Николай Пловдивски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николай
български православен духовник
Роден
19 юли 1969 г. (54 г.)
Религияправославие
Учил вМосковска духовна академия
Николай в Общомедия

Николай е български православен духовник, Знеполски епископ (2001 – 2007) и Пловдивски митрополит (от 2007).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Митрополит Николай в „Св. Ал. Невски“ на канонизацията на светите Баташки мъченици.
3 април 2011 г

Роден е на 19 юли 1969 година в София със светското име Николай Методиев Севастиянов.[1][2][3][4][5] Баща му е милиционер, който по-късно оглавява взвод в Специалното поделение за борба с тероризма при Шесто управление на Държавна сигурност.[6] Николай Севастиянов завършва гимназия в София и двугодишен паралелен курс в Софийската духовна семинария „Свети Йоан Рилски“. Отбива военната си служба в Нова Загора в свързочния полк, специалност радист.

След дипломирането си в Богословския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ продължава обучението си в Московската духовна академия, където получава научната степен „кандидат на богословските науки.“

Подстриган е в монашество във Враца на 6 декември 1990 година от митрополит Калиник Врачански. Старец му става викарият на Врачанската митрополия епископ Игнатий Знеполски. На 17 май 1993 година е ръкоположен за йеромонах от Българския патриарх и Софийски митрополит Максим. Служи като ефимерий и преподавател в Софийската семинария. На 29 юни 1993 г. е възведен в архимандритско достойнство. След това служи като протосингел на Софийската митрополия. След смъртта на викарния епископ на Западно и средноевропейската епархия епископ Авенир Знеполски, на 7 юли 2001 година архимандрит Николай е хиротонисан в епископски сан с титлата Знеполски и е назначен за викарий на Софийския митрополит.

На 8 май 2006 година Николай Знеполски подава молба до Светия Синод за освобождаването си от поста викарий на Софийския митрополит, в отговор на решение на Светия Синод, с което от епископите на БПЦ се изисква да предоставят писмени доклади за своята дейност. Оставката е отхвърлена.[7]

На 4 февруари 2007 година Николай Знеполски е избран за Пловдивски митрополит, а е утвърден на тази длъжност от Светия синод на 11 февруари 2007 година с 14 гласа „за“ и две недействителни бюлетини: тази на митрополит Натанаил (бяла бюлетина) и Игнатий, който написва името на Николай, но не се подписва.[8] Преди утвърждаването му, медиите тиражират мнението, че изборът му за Пловдивски митрополит е предрешен, тъй като основният му подгласник, епископ Теодосий Деволски няма необходимото образование за длъжността. Митрополит Кирил Варненски противопоставя опита и възрастта на Теодисий срещу законовите изисквания за образователно ниво,[9], но директорът на Дирекция „Вероизповедания“, Иван Желев потвърждава изискването на Устава на БПЦ за висше богословско образование за поста митрополит.[10]

Отзиви за избирането му за митрополит[редактиране | редактиране на кода]

Официални[редактиране | редактиране на кода]

  • Министър-председателят упълномощава Правителствената информационна служба да разпространи становището му, че приветственото слово [11] на директора на Дирекцията по вероизповеданията в Министерския съвет след избора в неделя не отразява официалната политика на правителството. То неотклонно е водено от разбирането за ненамеса на държавата в делата на църквата и толерантност към всички религии, е позицията на министър-председателя. Директорът на дирекцията не е бил упълномощаван от никого да прави подобни изказвания, с които се внася сянка в добрите взаимоотношения между Българската православна църква и изпълнителната власт.[12]
  • На 17 февруари 2007 г. (събота) дядо Николай е посрещнат от свещеници от епархията на входа на Пловдив. Те го придружават до пл. „Централен“, където е посрещнат от стотици пловдивчани. Приветствия му поднасят кметът Иван Чомаков, областният управител Тодор Петков, министърът на транспорта Петър Мутафчиев, духовници, представители на Светия синод и граждани. Дядо Николай благословява жителите на епархията и след това повежда литийно шествие с икони и знамена по главната пешеходна улица, което завършва в катедралния храм „Св. Богородица“, където отслужва вечерна служба. В неделя, 18 февруари, когато е източноправославният празник Неделя Сиропусна (Сирни заговезни) и е денят за взаимно опрощаване, дядо Николай ще отслужи и първата си Света Златоустова литургия. [13]
  • На 18 февруари 2007 г. митрополит Николай дава в ресторанта на хотел „Санкт Петербург“ обяд за духовниците и кметовете от Пловдивска околия. Домакин на събитието е пловдивският олигарх Георги Гергов. Поканени са и висшите духовници от основните религиозни общности в града. Всички поканени уважават митрополита и половин час преди пристигането му го чакат пред ресторанта. Мюфтията на Пловдив Хасан Али дарява новия пловдивски митрополит Николай с Корана, преведен на български, а от духовния пастир на арменците в Пловдив Протопрезвитер Кеворк Хачерян получава икона на свети Николай. С епископа на Софийско-Пловдивската католическа епархия монсеньор Георги Йовчев даже си разменят целувки. [14][15] На официалния обяд владиката иска прошка от присъстващите с думите: „Изпросвам прошка от вас, които съм оскърбил с дума, дело или промисъл. Моля за опрощение, като ви уверявам, че на всички всичко съм простил.“[16].
    Архиепископ Джузепе Леанца, посланик на Ватикана в България, е изпратил поздравително писмо.[17].

Медийни[редактиране | редактиране на кода]

  • Чрез открито писмо, разпространено в сайта Двери. БГ [18] и последвало интервю за сайта Православие. БГ [19], бившият посланик на Република България при Светия престол доц. Владимир Градев нарича проявата на епископ Николай по време на официалното посещение на Папа Йоан Павел II „безсмислен и обиден и за двете страни акт“ и припомня още един съществен момент от периода, през който епископ Николай беше викарий на Софийския митрополит – опелото на убития Илия Павлов, извършено в столичния храм Света Неделя преди няколко години, в присъствието на повечето митрополити на БПЦ и пълния състав на висшето ръководство на български масонски ложи, по време на което в православния храм е бил извършен масонски ритуал.
  • „Ние, католиците, сме широко отворени към новия владика и ще му съдействаме, но не зная как с тези изказвания ще направи по-силна Православната църква“, казва кметът на гр. Раковски Франц Коков. Там 70% от хората са католици. „Всеки ще стане възрастен и болен, не бива да се присмиваме“, коментира кметът думите на Николай, че папа Йоан-Павел II физически не би могъл да проникне в олтара на „Св. Александър Невски“.
  • Кметът на Пловдив Иван Чомаков, който е римокатолик, отказва да говори за митрополита. Впоследствие пловдивският кмет казва: „Всеки един човек трябва да има сила да прощава, но и да има сила и да се извинява. Мисля, че не трябва да акцентираме събитията на тези думи, винаги съм вярвал в доброто бъдеще.“[20]
  • „Това не е официалният глас на Св. Синод, затова няма да занимавам Ватикана, нито ще искам среща с архиереите на Българската православна църква. Митрополит Николай си поема личната отговорност и аз няма да вляза в подобни разправии“, заявява на 13 февруари 2007 г. папският нунций в София Джузепе Леанца.[21]
  • Вестник „Стандарт“ в статия от 16 февруари 2007 пише, че професорът във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ д-р Иван Калчев (католик) и отец Камен Бараков (разколник) са обявили митрополит Николай за психичноболен в ефира на bTV. („Тази сутрин“, 14 февруари 2007 г., 08:30 ч.) Още, че според Богдан Кръстев, президент на фондация „Св. Архангел Михаил“, новият пловдивски владика е бил лекуван в психиатричната болница на 4-ти километър в София като младеж. Този факт бил излязъл наяве във връзка със съборена плоча на Васил Левски в църквата „Св. Петка“ преди години. Фондацията направила проверка и следите я отвели в клиника „Св. Наум“, където се натъкнала на данните за лечение на Николай Севастиянов, бъдещ пловдивски митрополит. В същото предаване Иван Калчев нарича дядо Николай „ултра-консервативен“ и „ретрограден.“ „Нека ме калят, аз няма да хвърлям кал по никого“, бил отговорът на митрополит Николай.[22]
  • През 2008 година в пресата се появиха статии за подарени на Пловдивския митрополит луксозни лимузини и джипове от страна на бизнесмени като Тодор Батков.
  • През октомври 2008 г. митрополит Николай порица кърджалийския свещеник Петър Гарена за това, че при посещение на премиера Сергей Станишев, свещеникът се е обърнал към него с думите „Господин премиер, Вие сте пич!“. Впоследствие Петър Гарена написа покайно писмо до владиката и получи опрощение от него.

Спорни прояви[редактиране | редактиране на кода]

На 21 януари 2002 година по време на тържествена служба в софийската катедрала „Света Неделя“ за имения ден на патриарх Максим, на която е поканен папският нунций архиепископ Антонио Менини, свещеникът от храма поднася на архиепископ Менини стол встрани от царския трон като на височайш гост. Епископ Николай измъква предназначения за монсеньора стол и го принуждава да стои прав по време на литургията.[23]

На 14 февруари 2007 година митрополит Николай в интервю на живо за предаването „Тази сутрин“ на bTV нарича папа Йоан Павел II и неговите кардинали еретици, като заявява „Това, което направих, е да вляза в Светия олтар на „Свети Александър Невски“ заедно с няколко свещеници, за да не позволя да бъде нарушен свещеният канон, а именно еретик да влезе в Светая светих, в Светия олтар на православен храм, защото след това той се счита за осквернен и би трябвало отново да се освещава.“ На въпроса „…за вас папата е еретик…?“ митрополит Николай отговаря „Ами, щом като изповядва друг символ на вярата, църквата го е определила, не аз го наричам така, аз го наричам, защото каноните го определят като такъв.“[24]

През 2007 г. по повод на обявената кандидатура на отец Боян Саръев за кметското място в Кърджали, митрополит Николай отказва да даде благословение за явяване на кметски избори на свещеника. Мотивът е изрична забрана в Устава на БПЦ. По този повод екип на телевизия СКАТ влиза в сградата на Пловдивска митрополия и демонстративно връчва на митрополита турски фес. Събитието е заснето и излъчено в предаване на телевизията. По този повод пловдивски свещеници написват писмо до медиите, с което подкрепят владиката.[25]

През декември 2008 г. след пререкания с юристи по повод дискутиран член от проекто-устава на БПЦ, митрополит Николай Пловдивски демонстративно напуска третата сесия на Шестия църковно-народен събор. Поведението му е порицано от останалите архиереи, които дори включват забележка към него в официалните решения на Събора.[26] Митрополит Николай реагира с отворено писмо до патриарх Максим, в което настоява да бъде отменено решението за забележката като неканонично.[27]

В края на 2008 г., митрополит Николай по време на литургия в храм „Свети Георги Победоносец“ в Кърджали, критикува присъединяването на България към Европейския съюз, заявявайки „За какво ни беше интеграцията в Европа – за да не можем да забраним гей парадите, парадите на разврата в градовете?“. Митрополитът се обявява и против правната регулация на съвместното съжителство, коментирайки проекта за нов Семеен кодекс, така – „Въвежда нова форма на съвместното съжителство – с други думи, блудството и прелюбодеянието се узаконява от българската държава и от закона“.[28]

През месец август 2009 г., митрополит Николай многократно се обявява против провеждането на планирания за 29 август концерт на певицата Мадона в София.[29] Николай заявява: „Свещен дълг на църквата е да посочи и да предпази верния народ от греха, изкушението и съблазънта. Поведението на въпросната певица е скандално и неморално. Съвпадението на концерта ѝ в България с деня, в който Светата църква възпоменава отсичането на главата на Свети Йоан Кръстител, е кощунство“. На 6 септември същата година, след заупокойна молитва за удавилите се 15 български граждани във водите на Охридското езеро, митрополит Николай заявява, че трагедията може би е Божие наказание, заради масовото падение на нравите, едно от проявленията на които е състоялият се концерт на Мадона, аргументирайки се с думите: „Дали нашето неразумие, което води до грехове, не е първопричината за божия гняв?“.[30][31][32] Това изказване предизвиква редица дискусии и критики към Българската православна църква.[33][34][35][36]

На 6 септември 2010 г. митрополит Николай остро критикува проведения три месеца по-рано София прайд 2010 и с думите:

„ Задача на Църквата е, освен това, да насърчава тези, които се опълчват срещу злото и застават редом с нея в защита на извечните нравствени християнски ценности.[37] “

Митрополитът награждава кмета на Пазарджик Тодор Попов и прокурора от градската окръжна прокуратура Стефан Янев, с най-високото отличие на Пловдивската епархия – ордена „Свети Апостол Ерм“. Двата ордена са връчени за приемането и отстояването на член 14 от приетата в края на 2009 г. нова Наредба за обществения ред в Пазарджик, който гласи: „Забранява се публично демонстриране и изразяване на сексуална и други ориентация на обществени места“. По-късно този член е отменен от Административния съд в Пазарджик, след протести на българската ЛГБТ общност до Комисията за защита от дискриминация, Омбудсмана на Република България и Върховната административна прокуратура, които постановяват, че член 14 дискриминира хората с нехетеросексуална ориентация.[38]

През февруари 2022 г. в свое публично изявление по повод планове за увеличаване на капацитета на крематориума в Пловдив, митрополит Николай заявява:

„ [...] Изгаряйки телата на нашите близки, ние практически се отричаме от тях! Това е кощунство и спрямо мъртвите, и спрямо живите! Кощунство е, защото тялото на християнина, живо или бездиханно, е храм на Светия Дух (1. Кор. 6:19), храм на живия Бог (2. Кор. 6:16) и с него не може да се прави каквото е угодно или удобно някому. Не може то да се осакатява приживе или изгаря след смъртта. С тялото на човека, създадено по Божий образ и подобие, трябва да се отнасяме с благоговение и свещен трепет. Към тези, които биха дръзнали да изгорят храм, или дори една икона, ние справедливо бихме се отнесли с презрение и бихме определили, че кощунстват и поругават Бога. Питам, не е ли още по-голямо кощунство да посегнеш на храма на живия Бог – човешкото тяло. Свети апостол Павел ни предупреждава, че „който разори Божия храм, него Бог ще разори“ (1Кор.3:17), се отнася в пълна степен и в пълна мяра и за онези, които поругават или допускат да бъдат поругавани човешките тела след смъртта им. [...][39] “

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай // Пловдивска митрополия. Посетен на 1 октомври 2014.
  2. ↑ Владика на(д) канона // в-к Капитал. Посетен на 26 септември 2014.
  3. ↑ Пловдивска епархия // Православие.бг. Посетен на 26 септември 2014.
  4. ↑ Пловдивска епархия – Митрополит Николай // БПЦ. Архивиран от оригинала на 2014-10-06. Посетен на 1 октомври 2014.
  5. ↑ Публичен регистър – Пловдивска митрополия на БПЦ // СЕМ. Посетен на 1 октомври 2014.
  6. ↑ Бащата на дядо Николай командвал червени барети // snews.bg. Snews.bg, 2010. Посетен на 10 февруари 2012.
  7. ↑ Очаква се решението на патриарх Максим относно „оставката“ на епископ Николай[неработеща препратка]
  8. ↑ &mater=MjE3NjsyOQ == в-к Новинар: детайли около гласуването[неработеща препратка]
  9. ↑ Златина Иванова. Митрополит Кирил: Епископ Теодосий превъзхожда всички други епископи с житейския си опит // Двери БГ, 8 февруари 2007. Посетен на 13 февруари 2007 г.
  10. ↑ Златина Иванова. Проф. Иван Желев: Искаме Пловдивска епархия да има свой митрополит и да функционира пълноценно // Двери БГ, 5 февруари 2007. Посетен на 13 февруари 2007 г.
  11. ↑ Приветствие при каноническия избор на Пловдивски митрополит
  12. ↑ сайт на правителството. Министър-председателят Сергей Станишев поздрави епископ Николай с избора му за Пловдивски митрополит // сайт на правителството, 12 февруари 2007 г. Посетен на 16 февруари 2007 г.[неработеща препратка]
  13. ↑ Стотици приветстваха новия пловдивски митрополит. 17 февруари 2007, News.dir.bg
  14. ↑ Пловдивският митрополит събра духовници от различни религии, Понеделник, 19 февруари 2007, в-к Стандарт, архив на оригинала от 23 февруари 2007, https://web.archive.org/web/20070223020804/http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-02-19&article=179024, посетен на 20 февруари 2007 
  15. ↑ Представители на различни вероизповедания поздравиха Пловдивския митрополит Николай. 18 февруари 2007, Двери БГ
  16. ↑ в-к 24 часа, 19 февруари 2007, стр. 5.
  17. ↑ Двери.бг: Представители на различни вероизповедания поздравиха Пловдивския митрополит Николай
  18. ↑ Открито писмо на доц. Владимир Градев до митр. Николай
  19. ↑ Доц. Градев: Защо епископ Николай не се възпротиви на масонското присъствие в храм Света Неделя?[неработеща препратка]
  20. ↑ бТВ: Православните християни от Пловдив посрещнаха новия си митрополит, архив на оригинала от 28 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070928013442/http://btv.bg/news/?magic=bulgaria&story=56554, посетен на 17 февруари 2007 
  21. ↑ в. „24 часа“. Това е православен фундаментализъм, заяви проф. Матанов // в. „24 часа“, 14 февруари 2007. Посетен на 14 февруари 2007 г.
  22. ↑ в. „Стандарт“. Натопиха владиката Николай за психо // в. „Стандарт“, 16 февруари 2007. Архивиран от оригинала на 2016-06-30. Посетен на 28 декември 2012 г.
  23. ↑ верижна реДакция // в-к „Демокрация“, 22 януари 2002. Архивиран от оригинала на 2007-10-04. Посетен на 13 февруари 2007 г.
  24. ↑ Митрополит Николай: „Ние сме недостойни съработници на Христовия виноград“, интервю пред bTV, 14 февруари 2007 г
  25. ↑ Открито писмо на пловдивското епархийско свещенство[неработеща препратка]
  26. ↑ Решения на Шестия Църковно-народен събор
  27. ↑ Отворено писмо до Патриарх Максим от митрополит Николай, архив на оригинала от 15 септември 2013, https://web.archive.org/web/20130915081201/http://www.pravoslavie.bg/Документи/Писмо-на-митрополит-Николай-до-Негово-Светейшество-патриарх-Максим, посетен на 3 март 2021 
  28. ↑ „Пловдивският митрополит Николай: Стига с тази интеграция, дотука!“ // 26.12.2008. Архивиран от оригинала на 15.02.2022. Посетен на 15.02.2022.
  29. ↑ „Митрополит Николай: Мадона е скандална и неморална“, monitor.bg, 19 август 2009 г.[неработеща препратка]
  30. ↑ „Пловдивският митрополит Николай: Трагедията е божие наказание“, speshno.info, 6 септември 2009 // Архивиран от оригинала на 2015-12-24. Посетен на 2009-09-08.
  31. ↑ „Митрополит Николай: Бог ни наказа заради концерта на Мадона“, novinitepro.bg, 6 септември 2009 г. // Архивиран от оригинала на 2009-09-09. Посетен на 2009-09-09.
  32. ↑ „Митрополит Николай: Трагедията в Охрид е божие наказание“, plovdiv.dir.bg, 6 септември 2009 г.
  33. ↑ „Скарани с действителността“, gospodin-i.blogspot.com, 7 септември 2009 г.
  34. ↑ „Т.нар. новини и т.нар. Дядо Николай“, автор: Иван Бедров, ivanbedrov.com, 7 септември 2009 г.
  35. ↑ „Трагедия“, автор: Григор Гатчев, gatchev.info, 7 септември 2009 г.
  36. ↑ „След изказването на „Дядо Фанатик““, автор: Петър Стойков, kaka-cuuka.com, 7 септември 2009 г.
  37. ↑ Двоен празник в Пазарджик – в Деня на Съединението митрополит Николай награди кмета на града
  38. ↑ Съд в Пазарджик отмени скандален антигей член Архив на оригинала от 2012-02-06 в Wayback Machine., 11 ноември 2010.
  39. ↑ Обръщение на Пловдивския митрополит Николай относно: експлоатацията на крематориуми // Пловдивска митрополия. Архивиран от оригинала на 15.02.2022. Посетен на 15.02.2022.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Авенир → знеполски епископ
(7 юли 2001 – 11 февруари 2007) 		→ Йоан
Арсений → пловдивски митрополит
(11 февруари 2007) 		→ настоящ
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Николай_Пловдивски&oldid=12129917“.