Николае Бацария

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николае Бацария
румънски писател
Николае Бацария 

Николае Бацария и Филип Миша
като депутати в Османския парламент
Роден: 20 ноември 1874
Крушево, Османска империя
Починал: 28 януари 1952
Букурещ, Румъния
Депутат в Османския парламент:

(1908 - 1912)   (1912)   

Николае (Кола) Бацария (на румънски: Nicolae Batzaria) е османски и румънски политик и румънски и арумънски писател и публицист.

Биография[редактиране | edit source]

Бацария е роден във влашко семейство в смесения българо-влашки македонски град Крушево, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Завършва Румънския лицей в Битоля в 1891 г.[1]

Работил е като учител в Крушево и Янина. В Битоля освен румънски преподавател е и директор на Румънския лицей в града и директор на списанието „Лумина“, което се списва главно на румънски език. Избран е за депутат и на изборите в 1908 и на изборите в 1912 година и в продължение на осем години като представител на арумъните в Османския парламент от младотурската партия Комитет за единство и прогрес. В 1913 година е министър и е делегат на преговорите за Лондонския мир.

Бацария е главен редактор на първото списание на арумънски езикФръцилия“, което излиза в 1901-1903 година, на „Ромънул де ла Пинд[2] и на литературното списание „Граю Бун“ (1906-1907). Редактор е и на излизащия в Солун през 1908-1909 г. списание на арумънски език „Дещептаря“.[3]

След 1920 година емигрира в Румъния и става сенатор. Умира в лагера Генча в 1952 година.

Бацария говори отлично български език. Петър Карчев пише за него:

Във важни за националното самоопределение на македонските българи моменти той се беше проявявал в благоприятен за нас смисъл, макар че не са липсвали в неговата дейност и някои враждебни актове спрямо българското културно-просветно движение в бивша Турция.[4]

Творчество[редактиране | edit source]

Бацария е плодовит автор на проза и поезия на арумънски и румънски език, записва и арумънско народно творчество. Една от централните теми в литературните му творби е миналото на арумъните. Публицистичните му творчество е посветено главно на културно-националните проблеми на арумъните. В статиите си Бацария е последователен противник на гръцката пропаганда сред македонските власи и се бори за тяхната еманципация сред останалите народи, населяващи Македония - гърци, българи, сърби, евреи и други.[5]

През 1927 година по сценарий на Бацария е заснет филмът Haplea.

Съчинения[редактиране | edit source]

  • Pãrãvulii (Anecdoti populari), Bucureşti 1901, 1935, 1989
  • Importanţa aromânilor pentru România (в съавторство с Константин Ное), Bucureşti 1910, 2006 (второ издание)
  • Genoveva de Brabant (под псевдонима Мош Нае), Sibiu 1993
  • Fãrã tatã, Scopia, 1999
  • Haplea la Bucureşti, 2003 (второ издание)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Lumina, №10 festival, Octombrie 1905, 303.
  2. Pariza, Maria. Presa aromane in date, http://www.proiectavdhela.ro
  3. Ιστορία της πόλης της Θεσσαλονίκης, 1870-1920
  4. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 817 - 818. ISBN 954321056X
  5. Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата "Братство" и "Светлина", Скопје 2007, с. 41-42
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.