Николай Бударин
| Николай Бударин | |
| руски космонавт | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Роден | 29 април 1953 г. с. Киря, Алатирски район, Чувашка АССР, РСФСР |
| Националност | руснак |
| Друга професия | бординженер |
| Престой в космоса | 444 денонощия 1 час 26 минути 1 секунди |
| Селекция | Група НПОЕ-9 (1989) |
| Мисии | STS-71 Союз ТМ-21 Союз ТМ-27 STS-113 Експедиция 6 Союз ТМА-1 |
| Емблема на мисията |      |
| Пенсиониране | 7 септември 2004 |
| Николай Бударин в Общомедия | |
Никола́й Миха́йлович Буда́рин (род. на 29 април 1953 г.) — руски космонавт. Извършил 3 полета в космоса. Депутат от Държавната дума на Русия от декември 2007 г., член на фракцията „Единна Русия“.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
През 1971-1973 Бударин служил в Съветската армия в Чехословакия. От 1976 г. работи като електротехник, а от 1978 г. като бригадир на електрическа група.
През 1979 г. завършва Московския авиационен институт, специалност самолетостроене.
От 1982 г. е инженер-изпитател, от 1986 г. е ръководител на група, от 1988 г. до влизането му в отряда на космонавтите е водещ специалист, началник на група в НПО „Енергия“.
Космическа кариера[редактиране | редактиране на кода]
През 1989 г. е зачислен в групата космонавти на „Енергия“. От септември 1989 до януари 1991 г. преминава пълния основен курс по общокосмическа подготовка в ЦПК „Ю. Гагарин“. От февруари 1991 г. до декември 1993 г. преминава курс на обучение за полети с КК „Союз-ТМ“ и ОС „Мир“. Назначаван е за бординженер в състава на резервните екипажи на „Союз ТМ-21“ и ОЕ-18 на „Мир“ и Союз ТМ-25 и ОЕ-23.
Първи полет[редактиране | редактиране на кода]
От 27 юни до 11 септември 1995 г. като бординженер заедно с Анатолий Соловьов. Екипажът пристига на станцията с американската совалка „Атлантис“, мисия STS-71. Приземил се с кораба „Союз ТМ-21“, заедно с Анатолий Соловьов. Продължителността на полета е над 75 денонощия.
Втори полет[редактиране | редактиране на кода]
На 29 януари до 25 август 1998 г. като бординженер на „Союз ТМ-27“. Стартира заедно с Талгат Мусабаев и Леополд Ертц. Приземява се с Талгат Мусабаев и Юрий Батурин. Продължителността на полета е над 207 денонощия.
Трети полет[редактиране | редактиране на кода]
От 24 ноември 2002 до 4 май 2003 г. като бординженер на Експедиция-6 на МКС. Стартира със совалката „Индевър“, мисия STS-113 като специалист на полета, а се приземява с транспортния кораб „Союз ТМА-1“ като командир на кораба (балистически спуск). Общата продължителност на полета е над 161 денонощия.
| Космически полети на Николай Бударин | ||||
|---|---|---|---|---|
| № | Дата | КК | Функции | Продължителност |
| 1 | 27 юни 1995 | „STS-71“ „Мир-19“ „Союз ТМ-21“ | Бординженер | 75 денонощия 11 часа 20 мин 21 сек. |
| 2 | 29 януари 1998 | „Союз ТМ-27“ „Мир-25“ | Бординженер | 207 денонощия 12 часа 51 мин 2 сек. |
| 3 | 28 ноември 2002 | „STS-113“ „Експедиция 6“ „Союз ТМА-1“ | Бординженер | 161 денонощия 1 час 14 мин 38 сек. |
| Сумарно време в космоса – 444 денонощия 1 час 26 минути и 1 сек. | ||||
Има 9 излизания в открития космос с обща продължителност 46 часа 1 минута.
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Герой на Русия (5 октомври 1995) – за мъжество и героизъм, проявени по време на продължителния космически полет на орбиталния научноизследователски комплекс „Мир“[1]
- Орден „За заслуги пред Отечеството“ – II степен (25 септември 2004) – за заслуги пред държавата в изследванията на космическото пространство и проявени при това мъжество и висок професионализъм[2]
- Орден „За заслуги пред Отечеството“ – III степен (25 декември 1998) – за мъжество и самоотверженост, проявени по време на космическия полет на орбиталния научноизследователски комплекс „Мир“[3]
- Орден „Отан“ (Казахстан, 11 ноември 1998)
- Три медала „За космически полет“ (НАСА Space Flight Medal)