Никозия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за кипърската столица. За италианския град в Сицилия вижте Никозия (Италия).

Никозия
Лефкосия
— град —
Знаме    
Panorama from Shacolas Tower-5.jpg
Никозия (Кипър)
Red pog.png
Никозия
Страна Флаг на Кипър Кипър
Надм. височина 149 m
Население (2012) Понижение 276 410 души
Пощенски код 1010 - 1107
Никозия в Общомедия

Никозия (на гръцки: Λευκωσία, Лефкосия, на турски: Lefkoşa, Левкоша) е най-големият град на остров Кипър, столицата на Република Кипър и на частично признатата Севернокипърска турска република. Населението на града през 2012 година е 276 410 души. Градът е разположен на река Педиео (Πεδιαίο). Така наречената „Зелена линия“, демилитаризирана зона, поддържана от ООН, го разделя на две различни по големина части. Южна Никозия е столица на Република Кипър с гръцко население, а Северна Никозия — на Севернокипърската турска република с турско население. Това го прави последната разделена столица в света. Никозия е търговски и промишлен център — готови облекла, кожарство, керамика и други. Ядрото на града, затворено от Венецианските стени, включва изобилие от музеи, древни църкви и средновековни сгради. Частта, развита извън стените е превърната в модерна среда за живеене, бизнес и културен център.[1]

Наименования[редактиране | edit source]

През дългото си съществуване островът, а заедно с него и Никозия, са владяни от различни държави с различно ниво на развитие и култура. Поради това градът на няколко пъти е получавал съвсем нови имена.[2]

История[редактиране | edit source]

Античност[редактиране | edit source]

Реконструкция на гробница от късната Бронзова епоха (1400-1200 г. пр.н.е.)
Военен бог, изобразен като кентавър от 7-6 век пр.н.е.

Историята на града започва от времето, когато долината Месаория и Никозия са единствените територии в Кипър, населени още през халколита. Това, което прави града уникален през Бронзовата епоха в сравнение с други населени места е фактът, че той продължава да процъфтява, докато много от останалите са престанали да съществуват.[2] Градът е древен, едно от дванадесетте царства на древния Кипър, основан от ахейците след края на Троянската война.[3] Следи от него, датиращи от праисторически времена, са били открити в некропола „Агия Параскеви“, разположен на южните склонове на Никозия. Те доказват, че тук е съществувало население още през 16 век пр.н.е.[1] В други части на Никозия са намерени руините на сгради и древни гробници от праисторически времена, елинистическата, римската, византийската епоха и по-късни времена.[3]

През 9-8 век преди новата ера на мястото на днешна Никозия се формира древногръцкият град-държава Ледра. По-късно той е напълно разрушен от локални войни и земетресения. В периода 325-358 г. пр.н.е. върху руините на древна Ледра възниква ново селища, нарекено Лефкон, по името на сина на Птолемей І. С течение на времето то се трансформира на Лефкосия.[4]

През първото хилядолетие преди новата ера, когато на острова започват да се обособяват градове-държави, Никозия не може да се похвали нито с тяхната сила, нито с просперитета им, тъй като повечето са разположени главно по крайбрежието, което благоприятства по-бързото им разрастване. За първи път градът-държава Ледра (Λήδρα) се споменава през 672 г. пр.н.е., когато е управляван от крал Онасагорас. Той се явява девети в списъка на царствата, които плащат данъци на асирийския владетел. Ледра остава политически подчинен на силните близки държави до римския период, преминавайки последователно в ръцете на египтяни, перси и македонски наследници на Александър Велики. През тези векове Никозия е просто само едно малко градче.[1] Това продължава до разпадането на градовете-държави, когато през 3 век пр.н.е. островът попада под управлението на Птолемеите, владетели на Египет. Тогава градът започва активно да използва природните си ресурси и географското си положение в центъра на острова.[2]

Никозия, която по времето на Птолемеите е наричана Лефкотея, става известна като Лефкосия или Ледри през 4 век, началото на проникване на християнството на острова, когато градът все още е малък.[2] През Римската епоха и до това време Ледра остава малко селище. Въпреки това градът е посочен като епископско седалище. През 348 година негов първи епископ става Трифилиос, който по-късно е канонизиран. Според традицията, той е бил ученик на Свети Спиридон, епископ на Тремитус.[1]

Между 647 и 965 година Кипър е подложен на многократни нападения от арабите и киликийските пирати. Голяма част от населението на крайбрежните райони, спасявайки се от грабежи и опустошителни набези, се преселва в централните зони на острова и в Никозия.[2][4]

През същия век Никозия става административен център и столица на Кипър. След завладяването на острова от Ричард Лъвското сърце през 1191 година и впоследствие продаването му на феодалната династия Лузинян, градът става столица на Франкското кралство на острова и остава такава до 1489 година. Продължава да бъде столица по време на венецианското нашествие (1489-1570), при османското владичество (1570-1878) и в периода на британска окупация (1878-1960). През август 1960 година Никозия е приета и за столица на свободната Кипърска република.[2]

Византийски период (965-1191)[редактиране | edit source]

През около 965 година, когато Кипър се присъединява към Византийската империя, градът е наречен Калиникисис, което име може да се прочете в някои жития като тези на Свети Трифилиос и Свети Спиридон. В някои църковни документи се среща и като Градът на белите богове. Император Константин VII Багренородни го нарича Кермия или Лефкосия.[5]

Средновековен меч на кръстоносец, намерен в Кипър

През 10 век в града е изграден замък, който става седалище на византийския управител на Кипър.[5] Някои автори и историци твърдят, че по това време Никозия е била заобиколена от крепостна стена, въпреки че това никога не е било потвърждавано от археологическите проучвания.[1] Последният негов управител от този период е Исак Комнин, който се самопровъзгласява за император на острова и го управлява от 1183 до 1191 година.[5]

Рицарите тамплиери (1191-1192)[редактиране | edit source]

През 12 век Ричард Лъвското сърце е един от водачите на Третия кръстоносен поход. Когато флотът му е на път към Светите земи, един от корабите се отклонява и акостира в Лимасол. На него е годеницата му Беренгария от Кралство Навара, която е пленена от Исак Комнин, известен с омразата си към латинците. В отговор на това кралят стоварва войските си на острова, които плячкосват всичко по пътя си и на финала обсаждат Никозия. Ричард І разбива Исак Комнин при Треметусия, село, намиращо се по средата между Никозия и Фамагуста. Кипърският владетел е пленен и с това византийското управление на острова приключва.[1]

Завземането на Кипър от Ричард Лъвското сърце и рицарите кръстоносци през 1191 година полага началото на важен период в историята на острова и утвърждава Никозия като негов главен град. След кратко управление английският крал го продава на рицарите тамплиери, за 100 000 златни византиона.[1][6]

Тамплиерите установяват ръководството на управлението си във византийския замък. Тяхното господство обаче е прекалено репресивно и на Великден, на 11 април 1192, жителите на Никозия въстават и водят тежка битка с рицарите. Те успяват да прогонят тамплиерите извън града, които от своя страна, разрушават замъка почти до основи. Малко след това орденът препродава острова на франкската фамилия Лузинян и новите собственици основават средновековното Кипърско кралство със столица Никозия. [1]

Владение на франките (1192-1489)[редактиране | edit source]

Ги дьо Лузинян

Ги дьо Лузинян умира две години по-късно, след като е успял да създаде и управлява първата френска територия в Близкия Изток. За да затвърди позициите си в Кипър, брат му Амори дьо Лузинян, негов наследник, кани голям брой французи и други европейци да се заселят на острова. Така в страната пристигат много благородници, търговци, кръстоносци и авантюристи от Франция, Йерусалим, Триполи, Антиохия, кралство Армения и други.[7] Лузинян поделя земята между благородниците и Никозия е обявена за столица на кралството. Първенците и кралете на Кипър живеят в града, а новата общност е създадена от френски рицари и аристократи с нови закони и институции. Кралят налага сурова феодална система и по-голямата част от кипърците получават статута на крепостни селяни.[1] В Никозия се приемат същите закони и правила като съществуващите в Йерусалим.[7]

По време на управлението на Лузиняните в Никозия са построени много дворци, имения, църкви и манастири. След разрушаването на Саламин и Фамагуста от арабите през 647 година, архиепископът получава разрешение от папата да се премести в Никозия. По този начин, градът още един път се утвърждава като столица на кралството. Римокатолическата църква се организира и с цел да наложи своята власт над жителите на острова изгражда прекрасни готически църкви и една катедрала, запазени и до днес. Така градът става главно седалище на Латинската църква в Кипър.[1][3]

По това време Никозия има периметър от 15 km и е украсена с красиви, големи сгради, включително дворци, църкви и първия замък на Лузиняните, построен през 1211 година от крал Анри І. На печатите на краля и неговата майка, замъкът е изобразен с една или две кули и надписа „Civitas Nicosie“. През 1368 година, по време на управлението на Петър I, е издигната нова, висока кула, наречена Маргарита, а до нея е построена църквата „Misericordia“. В подземната част е организиран затвор, който също се нарича Маргарита. По-късно, Петър ІІ разрушава кулата във връзка с укрепването на града. Посетители от тази епоха са изумени от градините с техните лимонови дървета, лозя, нарове и палми. Никозия е осеяна с широки и тесни улици, площади и дворци, както и с много пазари. Лузиняните издигат нови защитни стени около града, в които са оставени доста врати. Сред тях са Портата на Свети Андрей, на Света Параскева, Арменската порта, Пафоската порта и други.[1]

Портрет на Катерна Корнаро от Албрехт Дюрер

Следващите години са изключително трудни за населението. Тогава започва и завършва войната с генуезците (1373-1374), а около 50 години след това — и с мамелюците (1424). През 1374 Никозия е окупирана и ограбенd от генуезците, а през 1426 е завзета и отново ограбена от мамелюците на Египет.[3] Кипър е нападнат от рояци скакалци, а малко по-късно е ударен тежко от чумата. Важен момент в този период е появата на Елена Палеологина, дъщеря на Теодор II Палеолог, деспот на Морея. Първата гръцка кралица на Кипър е жена със силна индивидуалност. Тя фаворизира Православната църква и гръцката култура и православието на острова получава стимул за развитие по време на нейното управление.[1]

През 1468 година крал на Кипър става Жак ІІ Лузинян и избира за своя съпруга и кралица венецианката Катерина Корнаро. Този избор носи на Венецианската република някои търговски и други привилегии в страната. През 1473, когато Катерина е вече бременна, след внезапно заболяване Жак II умира и в завещанието си определя кралицата за регент на бъдещото им дете. Няколко месеца по-късно се ражда синът им Жак IIІ, който също умира, преди да е навършил една година. Катерина Корнаро управлява Кипърското кралство близо 15 години — от 1474 до 1489, но е принудена да отстъпи короната си на Венецианската република. Задължена е да напусне острова и на 14 май 1489 заминава за родината си, установява се в град Асоло и живее там до смъртта си през 1510 година. Това е и краят на средновековното кралство Кипър.[1]

В края на управлението на Лузиняните в Никозия има 250 църкви, а градът е много по-голям, отколкото по времето на венецианците — следващите, които поемат властта в столицата. Гробовете на франкските владетели се намират в католишката катедрала „Света София“, която в днешно време попада в северната, турска част на града и е превърната в джамия.[8]

Венецианско владение (1489-1571)[редактиране | edit source]

Никозия с Венецианската стена и 11-те бастиона
Венецианската стена

Венецианското господство над острова започва през от 1489 година и продължава до 1571. Никозия отново е столица, административен център и седалище на венецианските управители. Тъй като Венецианската република е много по-напреднала в областта на мореплаването и търговията, Кипър се превръща в главен пункт за акостиране на търговските галери и функционира като център на търговията с Близкия Изток.[1]

Венецианците съхраняват Никозия като столица заради изобилието от вода, мекия климат и най-вече поради стратегическото ѝ местоположение в центъра на острова. Градът се намира на почти еднакво разстояние от Пафос и Фамагуста, разположен между две планински вериги и далеч от морето. По това време Никозия има население от 56 000 души, градът е рядко населен и се простира на голяма площ. Венецианците, с техния опит за изграждане на фортификационни съоръжения, издържащи дълго на чужди нашествия, преценяват, че за да заздравят контрола си в Източното Средиземноморие, трябва да укрепят Никозия с нови стени.[1]

Тъй като заплахата от османците е съвсем ясна, венецианските управители на Никозия подчертават в писмата си необходимостта от укрепване на всичките градове на острова. През 1562 година в Кипър е изпратен Асканио Саворняно, за да се подготви общо описание на градовете и възможностите за изграждане на укрепления. В доклада си Асканио твърди, че разстоянието между морето и Никозия представлява сериозен проблем за доставката на материали, поради което не трябва да бъде укрепван отново, а да се разчита на старите градски стени.[1]

Въпреки това, когато през 1567 година Селим II заема трона на Османската империя, венецианците изпращат на острова Джулио Саворняно, който остава в града за около девет месеца и проектира новите укрепления в съответствие с изискванията на модерната отбрана. Новите стени имат формата на звезда с 11 петоъгълни бастиона с кръгли орилони. Предвидени са само три порти — на север към Кирения, на запад към Пафос и на изток към Фамагуста. Тъй като площта, защитена от стените е много намалена, са унищожени всички сгради извън новия периметър, включително манастири, църкви и жилища. За строителството в столицата пристигат роби и работници от цялата страна, а за новите стени се използват материалите от съборените сгради. Около стените са предвидени дълбоки ровове с ширина около 80 метра, които е трябвало да бъдат запълнени с вода. За съжаление венецианците не успяват да завършат напълно цялото укрепление, тъй като през 1570 година турските войски обсаждат града.[1]

Фамагуста гейт

Периодът на франкско управление и последвалото го венецианско присъединяват Кипър към средновековната европейска цивилизация, без да го откъсват от неговите гръцки, византийски и източни корени. През този период островът, и в частност Никозия, играят важна роля като икономически, културен и геополитически мост между Запада и Изтока.[6]

Въпреки трудната ситуация, в която попадат жителите на страната, подчинени на чужди владетели, резултатът от културния синтез между етносите води до навлизане на европейският дух и автентичните постижения на Ренесанса в Кипър. Лузиняните, както и венецианците след тях, оставят своето влияние върху изкуството и духовния живот на хората, а следите им остават и в някои географски наименования. Като последствие от завладяването обаче, чужденците постепенно са асимилирани от коренното население, което пък от своя страна придава по-космополитен дух и различна културна идентичност на острова.[6]

Османско нашествие (1570-1878)[редактиране | edit source]

На 01 юли 1570 година около 60 000 османски войници, включително кавалерия и артилерия, пристигат на острова. След като получават минимална съпротива, те завладяват южния бряг от Пафос до Лимасол. Мустафа Паша и армията му бързо завземат Ларнака и на 22 юли се придвижват към столицата, където стигат след три дни. За защита от артилерийския огън на Никозия първоначално турците издигат 4 земни укрепления. Едното е на хълма Света Марина, на 270 метра от бастиона Подокатаро, второто е на Свети Джорджо ди Маняна, третото — на малкия хълм Маргарити и четвъртото — по веригата от хълмове на Мандия. Тези укрепления обаче са твърде далеч за нападение и затова османците правят нови, на 80 метра от крепостния ров, близо до бастионите Подокатаро, Констанца, Д'Авила и Триполи. Веднага след това започва артилерийският обстрел на града.[1]

Карта на Никозия, изобразяваща турската обсада на града през 1570 година

По това време за отбраната на града отговаря Николо Дандоло, който разполага само с 11 000 мъже. Вътрешни конфликти и неспособността му да управлява малката си армия довеждат до катастрофални последици. На 9 септември османците провеждат ожесточена атака срещу бастионите. Въпреки смелостта и жертвеготовността на защитниците, бастионът Подокатаро пада. Следва тъжна и страшна картина – свирепо клане на защитниците и благородниците, изнасилвания и грабежи. Тези, които се защитават са убити, а онези, които се предават са пленени. Загиват около 20 000 жители на Никозия. Преди да напусне града, Мустафа паша оставя гарнизон от 4000 пешаци и 1000 конници.[1]

Островът е разделен на 16 административни области. Към управлението на Никозия са присъединени районите Орини, Китрея, Месаория, Фамагуста и полуостров Карпасия.[9] След падането на Никозия, в града остават около 20 000 жители, а градските стени са полуразрушени. Турците влизат във владение на всичко, което е било притежание на венецианците, а католическата църква и основните храмове са превърнати в джамии. Голямата католишка катедрала „Света София“ е превърната в централната джамия на Никозия - „Селимийе джамия“.[1]

Катедралата „Света София“, превърната в „Селимийе джамия“

Със специално постановление са доведени и заселени християни и мюсюлмани от империята, главно от Анадола.[9] Прозорците на жилищните сгради са зарешетени, а по улиците се разхождат забулени жени и мъже с чалми. Градските порти се заключват вечер и се отварят сутрин. Оцелелите заможни гърци се изселват във Венеция, Испания и други европейски страни. Условията за живот на останалите стават тежки.[1]

Никозия става седалище на управителя на страната, който получава титлата белербей. В града са настанени и четири официални лица, наричани „аги“, които отговарят за събирането на такси и данъци от населението. Никозия е главното седалище и на кадията — османски съдия, който в случая освен това има и религиозните функции на върховен молла. Важна роля за историята на острова, самочувствието на хората и запазването на вярата изиграва завръщането и възстановяването на гръцката православна архиепископия в Никозия.[9]

От 1572 до 1668 година на острова избухват 28 въстания и всички са безуспешни. През 1821 много кипърци подкрепят избухналата гръцка война за независимост от Османската империя. Членове на „Филики етерия“ посещават Кипър и убеждават гръцкото население също да се разбунтува. Това довежда до тежки репресивни мерки от страна на Османската империя. На 9 юли 1821 година със съгласието на султана, османската администрация екзекутира 486 гръцки кипърци, като ги обвини в заговор срещу империята. Сред жертвите са включени трима епископи — Хрисантос на Пафос, Мелетий на Китион и Лаврентиос на Кирения, видни личности, духовници и обикновени хора, които са обезглавени на централния площад на Никозия, а архиепископ Киприанос е обесен на същото място.[1]

Британска колонизация (1878-1960)[редактиране | edit source]

Тясна средновековна уличка в Никозия

На 5 юли 1878 година администрацията на острова официално е прехвърлена на Великобритания. Една седмица по-късно английското знаме е издигнато на бастиона Триполи и над портата към Пафос. В края на месеца в Никозия пристига първият върховен комисар генерал-лейтенант Гарнет Улсли. Той веднага налага нов тип администрация като изпраща служители във всяка област, за да контролира правораздаването и да получи цялата възможна информация за районите. Организира пощенска служба в лагера си в Манастира Кикос, далеч извън Никозия. Живее там докато за него е построено сглобяемо жилище в Строволос, на мястото на днешния президентски дворец.[1]

Кипърци приемат англичаните като национални освободители и приветстват тяхното управление с надеждата за демокрация и просперитет, но скоро остават разочаровани. Въпреки че Великобритания дава на народа конституция и в Никозия започва да работи законодателен съвет, тя запазва абсолютната си власт. Кипърци не получават правото да участват в управлението, тъй като всички правомощия са запазени за върховния комисар и диктата на Лондон. Няколко години по-късно системата е реформирана и някои от членовете на законодателния съвет са избирани от кипърци, но в действителност тяхното участие е твърде незначително. Народът е обложен с нови тежки данъци, които да погасяват обезщетението, което британците дължат на султана за допускането им на острова.[1]

Британският период на окупация на острова, започнал през 1878 година и завършил при извоюването на свободата на кипърци през 1960 година, се характеризира с бърз социален и икономически подем в градските зони и много по-бавен в селските. Това променя основно както облика на градовете, така и начина на живот на хората в тях.[10]

Улица „Ледра“ в наши дни
Кипърска чиния, посветена на сватбата на Джордж VІ, крал на Великобритания и Ирландия и Елизабет, Кралицата-майка, на 12 май 1937 година

По време на британската окупация Никозия все още изцяло се събира в границите на Венецианските стени. Градът е пълен с частни градини и щедро снабден с вода, шуртят фонтани и има изобилие от обществени чешми. Но улиците остават неасфалтирани и тесни, пригодени само за движение на животински впрягове. През 1881 година се полага макадамова настилка и е създадена връзка с основните пътища към крайбрежните градове. Тесните улички с малки магазинчета и павилиони са затъмнени от тенти и навеси, поставени за предпазване от силното слънце и дъжда.[1]

В градските стени е направена поредица от отвори, които дават възможност за по-бърз достъп до околностите на града. Броят им постепенно нараства, докато през 1879 година се пристъпва и към разширяване на градските порти, като се започва от тази, водеща към Пафос. Три години по-късно в горната част на днешната улица „Ледра“ е построен дървен мост, оформен е площад Елефтерия и така градската част е свързана с държавните канцеларии. През юни същата година общинските граници са разширени и градът включва една допълнителна зона на разстояние близо 500 метра навън от ъглите на бастионите. През 1931 година портата към Кирения е разширена, тъй като първите автобуси в града се оказват твърде високи, за да преминат през нея.[1]

Просперитетът през 1920-те години води до изграждането на елегантни вили по главните пътища, излизащи от стария град, които заедно с вече построените колониални жилища създават модерна градска среда. Освен това, по време на следвоенния период селата около Никозия започват да се разширяват. До 1958 година те са погълнати от столицата и се превръщат в нейни предградия. Само Строволос и Агланджия поддържат отделна идентичност и то повече административно, отколкото визуално. По това време старият град все повече се променя функционално и остава основно за търговска и занаятчийска дейност, изпъстрен с магазинчета и работилници. По отношение на малкото останали жилища, той се превръща в зона за обитаване от хора с по-ниски доходи.[1]

Статусът на Кипър като протекторат на Британската империя, приключва през 1914 година, когато Османската империя обявява война на Антантата, към която принадлежи и Великобритания. На 2 ноември същата година Кипър е анексиран от Британия и става част от нейната империя. По време на Първата световна война Великобритания предлага на Гърция да ѝ отстъпи Кипър, ако балканската страна изпълни договорните си задължения да нападне България, но Гърция отказва. В резултат на това през 1925 година Великобритания провъзгласява Кипър за своя колония. През следващите години следват искания от гръцките кипърци за обединение с Гърция, на което се противопоставят кипърските турци и британците. Започват бунтове на кипърските гърци, през 1931 година сградата на правителството в Никозия е опожарена и това е началото на въстанието срещу британското управление. То бързо е потушено и Кипър остава под британска окупация още почти 30 години.[1]

Борба за независимост[редактиране | edit source]

Покрайнините на Никозия, бойно поле между гръцките и турски кипърци (1969-1970)

През 1950 година в страната се провежда референдум, организиран от православната църква, при който по-голямата част от кипърските гърци гласуват в полза на съюз с Гърция. Въпреки това, британците не се съобразяват с него и продължават управлението си на острова.[11] В средата на 1950-те години кипърските гърци създават Националната организация за освобождение на Кипър (ЕОКА), чиято цел е чрез въстание да освободи страната от британското господство и да присъедини острова към Гърция. Борбата започва на 1 април 1955 година и главната сцена на конфликтите става Никозия, като седалище на правителството и другите управляващи власти.[1]

През октомври 1955 година в хотел „Ледра“ започват преговори между архиепископ Макариос и британския губернатор Джон Хардинг. Преговорите са продължителни и приключват през март следващата година със заточението на Макариос на Сейшелските острови. През ноември в страната е обявено извънредно положение, което превръща столицата в арена на бойните действия с въоръжената британска армия. Насилието продължава, наложен е вечерен час, опъната е бодлива тел. Звукът на виещите сирени, убийствата и арестите стават ежедневие. Започват да наричат търговската улица „Ледра“ „Милята на убийствата“.[11]

Република Кипър[редактиране | edit source]

Част от стената, разделяща Никозия
Архиепископията със статуята на Макариос

Подписаните споразумения в Цюрих и Лондон през февруари 1959 предвиждат период на преход от британско към кипърско управление. На 1 март 1959 година архиепископ Макариос се завръща на острова след тригодишно изгнание. Хиляди хора се събират по пътя от летището до Архиепископския дворец в Стария град на Никозия, за да го поздравят. От балкона той се обръща към огромната тълпа, изпращайки призив за приятелство, сътрудничество и обединение на всички жители и всички етноси в страната.[1]

През следващите месеци в Никозия се подготвят административни и конституционни промени и островът очаква обявяването на своята независимост. На 13 декември 1959 година Макариос е избран за президент на Република Кипър, а вице-президент става лидерът на турската общност Фазил Кючук. Никозия е обявена официално за столица на републиката. Така през 1960 страната става независима суверенна република след векове на чуждо господство и Кипър става член на ООН и Съвета на Европа.[1][4]

В първите години след обявяването на независимостта в страната настъпва конституционна криза. След кратки междуобщностни конфликти, започнали на Коледа 1964 година, Никозия е разделена на гръцки и турски квартал. Разделителната линия, която минава през центъра на града, е наречен „Зелена линия“, тъй като писалката, използвана от генерал-майор Питър Йънг от ООН, с която той изтегля чертата на карта на града е зелена.[1]

През 1960 година кипърският народ вдига въстание и на 1 октомври освобождава страната си от британско владичество. Конституцията на новосъздадената Република Кипър е базирана на интересите на двете големи общности в Кипър – гръцката и турската. В този момент населението с гръцки произход представлява 80% от кипърци, тези с турски произход – 18%, а останалите 2% се падат на арменци, италианци и маронити, които са присъединени към гръцката общност.[12]

Три години след извоюването на независимостта настъпва конституционална криза, последвана от сблъсъци между гръцки и турски кипърци. Никозия е разделена на два големи квартала – гръцки и турски. Линията, която ги разделя е наречена Зелена линия, тъй като писалката на офицера от ООН, начертал тази линия на картата на града е зелена.[12]

Турска експанзия[редактиране | edit source]

Регион Араста в Северна Никозия

На 20 юли 1974 година на острова нахлуват турски войски, погазвайки всякакви международни договорености. Турция използва претекста, че в Кипър се подготвя преврат срещу законното правителство, подготвян от кипърските гърци. На 14 август следва втората фаза на турското нашествие, която довежда до катастрофални последици.[1] През юли и август съпротивата на кипърските гърци значително нараства и турските нашественици не успяват да преминат демаркационната разделителна линия в Никозия. Постоянните бомбардировки на турските самолети унищожават много сгради, болници и част от летището, което в наши дни не се използва, тъй като остава в граничната „ничия земя“.[3] 36,2 % от кипърската територия е завзета от турската държава, въпреки многократните международни резолюции и усилията на ООН, призоваващи за зачитане на независимостта и териториалния суверенитет на Република Кипър. Днес островът живее не само с трагедията на една разделена страна, но също така и с наличието на Зелената линия, преминаваща през Никозия, която остава единствената разделена столица в света.[1] Буферната зона днес е контролирана от ООН.[8]

На 1 май 2004 година Република Кипър е приета за равноправен член на Европейския съюз и в Никозия това се отбелязва с всенародни чествания, музика, танци, фойерверки и специални концерти.[12]

Забележителности[редактиране | edit source]

Музей на народното творчество

В непосредствена близост до Никозия се намират няколко известни византийски манастири и черкви:

  • манастир Агиос Ираклидис
  • манастир Махера
  • манастир Арахангелос Михаил Тамасийски
  • църква Панагия Хрисопилотиса

Транспорт[редактиране | edit source]

Международно летище Никозия не е използвано от 1974 г. То се намира в Буферната зона на ООН, която разделя двете части на града една от друга. Най-близкото летище е международно летище в Ларнака на около 45 km, което е и главното летище в страната. Има множество таксиметрови компании, които извършват по-голямата част от превозите на пътниците. Никозия е свързана с автомагистрали с останалите главни градове в страната: Лимасол, Пафос, Ларнака и Агия Напа.

Спорт[редактиране | edit source]

В Никозия се намират най-модерните спортни съоръжения в Кипър. На националния стадион ГСП, който е и най-голям в страната, с капацитет 23 400 зрители, играят домакинските си мачове отборите на Омония и Апоел, както и състезаващият се във втора кипърска дивизия Олимпиакос. В града се намира и най-голямата баскетболна зала „Елефтерия“ с капацитет 6 800 зрители, на която домакинстват Омония, Апоел и националният отбор. В града е и волейболната зала „Лефкотео“ - 2 300 зрители.

Известни личности[редактиране | edit source]

Родени в Никозия
Починали в Никозия
Други
  • Йоанис Дельос (1853-1919), гръцки педагог, директор на Общокипърската гимназия през 1893-1895

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж ((en)) About Cyprus/Nicosia: From the ancient Kingdom of Ledra to the last divided capital in the world
  2. а б в г д е ((en)) Official page of the Leventis Municipal Museum of Nicosia/Nicosia Gallery
  3. а б в г д ((el)) Λευκωσία/Ιστορία της Λευκωσίας
  4. а б в ((ru)) История Никосии
  5. а б в ((en)) Official page of the Leventis Municipal Museum of Nicosia/Byzantine Gallery
  6. а б в ((en))Official page of the Leventis Municipal Museum of Nicosia/Frankish and Venetian Gallery
  7. а б ((en)) Official page of the Leventis Municipal Museum of Nicosia/Colours of Medieval Cyprus
  8. а б ((el)) Ledra Properties/H ΕΝΤΟΣ ΤΩΝ ΤΕΙΧΩΝ ΠΟΛΗ - Ιστορία
  9. а б в ((en)) Official page of the Leventis Municipal Museum of Nicosia/Ottoman Gallery
  10. ((en)) Official page of the Leventis Municipal Museum of Nicosia/British Gallery
  11. а б ((el)) Nicosia Municipality/History/History of Nicosia/Struggle for Independence 1955-59
  12. а б в ((en)) Official page of the Leventis Municipal Museum of Nicosia/The Republic of Cyprus