Николай Булганин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николай Булганин
съветски държавен деец
Николай Булганин 
Роден: 11 юни 1885 г.
Romanov Flag.svg Нижни Новгород,
Руска империя
Починал: 24 февруари 1975 г.
Flag of the Soviet Union.svg Москва, СССР

Никола̀й Алекса̀ндрович Булга̀нин (на руски: Никола̀й Алекса̀ндрович Булга̀нин) е съветски политически и военен деец, маршал на Съветския съюз.

Биография[редактиране | edit source]

Съгласно официалната му биография, Булганин е роден на 11 юни 1885 г., в семейство на военнослужещ. Учи в реално училище. От 1918 г. е в органите на ВЧК (на руски: Всероссийская чрезвычайная комиссия), като оглавява Нижегородската ЧК, отговаряща за железопътната линия. В периода 1922 - 1927 г. е във Висшия съвет на народното стопанство (на руски: Высший совет народного хозяйства, съкр. ВСНХ). Председател на Московския съвет (1931 - 1937), председател на Съвета на народните комисари (на руски: Совнарком) на РСФСР (1937 - 1938), оглавява управлението на Държавната банка (на руски: Госбанка) на СССР (1938 - 1940).

По време на Втората световна война е член на военни съвети на различни армии и фронтове, от 1944 г. е член на Държавния комитет по отбраната, а от 1945 - на Ставката на Върховното главнокомандване. От 1947 до 1949 г. е министър на Въоръжените сили на СССР, като му е присвоено званието маршал на Съветския съюз (3 ноември 1947 г.). Назначаването на Булганин, цивилен и политически деец, който никога не е командвал войски, вероятно е свързано със стремежа на Йосиф Сталин да запази контрола си върху армията в следвоенния период и да избегне назначаването на популярни военачалници. От 1 февруари 1948 г. Булганин също така става член на Политбюро на ЦК на КПСС.

Цитат от Н. Булганин на пощенска марка на СССР от серията „30 години Съветска армия“, 1948 г.

В периода 1949 - 1953 г. Булганин остава единствен заместник-председател на Съвета на министрите на СССР, а след смъртта на Сталин, през март 1953 г., Военното и Военноморското министерства на страната са обединени в Министерство на отбраната, което отново е оглавено от Булганин.

През 1955 г., с усилването на политическата роля на Никита Хрушчов, Булганин сменя Георгий Маленков на поста председател на Съвета на министрите на СССР. Министър на отбраната става Георгий Жуков.

Като министър-председател на СССР, Булганин (заедно с Хрушчов) извършва редица важни официални визити: в Югославия (където се постига помирение на съветското ръководство с Йосип Броз Тито), Индия и Великобритания.

След това, с окончателното утвърждаване на политическите позиции на Хрушчов (победата над „антипартийната групировка“ през 1957 г.), през март 1958 г., при изтичането на пълномощията на Върховния съвет на СССР, Булганин не е преизбран на поста председател на Съвета на министрите. Вместо него, по предложение на Климент Ворошилов, е избран самия Хрушчов. Булганин е назначен за ръководител на Държавната банка на страната. През септември същата година Булганин е изключен от Политбюро, а на 26 ноември е лишен от маршалско звание, понижен до генерал-полковник и изпратен в оставка. Изпратен е на фактическо заточение в Ставропол, където е назначен за председател на местния совнархоз. От 1960 г. Булганин излиза в пенсия. Погребан е на Новодевичето гробище в Москва.

Награди[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Булганин, Николай Александрович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.