Никифор II Фока
| Никифор II Фока | ||
|---|---|---|
| византийски император | ||
| Лични данни | ||
| Управление | 963 - 969 | |
| Роден | ок. 912 | |
| Починал | 11 декември 969 | |
| Цариград, Византия | ||
| Семейство | ||
| Брак | императрица Теофано | |
Никифор II Фока (гръцки Νικηφόρος Β΄ Φωκάς) (912-969) е византийски император периода 963-969.
Съдържание |
Биография[редактиране]
Произход[редактиране]
Никифор II е родом от Кападокия и произлиза от знатния малоазийски род Фока, свързан с едрата военно-земевладелска аристокация от Мала Азия. При император Роман ІІ постига забележителни победи срещу арабите в Сирия. След смъртта му се жени за императрица Теофано и става съ-император регент на нейните малолетни синове, Василий ІІ и Константин VIII.
Вътрешна политика[редактиране]
Никифор Фока ограничава опита на църквата да се превърне в най-едрия земевладелец, като дава повече привилегии на едрата военно-поземлена аристокрация (т.нар. "динати") с цел да се подсигури имперската военна отбрана. По линия на същата политика Никифор Фока облага църковната поземлена собственост с високи данъци, а през 964 година забранява основаването на нови манастири с цел ограничаване на църковния поземлен фонд. Поради това той става много непопулярен сред духовенството. Никифор II Фока извършва и военна реформа, чиято главна цел е превръщането на тежката конница от рицарски тип в основна сила на войската.
Външна политика[редактиране]
Император Никифор ІІ е способен пълководец, който води успешни войни срещу арабите и отвоюва големи територии от тях:
- през 961 година - остров Крит
- 965 г. - Киликия и Кипър
- 969 - Северна Сирия с Антиохия и част от Северна Месопотамия.
В Южна Италия са проведени успешни експедиции срещу войските на арабите и германския император. На изток продължава настъплението срещу арабите - завладяни са Тарс, Алепо, Антиохия и др.
През 967 г. при цар Петър I са нарушени мирните договори с България. Императора привлича киевския княз княз Светослав, който е подкупен за да нападне България. От своя страна ромеите също започват военни действия срещу българите. Притиснат от двойна заплаха, българският цар е принуден да изпрати синовете си в Цариград като заложници.
Суров и недипломатичен по характер, Никифор II води аскетичен монашески живот, ограничава разкоша с цел да намали разходите, и се отнася строго към богатите аристократи. Реформите и поведението му настройват висшите прослойки на войската и църквата срещу него. Той губи подкрепата на императрицата, която се включва в тайния заговор за преврат. През нощта на 11 декември 969 г. Никифор II е линчуван и убит в покоите си от заговорници на Йоан I Цимисхий.
Външни препратки[редактиране]
| Роман II | → | император на Византийската империя (963 – 969) | → | Йоан I Цимисхи |
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |