Николае Милеску

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Молдовска марка, посветена на Николае Милеску Спетару

Николае Милеску Спътару (на румънски Nicolae Milescu Spătaru, на руски Николай Гаврилович Милеску-Спафарий) (1636, село Милещ, сега в окръг Васлуй - 1708, Москва) руски дипломат и учен с румънски произход, полиглот, владеещ девет езика: румънски, латински, гръцки, турски, руски, италиански, китайски, френски и шведски.

Ранни години 1636-1653[редактиране | edit source]

Роден в пределите на тогавашното Молдовско княжество в семейство на молдавски болярин. Баща му е грък по произход от областта Лакония и носи името Гавраил. Учи в Константинопол и Падуа (Италия). През 1659 г. прибавя към името си допълнителна фамилия Спътару – спътар (военна длъжност в Молдова, а след това и във Влахия). Думата произхожда от «spadă are» (в превод "този, който има меч", "меченосец", "оръженосец").

Дипломатическа кариера в Европа 1653-1671[редактиране | edit source]

От 1653 до 1671 г. заема държавни служби при молдавските и влашки владетели и изпълнява дипломатически поръчения в Константинопол, Стокхолм, Париж. Ярък подръжник на сближаването на Молдова с Русия.

От 1660 до 1664 г. е "капукехая" (дипломатически представител) на влашкия владетел пред Османската империя.

След 1664 г. извършва пътуване до Берлин и Щецин, където по това време се намира в изгнание бившия молдовски владетел Георге Щефан, изпаднал в немилост пред Османскта Порта. Като негов дипломатически агент през 1666 г. Милеску се отправя за Стокхолм, където се среща с посланика на Франция и обсъжда с него научни проблеми, а през 1667 г. заминава за Париж и получава аудиенция при крал Луи XIV. Във Франция Милеску публикува на латински език книгата си "Енкиридион", касаеща православната религия.

След завръщането си в Молдова, взема участие в заговор против тогавашния управител на страната, а след провала на заговора е дамгосан на носа, получава прозвището «Сârnul» (чипонос) и заминава за Влахия. Там е назначен от владетеля Григоре I Гика за влашки резидент в Константинопол, а от там се прехвърля в Бранденбург, където немски лекар частична му оправя носа.

Пребиваване в Русия 1671-1708[редактиране | edit source]

През 1671 г. е изпратен от йерусалимския патриарх Доситей в Москва и остава в Русия до края на живота си. От 1672 г. служи като преводач в Посолския приказ (министерство). Автор е на редица трудове с исторически и богословски характер. Същата година издава първият учебник по аритметика «Арифмологион», който написва като учебно пособие за децата на придворните и за децата на тогавашния "външен министър" на цар Алексей Михайлович Артамон Сергеевич Матвеев (1625-1682).

Дипломатическа мисия в Китай 1675-1678[редактиране | edit source]

Молдовска марка с показан маршрут на посолството на Николае Милеску

През 1675 г. е натоварен да ръководи първото руско посолство в Китай. Експедицията е щателно подготвена. Милеску получава сведения за по-старите руски пътувания до Китай, вариантите за пътуване, съпроводени с необходимите чертежи, информация за Япония, Индия и близките до тях земи. Към посолството са назначени специални "топографи" Никифор Венюков и Иван Фаворов, на които е предоставена астролабия (геодезически инструмент) за определянето по пътя на географското положение на някои пунктове, няколко руски дворяни и лица запознати с минералогията, ботаникат и медицината. освен основната задача – да изглади недоразуменията по амурската граница и да завърже търговски отношения с Китай – Милеску е длъжен да състави обстоятелствено описание на новите руски владения в Задбайкалието и по Амур, а също и пограничните с тях страни.

Цялато група наброяваща около 150 човека, включително и охраната, напуска Москва на 3 март 1675 г.. Руското посолство преминава огромен път: Москва - Вологда - Великий Устюг - Соликамск - Тоболск - Нарим - Енисейск - Ангара - Байкал - устието на река Уда – Яблоновите планини – река Ингода – река Шилка - Нерчинск - река Аргун - река Нунцзян и достига Пекин на 15 май 1676 г. За разлика от предишните посланици Милеску сериозно се заема с изучаването на китайски език, което му позволява да събере много ценна информация за Китай. Още в Енисейск Милеску изпраща напред към Пекин отряд начело с Игнатий Милованов, който да съобщи на китайските власти за целите на руската дипломатическа мисия и за времето на пристигането ѝ в китайската столица.

В своя пътен дневник Милеску дава подробно и общо взето вярно описание на средното течение на Об, притоците му Иртиш и Кет, а също и река Ангара. Негово е първото географско подробно описание на езерото Байкал и указва голямата му дълбочина. Изброява всички вливащи се в него реки, в т.ч. Селенга, Баргузин, Горна Ангара, описва остров Олхон. След като обобщава сведенията от всички пътешественици преди него прави първата (за съжаление невярна) орографска схема на Източен Сибир, като указва съществуването на "велик хребет" от Байкал до Охотско море. Дава първото описание на река Амур, като я счита не само за най-голямата река в Сибир, но и в целия свят. Правилно показва, че реката се образува от сливането на реките Аргун и Шилка. Отбелязва и редица притоци на реката, в т.ч. - Сунгари. Неговите материали впоследствие са широко използвани от йезуитите, проявяващи интерес към Китай. В Пекин мисията се среща с немския астроном Фердинанд Вербиест (Ferdinand Verbiest), който преподава на китайския император астрономия и математика и Милеску обсъжда с него научни проблеми.

На 1 септември 1676 г. посолството тръгва обратно от Пекин и се завръща в Москва през януари 1678 г.

След завръщането си от Китай Милеску предоставя в Посолския приказ своя дневник под заглавието: "Книга, а в ней писано путешествие царства Сибирского от города Тобольска и до самого рубежа государства Китайского.." и още две други книги "Путевые заметки" и "Описание Китая".

Следващи години 1678-1708[редактиране | edit source]

През следващите години Милеску участва в преговорите на Русия с Молдова и Влахия. През 1684 г. е посредник в преговорите на Молдова с руските представители за освобождаване на княжеството от турска зависимост, а през 1695 г. участва в Азовския поход на Петър I.

Умира през 1708 г. в Москва.

Потомци[редактиране | edit source]

Внук на Николае Милеску се явява Юрий Стефанович Милеску, който емигрира в Русия заедно с Димитрие Кантемир през 1711 г. след неудачния поход на Петър I в Дунавските княжества. Неговият син си сменя фамилията на Мечников, а негови потомци са носителят на нобелова награда Иля Илич Мечников и брат му Лев Илич Мечников.

Трудове[редактиране | edit source]

  • "Восточная звезда", Париж, 1699;
  • "Арифмологион", Чудов, 1672;
  • "Книга, а в ней описано путешествие через Сибирь от города Тобольска до самой границы с Китаем", М., 1675;
  • "Статейный список", М., 1677;
  • "Описание первой части мира, называемой Азия, в которой находится Китайское государство с остальными городами и провинциями", М. 1677.

Източници[редактиране | edit source]

  • Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г., стр. 127-132.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина ХVІІ – ХVІІІ в.), М., 1984 г., стр. 144-146. http://www.bookshunt.ru/b8101_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.3
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Спафарий, Николай Гаврилович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.