Николай Дойнов (поет)
 |
| Николай Дойнов | |
| български държавен служител и поет | |
| Роден |
12 февруари 1963 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет НГДЕК „Константин-Кирил Философ“ |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение |
| Награди | „Димчо Дебелянов“ (1987) „Веселин Ханчев“ (1988) |
Николай Дойнов е български поет и културолог.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1963 г. в София. Завършва първия випуск на Националната гимназия за древни езици и култури през 1982 г. с отличен успех и българска филология в Софийския университет. Специализира в Института за Централна Европа – Тел Авив, Израел и УНСС.
Заместник-председател е на Съюза на народните читалища (2006 – 2011), председател на Съюза на народните читалища от 2011 г., председател е на Обществения съвет по култура при Министерство на културата (2014 – 2023). Член на СБП. Член е на Съвета за интелигентен растеж при Министерския съвет (2015 – 2019). Председател на Настоятелството на фондация „Глобални библиотеки“ от 2020 г. и председател на комисията по култура и творчески индустрии в Асоциация на индустриалния капитал. Член на Обществено-експертния съвет по култура при Столична община (2016 – 2019). Член на Националния съвет по читалищно дело при Министерство на културата от 2002 г., негов заместник-председател (2009 – 2011). Председател на настоятелството на Стопанска академия „Димитър Ценов“ – Свищов от 2017 г. Член на Националния съвет по библиотечно дело при Министерство на културата.
През 2012 г. създава списание „Читалищен мениджмънт“ и става негов главен редактор. Публикувал е в над 30 списания и вестника над 2000 статии, студии, бележки, коментари.
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
Носител на Златна звезда на Международния фолклорен съюз IGF – 2019 г.
Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен (2015), на почетния знак на Президента на Република България (2011), на почетния знак на Вицепрезидента на Република България (2023).
Трикратен носител на най-високата награда на Министерство на културата: „Златен век“ – печат на Симеон Велики (2012)[1][2], „Златен век“ – звезда (2019)[3] и „Златен век“ – огърлие (2023).
Носител е на почетен знак на ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“[4], почетен знак на Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ в Свищов, почетен знак на НГДЕК, почетен знак на УниБИТ, почетен знак на АИКБ, почетен плакет на Столична община, носител на наградата „Проф. Кръстьо Петков“ на КНСБ (2023).
Заслужил читалищен деятел от 2013 г., вписан в енциклопедията „Кой кой е в българската култура“ и „Кой кой е в България“.
На 17 декември 2019 г. е избран за почетен доктор на Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ в Свищов.[5]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Носител е на литературните награди „Димчо Дебелянов“ (1987), „Веселин Ханчев“ (1988)[6], наградата за първа книга на млад автор на в-к „АБВ“ (1990) и на Националната награда за поезия „Слав Хр. Караславов“ в Първомай (2019)[7][8].
Превеждан е на иврит, руски, немски и румънски език.
През 2013 г. Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ публикува монографията на Маргарита Илчева „Мит и метафора в поетичния свят на Николай Дойнов“. Статии върху неговото творчество са писали Златомир Златанов, Иван Методиев, Румен Денев, Христо Стефанов и Венко Христов.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Всичко видимо. София: Народна младеж, 1989
- Ще съм съществувал никога. Библиотека АБВ, 1990
- Нежна политика. Литературен магазин, 1993
- Арфа. Кармен, 2005
- Нови стаи. София: Български писател, 2013
- Жената като естетика. София: ПАН, 2014
- Българският пламък. Книга за читалищата. София: Добри Войников, 2015/публицистика/
- Интервюта. АТЛ-50, 2017
- Небесна механика. Антелион. София: Труд, 2018
- Небесна механика.Разкажи на пчелите за мен София,Труд 2019 /разкази/
- Ageasta, O Alta noapte. Nosa nostra editura, 2018
- Diesen Abend. Eine andere Nacht, Potsdam: Wachhaus, 2014
- Относно: черната дупка в сърцата, София: Труд, 2022, разкази
- форми на пясъка, избрано, поезия
- Пясък на формите, АТЛ-50, 2023, избрано, проза
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Министър Вежди Рашидов: Българският народ е оцелял през вековете най-вече благодарение на културата и духа си, сайт на Министерството на културата, 1 ноември 2012.
- ↑ Димитрина Кюркчиева, „Златен век“ за Николай Дойнов, БНР, 6 ноември 2012.
- ↑ Министерството на културата награди с почетни отличия 41 личности и институции (снимки), в-к „Труд“, 5 ноември 2019.
- ↑ Д-р Николай Дойнов бе удостоен с Почетен знак на ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, сайт на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, 17 март 2023.
- ↑ Доктор хонорис кауза, сайт на Стопанска академия „Димитър А. Ценов“.
- ↑ 30 години Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ – Стара Загора, 8 декември 2013 г.
- ↑ „Николай Дойнов е носител на Националната литературна награда за поезия „Слав Хр. Караславов“ - 2019“, parvomai.bg, 12 октомври 2019.
- ↑ „Николай Дойнов е носителят на Националната литературна награда „Слав Хр. Караславов“ - 2019“, сайт на Образцово народно читалище „Св. св. Кирил и Методий“, 14 октомври 2019.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Николай Дойнов, СНЧ: Гражданствеността на 24 май е дошла през училищата и читалищата“, Focus-news.net, 24 май 2017
- „Конкурс за млади поети „Златен Пегас“: Николай Дойнов“, интервю и цикъл стихотворения, в-к „България днес“, 24 май 2018
- За него
- Таньо Клисуров, „Необичаен, но вдъхновяващ поетичен свят“, „Литературен свят“, бр. 115, март 2019
|
