Никодим Сливенски
| Никодим | |
| български духовник | |
 В храма на храмовия празник, село Блатец, около 1980 година | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
| Учил в | Софийска духовна семинария |
| Никодим в Общомедия | |
Никодим е епископ на Българската православна църква, митрополит на Сливенската епархия от 1947 до 1980 година.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден на 18 януари (30 януари нов стил) 1895 година в Русе със светското име Николай Николов Пиперов.[2] Завършва с отличие Софийската духовна семинария, след което получава бакалавърска степен по богословие от Оксфордския университет.[1] Служи като протосингел на Пловдивската митрополия в периода 1925 – 1927 година. В 1927-1929 година е игумен на Бачковския манастир. През 1929 – 1936 година е учител в Пловдивската духовна семинария. През 1936-1938 година отново е протосингел на Пловдивската митрополия. През 1939 г. е назначен за главен секретар на Светия синод, какъвто остава до 1941 година.[2]
На 29 януари 1939 година е ръкоположен за титулярен стобийски епископ.[3]
В 1941 година епископ Никодим Стобийски е назначен за ректор Пловдивската духовна семинария. Поради съюзническите бомбардировки през Втората световна война, епископ Никодим е принуден да евакуира семинарията в южното крило на Бачковския манастир. Пожар в това крило през нощта на 10 декември 1947 година унищожава голяма част от библиотеката на семинарията.[4]
На 6 юли 1947 година е избран за сливенски митрополит.[1] Митрополит Никодим ръководи епархията в първите години на антирелигиозното комунистическо управление. Същевременно пише статии и заедно със свещеник Цветан Попхристов написва „Учебник по основно богословие“, издаден от Светия синод в 1934 година, редактира беседи за православните християнски братства под надслов „Евангелски уроци“. Митрополит Никодим има голям авторитет сред духовенството в епархията и в страната, а тъй като дълги години завежда външния отдел на Църквата е добре приет и в целия православен християнски свят.[5]
Умира на 23 януари 1980 година в Сливен.[2]
Творби[редактиране | редактиране на кода]
- «Действительность англиканского рукоположения», доклад на Совещании глав Православных Церквей. Москва, 1948 г.
- „Някои впечатления от Русия“, септември 1948, „Църковен вестник“, № 29-30
- „До негово превъзходителство генералисимус Й. В. Сталин от Светия Синод“, 12 декември 1949, „Църковен вестник“, № 43-44
- „Коледно послание от Светия Синод“, 1 януари 1951, „Църковен вестник“, № 1-3
- „Великденско послание от Светия Синод“, 12 април 1952, „Църковен вестник“, № 17-18[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Сливенски Митрополит Никодим (1895 – 23.01.1980 г.) // Сливенска Света митрополия. Посетен на 2 април 2019.
- ↑ а б в г 30 години от блажената кончина на Сливенския митрополит Никодим // Българска православна църква – Българска патриаршия, 14 януари 2010 г. Архивиран от оригинала на 2019-01-06. Посетен на 1 април 2019.
- ↑ Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Σηλύμνου κυρός Νικόδημος. (1895-1980) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 13 април 2020 г. (на гръцки)
- ↑ Пловдивска Духовна Семинария „Св. св. Кирил и Методий“ // Българска православна църква – Българска патриаршия, 14 януари 2010. Архивиран от оригинала на 2015-03-15. Посетен на 1 април 2019.
- ↑ Сливенска епархия // Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен. Посетен на 2 април 2019.
| архимандрит Паисий | → | игумен на Бачковския манастир (11 юли 1927 – 31 юли 1929) |
→ | епископ Панарет Брегалнишки |
| Кирил | → | стобийски епископ (29 януари 1939 – 6 юли 1947) |
→ | Пимен |
| Евлогий | → | сливенски митрополит (6 юли 1947 – 23 януари 1980) |
→ | Йоаникий |
|
