Николай Неновски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николай Неновски
български икономист

Роден
26 юли 1963 г. (60 г.)
Научна дейност
ОбластИкономика
Предприемаческа дейност
Работил вУНСС
БНБ
Семейство

Уебсайтwww.nikolaynenovsky.com
Николай Неновски в Общомедия

Николай Неновски е български икономист и учен, професор в Университета „Жул Верн“, Франция. Директор e на Центъра за парични и икономически изследвания към Университета за национално и световно стопанство[1]. Член е на Управителния съвет на Българска Народна Банка от 13 юни 2020, назначен с указ на Президента Румен Радев.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Николай Неновски е роден на 26 юли 1963 г. в град Велико Търново. Син е на големия български юрист и съдия в Конституционния съд проф. Нено Неновски. Следва икономика в Московския държавен университет „М. Ломоносов“ (1984 – 1989) и икономика и финанси във Франция и Швейцария (1990 – 1996). Защитава докторат в Института по икономика на БАН[3] (1995).

В периода 1988 – 1989 работи в комисията на СИВ в Москва[3]. Работи като финансист в SOGENAL, Люксембург (1994)[3]. Преподава теория на парите и международни финанси в Университета за национално и световно стопанство[4], катедра „Финанси“ от 1997. Преподавател е в Университета на Орлеан, Франция[5] от 2000. Асоцииран изследовател е в ICER[4], Торино от 2006 г. Работи в Българска народна банка[4] от 1996, а в периода 2002 г. -2008 г. е член на Управителния и съвет[3]. Съучредител е на „Българската макроикономическа асоциация“ [6] (2003) и на българското дружество „Фридрих Хайек[3] (2002). Син е на проф. Нено Неновски, български юрист и член на Конституционния съд на Република България. От март 2010 г. е гост професор в Университета на Орлеан, le STUDIUM Insitute fo Advanced Studies, а от май 2012 е редовен професор в Университета в Амиен, Франция. От 2011 е член на консултантското дружество Cobden Partners, базирано в Лондон[7]. През 2012 г., съвместно с професор Кевин Доуд [8], посланик Илиян Василев, доктор Петър Чобанов и доктор Емил Калчев, полагат основите на Българското Бизнес Училище, в рамките на програмата за майсторските класове на Нов Български Университет [9]. От 4 юли 2014 г. до 8 октомври 2014 г. е член на Надзорния съвет на Българската Банка за Развитие [10]

Изследователска и академична дейност[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Николай Неновски е бивш главен редактор на списание „Банки, инвестиции, пари“[11], член е на редакционните съвети на сп. „Икономически изследвания“,[12] на сп. „Икономически изследвания“ на Агенцията за икономически анализи и прогнози [13] и на „Списание 8“ [14], както и на Revue d’économie politique [15] (France) (2010); Bulgarian National Bank Discussion Papers (2003 – 2008); East-West Journal of Economics and Business [16] (Greece) (2002); The Journal of Comparative Economic Studies [17] (Japan) (2005); Panoeconomicus (Serbia) (2010); Bulgarian National Bank Series, Finance and Banking History (2005). Рецензент е за списанията: Economic Modelling, Economic Systems, Journal of Comparative Economics, Comparative Economic Studies, Economics of Transition, Emerging Market Finance and Trade, Revue d’économie politique, Revue économique, Revue d'études comparatives Est-Ouest, Socio-Economic Review, East European Politics and Societies, Journal of Economic Integration (Korea), Focus on European Economic integration (Oesterreichische Nationalbank); East-West Journal of Economics and Business (Greece), African Journal of Business Management (South Africa); Economic Studies (Bulgaria); Economic Though (Bulgaria); Economic Studies (Bulgaria), а също за издателства Edward Elgar; Routledge; Academic Publishing House Bulgarian Academy of Sciences; Institute of Economics (Bulgarian Academy of Sciences); Kyoto University; Texas Christian University; University of Orleans; University of Nice; University of Clermont Ferrand; UNWE (Sofia); New Bulgarian University [18] and Sofia University [19].

След завършилите докторантура под ръководство на професор Николай Неновски, са Петър Чобанов (2005)[20], Гергана Михайлова (2007)[21], Дарина Колева (2006), Десислава Тошева (2004), Катерина Войческа (2009), Любомир Мирчев (2013) а сред настоящите са Калина Димитрова (2005-)[22], Димитър Чобанов (2008-), Албена Стойнева (2010-), Васил Коларов (2012-), Сюлейман Ндао (2013 – ), Хасан Рида (2012 – ), Хишам Хишам (2013 – )[23]

Основни области на изследванията на Николай Неновски са паричната теория и паричната политика, историята на икономическата мисъл и политическата икономия. Изследва проблемите на паричния съвет в България и механизмите на паричните съюзи. Две от последните му изследвания са посветени на развитието на икономическата мисъл в България след 1989 г., както и на теоретичните дискусии и интерпретациите на българските икономисти относно причините, формите и механизмите и политиките на преодоляване на Голямата депресия (1928 – 1938). Що се отнася до теорията на посткомунизма, проф. Неновски публикува статия, в която стопанството през този период е представен като последователност от различни видове кооперативни и некооперативни игри (Сп. Социологически проблеми, 2010; Journal of Economic Issues, March 2011), както и като редуване на икономически и социални котви, които при определени ситуации си „вредят“ и вкарват икономиката в некооператвни стратегии (например несъвместимост между Паричен съвет и Еврочленство и еврофондове) публикувана в William Davidson Institute,[24].

Възгледите за произхода и функционирането на парите на Николай Неновски са спорни. Той смята, като стъпва на основните постулати на австрийската школа за парите и цикъла, че паричната система може да функционира без наличието на Централна банка, като свободният пазар на пари, при определени условия, решава по-добре задачата за най-подходящ обем на пари в стопанството, както и дава най-правилна информация за разпределението на ресурсите и за индивидуалните предпочитания. Тези свои идеи той развива в книгата си „Свободните пари. Въпроси на икономическата теория“ (2001). Впоследствие, Николай Неновски се опитва да изгради нова теория, в която без да отрича предишните си възгледи, разглежда паричната система от позициите на нейния социологически и властови произход. Това той прави в книгата си „Паричният ред. Критика на теорията на парите“ (2007).

През 2014 г., съвместно с Пенчо Пенчев, публикува документ за парите и паричните знаци на православните християни в Отоманската империя, в който са изложени факти на децентрализирана емисия на пари.[25]

Държавна и банкова дейност[редактиране | редактиране на кода]

От 1996 г. до 2008 г. с малки прекъсвания Николай Неновски работи последователно в изследователския отдел на БНБ, а после е и член на Управителния съвет на БНБ (2002 – 2008). През 2009 г. е специален съветник на министър на финансите доцент Пламен Орешарски, негов колега от катедра „Финанси“ на УНСС. Избран е от XL народно събрание за подуправител на БНБ. Изборът му идва веднага след преизбирането на Иван Искров за управител на БНБ, чиито мандат, както и този на заместникът му не са изтекли. Според парламентарната опозиция изборът и на двамата е в нарушение на закона, понеже действащият закон предвижда изборът да става не по-рано от 3 месеца преди изтичането на мандатите на титулярите, което се пада след разпускането на XL народно събрание.[26] На 20.08.2009 г. XLI народно събрание отмени решението за избор на Николай Неновски за подуправител на БНБ.[27] На 29 май 2013 името му се спряга за икономически вицепремиер в правителството на Пламен Орешарски.[28][29] От 4 юли 2014 г. е член на Надзорния съвет на Българската банка за развитие.[10]

Франция[редактиране | редактиране на кода]

Професор Неновски е свързан с академичните и преподавателски среди от 1991 г., където последователно се обучава, специализира и преподава в различни университети (Поатие, Нанси, Париж I, Бордо, Клермон Феранд, Екс ен провенс, Ница и др.). От март 2010 г. Неновски е преподавател в Университета в Орлеан, а от май 2012 е редовен професор в Университета в Амиен, Франция.[30] Изнася лекции също така в Бизнес училището EDHEC в Ница, свързани с теорията и историята на икономическите кризи.[31] През февруари 2011 организира в Университета в Орлеан конференция за икономическите и геостратегически проблеми на балканските икономики, а през декември 2011 – за банковото регулиране и системния риск.

За кризата[редактиране | редактиране на кода]

Изказвания и публикации по тази тема:

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Monetary Research Center
  2. Николай Неновски встъпи в длъжност като член на УС на БНБ // dariknews. 12/06/2020. Посетен на dariknews.bg.
  3. а б в г д Профил в сайта на БНБ
  4. а б в Профил в базата данни REPEC – Research Papers in Economics
  5. Laboratoire d'économie d'Orléans – Liste des membres, архив на оригинала от 1 април 2008, https://web.archive.org/web/20080401072928/http://www.univ-orleans.fr/leo/pages/membres.php, посетен на 9 септември 2007 
  6. ime.bg
  7. www.cobdenpartners.co.uk
  8. Kevin Dowd’s Homepage, архив на оригинала от 28 август 2010, https://web.archive.org/web/20100828193412/http://web.me.com/kevindowd1958/web.me.com_kevindowd1958_Site/Home.html, посетен на 28 август 2010 
  9. Софийско бизнес училище 2012, архив на оригинала от 28 април 2012, https://web.archive.org/web/20120428224633/http://www.nbu.bg/index.php?l=2948, посетен на 22 април 2012 
  10. а б www.mediapool.bg
  11. Банки, инвестиции, пари
  12. Икономически изследвания, архив на оригинала от 4 април 2010, https://web.archive.org/web/20100404175223/http://www.iki.bas.bg/bg/node/407, посетен на 21 февруари 2010 
  13. Икономически изследвания" на Агенцията за икономически анализи и прогнози"[неработеща препратка]
  14. Списание 8[неработеща препратка]
  15. boutique.dalloz.fr, архив на оригинала от 29 май 2010, https://web.archive.org/web/20100529175733/http://boutique.dalloz.fr/Collection.aspx?coll=303&Struc=1.08.15., посетен на 20 февруари 2011 
  16. www.u-picardie.fr
  17. www.kier.kyoto-u.ac.jp, архив на оригинала от 12 август 2009, https://web.archive.org/web/20090812214647/http://www.kier.kyoto-u.ac.jp/~ces/index_en.html, посетен на 20 февруари 2011 
  18. www.nbu.bg, архив на оригинала от 12 октомври 2006, https://web.archive.org/web/20061012124536/http://www.nbu.bg/entrance.php?lang=1, посетен на 20 февруари 2011 
  19. www.uni-sofia.bg
  20. Sofia Photo Agency, архив на оригинала от 19 октомври 2013, https://web.archive.org/web/20131019071206/http://www.sofiaphotoagency.com/event.php?event_id=3580, посетен на 9 февруари 2011 
  21. „Дневник“
  22. Financial Supervision Commission
  23. www.u-picardie.fr // Архивиран от оригинала на 2012-08-31. Посетен на 2013-05-29.
  24. wdi.umich.edu, архив на оригинала от 7 март 2011, https://web.archive.org/web/20110307035212/http://wdi.umich.edu/publications/papers, посетен на 20 февруари 2011 
  25. www.nikolaynenovsky.com, архив на оригинала от 9 август 2014, https://web.archive.org/web/20140809220210/http://www.nikolaynenovsky.com/uploads/images/Amiens/MyCeeolFile.pdf, посетен на 28 юли 2014 
  26. Иван Михалев. Ако мине номерът // capital.bg, 29 май 2009 г. Посетен на 29 май 2009.[неработеща препратка]
  27. Банкова пиеса в две действия
  28. ww.standartnews.com
  29. www.24chasa.bg
  30. Université de Picardie Jules Verne
  31. EDHEC

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]