Николай Кузански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николай Кузански
германски философ и учен
Nicholas of Cusa.jpg
Роден 1401 г.
Бернкастел-Куз, Трирско архиепископство
Починал 11 август 1464 г.
Тоди, Папска държава
Николай Кузански в Общомедия

Николай Кузански ( на латински: Nicolaus Cusanus, на български известен и като Николай от Куза) е немски мислител от 15 век, философ, теолог, учен, математик, църковно-политически деятел.

Биография[редактиране | edit source]

Николай Кузански е роден през 1401 г. в градчето Куза, Германия. Той заема високи постове в йерархията на католическата църква. Ръкоположен е за кардинал (1448 г.). Участва във важни мисии на църквата. В една от тях опитва да помага за примирението на Рим и Византия, но без успех и скоро след това Византия е завладяна от османските войски. Кузански е близък до много от известните хуманисти на Ренесанса. Умира на 11 август 1464 г. в гр. Тоди, Италия.

Идеи[редактиране | edit source]

Николай Кузански е майстор в диалектическите разсъждения и в съставянето на диалози. С това напомня за Сократ и Платон. Критикува схоластиката, като на "ученото незнание" противопоставя "мъдрото незнание" (docta ignorantia) в стила на Сократ.

Бог е Абсолют, който е едновременно нещо съвсем просто и нещо пределно богато. Бог има две крайни форми:

1. Абсолютен минимум - в него Бог е в неразгърнат вид, тук Бог е безкрайно малкото. За тази форма на Бога ние знаем, че съществува, но нищо повече.

2. Абсолютен максимум - в него Бог е разгърнат като свят, тук Бог е безкрайно голямото. За света ние може да имаме неограничено знание.

Идеите на Николай Кузански за безкрайното помагат за създаването на математиката на безкрайното - диференциалното и интегралното смятане. Кузански се отказва от йерархията на света, както тя е позната през Средновековието. Вещите, предметите са между максимума и минимума. Бог обхваща всички неща. Човек познава чрез сетивата, разсъдъка и разума, но само разумът може да мисли безкрайното. Затова именно в разума е богоподобието на човека. Тази мисъл ще бъде развита най-добре от Хегел.

Библиография[редактиране | edit source]

  • De maioritate auctoritatis sacrorum conciliorum supra auctoritatem papae (1433)
  • De concordantia catholica (1433/34)
  • De docta ignorantia (De la docte ignorance, ca. 1440)
  • De coniecturis (ca. 1441/42)
  • Epistola ad Rodericum Sancium de Arevalo (1442)
  • De deo abscondito (1444/45)
  • De quaerendo deum (1445)
  • De filiatione dei (1445)
  • De dato patris luminum (1446)
  • De genesi (1447)
  • Apologia doctae ignorantiae (1449)
  • Autobiographia (1449)
  • Idiota de sapientia (1450)
  • Idiota de mente (1450)
  • Idiota de staticis experimentis (1450)
  • De pace fidei (1453)
  • De visione Dei (1453)
  • Complementum theologicum (1453)
  • De mathematicis complementis (1453/54)
  • De beryllo (1458)
  • De mathematica perfectione (1458)
  • De aequalitate (1459)
  • De principio (1459)
  • Trialogus de possest (1460)
  • Reformatio generalis (ca. 1460)
  • Cribratio Alkorani (1460/61)
  • Directio speculantis, seu De non aliud (Le Non-Autre, 1462)
  • Commentatio de notione creandi (fragmentum ca. 1462)
  • De venatione sapientiae (La Chasse de la sagesse, 1463)
  • De ludo globi (Le Jeu de boule, 1463)
  • Compendium (1463)
  • De apice theoriae (1464)
  • Sermones