 

  Никифор III и Sabas