Николай Неновски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николай Неновски
български икономист
Николай Неновски 
Роден: 26 юли 1963 г. (1963-юли-26) (51 г.)
Велико Търново, България

Николай Неновски е български икономист и учен, професор в Университета Жул Верн, Франция.

Биография[редактиране | edit source]

Професор Николай Неновски следва икономика в Московския държавен университет „М. Ломоносов“ (1984-1989) и икономика и финанси във Франция и Швейцария (1990-1996). Защитава докторат в Института по икономика на БАН[1] (1995).

В периода 1988-1989 работи в комисията на СИВ в Москва[1]. Работи като финансист в SOGENAL, Люксембург (1994)[1]. Преподава теория на парите и международни финанси в Университета за национално и световно стопанство[2], катедра „Финанси“ от 1997. Преподавател е в Университета на Орлеан, Франция[3] от 2000. Асоцииран изследовател е в ICER[2], Торино от 2006 г. Работи в Българска народна банка[2] от 1996, а в периода 2002 г. -2008 г. е член на Управителния и съвет[1]. Съучредител е на „Българската макроикономическа асоциация“ [4] (2003) и на българското дружество “Фридрих Хайек[1] (2002). Син е на проф. Нено Неновски, български юрист и член на Конституционния съд на Република България. От март 2010 г. е гост професор в Университета на Орлеан, le STUDIUM Insitute fo Advanced Studies, а от май 2012 е редовен професор в Университета в Амиен, Франция - Université de Picardie Jules Verne. От 2011 е член на консултанското дружество Cobden Partners, базирано в Лондон[5]. През 2012 г., съвместно с професор Кевин Доуд [6]], посланик Илиян Василев, доктор Петър Чобанов и доктор Емил Калчев, полагат основите на Българското Бизнес Училище, в рамките на програмата за майсторските класове на Нов Български Университет [7]. От 4 юли 2014 г. до 8 октомври 2014 г. е член на Надзорния съвет на Българската Банка за Развитие [8]

Изследователска и академична дейност[редактиране | edit source]

Проф. Николай Неновски е бивш главен редактор на списание "Банки, инвестиции, пари"[9], член е на редакционните съвети на сп. "Икономически изследвания", [10] на сп. "Икономически изследвания" на Агенцията за икономически анализи и прогнози [11] и на "Списание 8" [12], както и на Revue d’économie politique [13] (France) (2010); Bulgarian National Bank Discussion Papers (2003-2008); East-West Journal of Economics and Business [14] (Greece) (2002); The Journal of Comparative Economic Studies [15] (Japan) (2005); Panoeconomicus (Serbia) (2010); Bulgarian National Bank Series, Finance and Banking History (2005). Рецензент е за списанията: Economic Modelling, Economic Systems, Journal of Comparative Economics, Comparative Economic Studies, Economics of Transition, Emerging Market Finance and Trade, Revue d’économie politique, Revue économique, Revue d'études comparatives Est-Ouest, Socio-Economic Review, East European Politics and Societies, Journal of Economic Integration (Korea), Focus on European Economic integration (Oesterreichische Nationalbank); East-West Journal of Economics and Business (Greece), African Journal of Business Management (South Africa); Economic Studies (Bulgaria); Economic Though (Bulgaria); Economic Studies (Bulgaria), а също за издателства Edward Elgar; Routledge; Academic Publishing House Bulgarian Academy of Sciences; Institute of Economics (Bulgarian Academy of Sciences); Kyoto University[16]; Texas Christian University; University of Orleans; University of Nice; University of Clermont Ferrand; UNWE (Sofia); New Bulgarian University [17] and Sofia University [18].

След завършилите докоторантура под ръководство на професор Николай Неновски, са Петър Чобанов (2005)[19], Гергана Михайлова (2007)[20], Дарина Колева (2006), Десислава Тошева (2004), Катерина Войческа (2009), Любомир Мирчев (2013) а сред настоящите са Калина Димитрова (2005-)[21], Димитър Чобанов (2008-), Албена Стойнева (2010-), Васил Коларов (2012-), Сюлейман Ндао (2013 -), Хасан Рида (2012 -), Хишам Хишам (2013-)[22]|

Основни области на изследванията на Николай Неновски са паричната теория и паричната политика, историята на икономическата мисъл и политическата икономия. Изследва проблемите на паричния съвет в България и механизмите на паричните съюзи. Две от последните му изследвания са посветени на развитието на икономическата мисъл в България след 1989 г, както и на теоретичните дискусии и интерпретациите на българските икономисти относно причините, формите и механизмите и политиките на преодоляване на Голямата депресия (1928 - 1938). Що се относя до теорията на посткомунизма, проф Неновски публикува статия, в която стопанството през този период е представен като последователност от различни видове кооперативни и некооперативни игри (Сп. Социологически проблеми, 2010; Journal of Economic Issues, March 2011), както и като редуване на икономически и социални котви, които при определени ситуации си "вредят" и вкарват икономиката в некооператвни стратегии (например несъвместимост между Паричен съвет и Еврочленство и еврофондове) публикувана в William Davidson Institute,[23] .

Възгледите за произхода и функционирането на парите на Николай Неновски са спорни. Той смята, като стъпва на основните постулати на австрийската школа за парите и цикъла, че паричната система може да функционира без наличието на Централна банка, като свободният пазар на пари, при определени условия, решава по-добре задачата за най-подходящ обем на пари в стопанството, както и дава най-правилна информация за разпределението на ресурсите и за индивидуалните предпочитания. Тези свои идеи той развива в книгата си "Свободните пари. Въпроси на икономическата теория" (2001). В последствие, Николай Неновски се опитва да изгради нова теория, в която без да отрича предишните си възгледи, разглежда паричата система от позициите на нейния социологически и властови произход. Това той прави в книгата си "Паричният ред. Критика на теорията на парите" (2007).

През 2014 г., съвместно с Пенчо Пенчев, публикува документ за парите и паричните знаци на православните християни в Отоманската империя, в който са изложени факти на децентрализирана емисия на пари.[24]

Държавна и банкова дейност[редактиране | edit source]

От 1996 г. до 2008 г. с малки прекъсвания Николай Неновски работи последователно в изследователския отдел на БНБ, а после е и член на Управителния съвет на БНБ (2002-2008). През 2009 г. е специален съветник на министър на финансите доцент Пламен Орешарски, негов колега от катедра "Финанси" на УНСС. Избран е от XL Народно събрание за подуправител на БНБ. Изборът му идва веднага след преизбирането на Иван Искров за управител на БНБ, чиито мандат, както и този на заместникът му не са изтекли. Според парламентарната опозиция изборът и на двамата е в нарушение на закона, понеже действащият закон предвижда изборът да става не по-рано от 3 месеца преди изтичането на мандатите на титулярите, което се пада след разпускането на XL Народно събрание. [25]. На 20.08.2009 г. 41-то Народно събрание отмени решението за избор на Николай Неновски за подуправител на БНБ. [26]. На 29 май 2013 името му се спряга за икономически вицепремиер в правителството на Пламен Орешарски [27], [28]. От 4 юли 2014 г. е член на Надзорния съвет на Българската Банка за Развитие [29]

Франция[редактиране | edit source]

Професор Неновски е свързан с академичните и преподавателски среди от 1991 г., където последователно се обучава, специализира и преподава в различни уневерситети (Поатие, Нанси, Париж I, Бордо, Клермон Феранд, Екс ен провенс, Ница и др.). От март 2010 г. Н. Неновски е преподавател в Университета в Орлеан, а от май 2012 е редовен професор в Университета в Амиен, Франция [30] . Изнася лекции също така в Бизнес училището EDHEC в Ница, свързани с теорията и историята на икономическите кризи [31]. През февруари 2011 организира в Университета в Орлеан конференция за икономическите и геостратегически проблеми на балканските икономики, а през декември 2011 - за банковото регулиране и системния риск.

За кризата[редактиране | edit source]

Изказвания и публикации по тази тема:

Библиография[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г д Профил в сайта на БНБ
  2. а б в Профил в базата данни REPEC - Research Papers in Economics
  3. Laboratoire d'économie d'Orléans - Liste des membres
  4. http://ime.bg/bg/articles/bylgarska-makroikonomicheska-asociaciq/
  5. http://www.cobdenpartners.co.uk/index.html
  6. [[http://web.archive.org/web/20100828193412/http://web.me.com/kevindowd1958/web.me.com_kevindowd1958_Site/Home.html Kevin Dowd’s Homepage
  7. [http://www.nbu.bg/index.php?l=2948 Софийско бизнес училище 2012
  8. http://www.mediapool.bg/kadrovi-promeni-v-bankata-za-razvitie-podgotvyat-vlizaneto-y-v-ktb-news222279.html
  9. http://www.bip-bg.com/front/editors.php?m=1 Банки, инвестиции, пари
  10. http://www.iki.bas.bg/bg/node/407 Икономически изследвания
  11. http://www.aeaf.minfin.bg/bg/izdaniq/red_savet.pdf Икономически изследвания" на Агенцията за икономически анализи и прогнози"
  12. http://www.ossem.eu/article.aspx?pg Списание 8
  13. http://boutique.dalloz.fr/Collection.aspx?coll=303&Struc=1.08.15.
  14. http://www.u-picardie.fr/eastwest/index.php
  15. http://www.kier.kyoto-u.ac.jp/~ces/index_en.html
  16. http://en.wikipedia.org/wiki/Kyoto_University
  17. http://www.nbu.bg/entrance.php?lang=1
  18. http://www.uni-sofia.bg/index.php/eng/
  19. http://www.sofiaphotoagency.com/event.php?event_id=3580 Sofia Photo Agency
  20. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2008/12/10/598147_gergana_mihailova_e_noviiat_zam-predsedatel_na_nsi/ Дневник
  21. http://ideas.repec.org/e/pdi35.html Financial Supervision Commission
  22. http://www.u-picardie.fr/CRIISEA/index.php
  23. http://wdi.umich.edu/publications/papers
  24. http://www.nikolaynenovsky.com/uploads/images/Amiens/MyCeeolFile.pdf
  25. Иван Михалев. Ако мине номерът. // capital.bg, 29 май 2009 г.. Посетен на 29 май 2009.
  26. > Банкова пиеса в две действия. //
  27. http://www.standartnews.com/balgariya-politika/nikolay_nenovski_stava_vitse_na_oresharski-190236.html
  28. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2019067
  29. http://www.mediapool.bg/kadrovi-promeni-v-bankata-za-razvitie-podgotvyat-vlizaneto-y-v-ktb-news222279.html
  30. http://www.u-picardie.fr/ Université de Picardie Jules Verne /
  31. [EDHEC]

Външни препратки[редактиране | edit source]