Николай Дмитриев-Оренбургски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николай Дмитриев-Оренбургски
руски художник
Николай Дмитриев-Оренбургски 
Роден: 1 април 1837
Нижни Новгород, Русия
Починал: 21 април 1898
Санкт Петербург, Русия


Николай Дмитриевич Дмитриев-Оренбургски(от руски: Николай Дмитриевич Дмитриев-Оренбургский) е руски художник-баталист, професор, военен кореспондент в Руско-турската война (1877-1878)

Биография[редактиране | edit source]

Николай Дмитриев-Оренбургски е роден на 1 април 1837 г. в гр. Нижни Новгород (Русия). Учи в Уфимската губернска гимназия. Семейството му се преселва в Сантк Петербург. Завършва Императорската художествена академия в класа на Фьодор Бруни. Приема художествения псевдоним Оренбургски. Пъвата серия от 42 рисунки създава по повод пътуване в Кавказ, където придружава княз Николай Николаевич. През 1871-1874 г. е командирован за специализация в Дюселдорф (Германия) и Париж (Франция). Тук преминава от жанрова на батална живопис. Основател и секретар на руски художествен кръжок в Париж.

генерал-майор Михаил Скобелев, художник Николай Дмитриев-Оренбургски

Военен кореспондент в Руско-турската война (1877-1878)[редактиране | edit source]

В началото на Руско-турската война (1877-1878) получава поръчка за художествено отразяване на войната. Пребивава в България с Действащата Руска армия като военен кореспондент на руски и френски илюстровани издания. Тук създава множество скици, етюди и рисунски. На тяхна основа след войната в Сантк Петербург създава знаменитите си батални картини :

  • Десанта на Руската армия през река Дунав при Зимнич на 17 юни 1877 г. (1883)
  • Предаването на крепостта Никопол на 4 юли 1877 г. (1883)
  • Превземането на Гривешкия редут при Плевен. (1885)
  • Влизането на великия княз Николай Николаевич в Търново на 30 юни 1877 г. (1883)
  • Влизането на император Александър II в Плоещ.
  • Боя на конвоя на император Александър II на Свищовските височини.
  • Атака на Зелената височина от генрал Скобелев.
  • Освещаването на Самарското знаме.
  • Последния бой при Плевен на 28 ноември 1877 г.
  • Влизането в Адрианопол.
  • Представяне на пленения Осман паша на император Александър II.

Наследство[редактиране | edit source]

Тези негови картини са трайно изложени в Помпеевата зала на Зимния дворец в Сантк Петербург. Характерни са с реализъм, стремеж към истинност и простота на изображението. Имат непреходна стойност за историята на български народ. За тяхното създаване е обявен за професор на Императорската художествена академия.

Източници[редактиране | edit source]

  • Освободителната война 1877-1878,Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон",София,1986,с.89