Николай Пирогов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никола́й Ива́нович Пирого́в
руски учен и хирург (портрет от Иля Репин /1881/)
Никола́й Ива́нович Пирого́в 
Роден: 25 ноември 1810
Москва, Руска империя
Починал: 5 декември 1881
Виница, днес Украйна

Никола́й Ива́нович Пирого́в е руски лекар, хирург, анатом, естествоизпитател и педагог. Член-кореспондент на Руската академия на науките.

Николай Пирогов е един от създателите на военната хирургия бидейки на фронта по време на три войни : Кримската война, Френско-пруската война и Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | edit source]

Николай Иванович Пирогов произхожда от семейство на служащи. Баща му е военен касиер - майор Иван Иванович Пирогов, а майка му се казва Елисавета Ивановна. Той е тринадесетото и едно от шестте оцелели деца на семейството от общо четиринадесет.

Благодарение на средата на баща си, Николай Пирогов от малък израства сред хора от руския царски елит и интелигенция, които често се събират в обширния семеен дом на Пирогови. Сред тях има известни лекари, които обръщат внимание на малкия Николай и събуждат интереса му към медицинската наука.

На 11 години Пирогов постъпва в най-добрия пансион в Москва за времето си. Една случка възпрепятства неговото развитие - заместникът на баща му укрива 30 хиляди рубли от военното ковчеже. Властите не успяват да намерят парите и прехвърлят вината върху баща му Иван Пирогов. Цялото семейно имущество на Пирогови е продадено, а пари за пансиона на Николай няма. В този трагичен момент на помощ на семейството се притичва близък приятел, лекар на семейството, професор Ефрем Осипович Мухин. Той предлага Николай да бъде записан да учи медицина, за да има шанс за развитие и реализация. На Николай са му приписани 2 години възраст, за да стигне минималната от 16, като условие да бъде приет в университет. Така през 1824 г., само на 14 години, той е приет в Медицинския факултет на Московския университет след успешно положени изпити.

През 1825 г. умира баща му. На 17 години е допуснат до изпит за придобиване на лекарска диплома. Завършва с отличие като един от първите в класа си. По него време е основан професорски институт към най-добрия за времето си Юревски университет за следдипломна квалификация в град Дерпт (дн. Тарту, Естония). Николай Пирогов успява да се класира за него през 1828 г. и първоначално идеята му е да се занимава с физиология, но поради липсата на подобен профил, започва да работи хирургия.

По-късно е представен на знаменития професор по хирургия Йохан Кристиан Мойер (Иван Филипович). Мойер е силно впечатлен от младия лекар и скоро Пирогов започва да живее под покровителството на професора в дома му. Първото му отличие, за което получава златен медал, е съчинение на тема “Какво следва да се има предвид при лигиране на големи съдове по време на операция”, през 1829 г.

През 1832 г. Николай Пирогов защитава дисертация на тема “Явява ли се лигирането на коремната аорта при аневризма в ингвиналната област лесно изпълнима и безопасна намеса”, за която придобива титлата доктор на науките. Заминава за Берлин и продължава да се развива като хирург. При прочитането на дисертацията му, немските професори пожелават да бъде преведена на немски. След това Пирогов предпочита да продължи развитието си в Гьотинген, под ръководството на професор Лангенбек. Лангенбек е смел и дързък хирург, един от асовете на военната хирургия при лечението на огнестрелни рани, ненавиждащ подмотванията и опериращ там, където другите се страхуват и не рискуват. Пирогов се учи от него на бърза и чиста хирургическа техника.

През 1836 г. , на 26 години, Пирогов се връща в Юревския университет като професор по хирургия. Обещаното му място на професор в Московския медицински факултет е заето от друг, така че заминава за Санкт Петербург, където заема професорско място в Медикохирургическата академия, създавайки първата клиника по хирургия и откривайки пространство за ново направление в медицинската практика – болничната хирургия.

През 1842 г. Николай Пирогов се жени за 12 години по-младата Екатерина Димитриевна Берьозина. Една година по-късно се ражда първият им син – Николай, а вторият - Владимир, се появява на бял свят през 1846. След второто раждане съпругата на Пирогов умира. Пирогов изпада в депресия която го държи около половин година извън науката, след което отново започва да работи активно.

През 1850 г. Пирогов се жени за втори път за 25-годишната Александра Бисторм.

През 1853 г. Пирогов заминава за Севастопол като военен хирург по време на Кримската война. Там оперира целодневно без почивка, реализирайки идеята си за медицинска сортировка – разпределение на ранените според тежестта на травмата. За първи път прилага гипсовите превръзки при счупвания на крайниците, подобрявайки зарастването и снижавайки инвалидността. По негова инициатива се създават групи от милосърдни сестри, които да помагат на лекаря на фронта.

През 1870 г. е на фронта на Френско-пруската война по покана на Червения кръст.

Участие в Руско-турската война (1877-1878)[редактиране | edit source]

Въпреки че е на преклонна възраст, руският император Александър II се сеща за Пирогов по време на Руско-турската война. Императорът е в България през м. август 1877 г. , когато призовава Пирогов като ненадминат хирург и организатор за нуждите на фронта на военните действия. Въпреки че, по него време в България са професор Боткин (личен лекар на императора и създател на вътрешната медицина в Русия), професор Склифасовски, професор Ерисман (създател на руската медицинска хигиенна наука), нуждата от 67-годишния Пирогов е осезаема, а неговото присъствие на фронта належащо. Той приема да пристигне в България при условие, че му бъдат предоставени неограничени права на действие. Неговото желание е удовлетворено и на 10 октомври 1877 г. Пирогов пристига в България пребивавайки в изградената военно-полева болница в село Горна Студена (Плевенско), където е главната квартира на руското командване.

По време на освободителната война за българите осъществява мащабна дейност, обследвайки, организирайки и проверявайки ефективността на лечението, като осигурява интендантското осигуряване с войнишко облекло, храненето, презимуването на ранени и болни във военно-временните болници в Свищов, Згалево, Българене, Горна Студена, Търново, Бохот, Бяла, Плевен. От 10 октомври до 17 декември 1877 г. Пирогов изминава с бричка и шейна около 700 км при 12 000 кв. км заета от русите площ между реките Вит и Янтра. Посещава общо 11 руски военно-временни болници, 10 дивизионни лазарета, 3 аптечни склада, разположени в 22 населени места. През този период лекува и оперира много българи.

Признателният български народ издига в негова чест 26 обелиска, 3 ротонди и паметник в Скобелевия парк в Плевен. В село Бохот, Плевенско, на мястото на руската военно-временна болница, е изграден Парк-музей "Николай Иванович Пирогов". Най-значимото лечебно заведение за спешна медицинска помощ в България носи името на Николай Пирогов.

Края на дните си Николай Пирогов прекарва в имението си в село Вишня, днес квартал на Виница в Украйна, където и умира.

Научно-приложна деятелност и значение[редактиране | edit source]

Николай Иванович Пирогов като учен и педагог изследва и прилага методите на анестезията с етер в хирургичната практика, а по-късно и в полеви условия. Занимава се и с топографска анатомия на фасциите и тяхното значение; подобрява и изнамира нови методи за съдов достъп; съдейства за извеждане на хигиената на по-високо ниво, правилно оценявайки значението ѝ, като развива асептиката и антисептиката; занимава се с естетична хирургия и пише трудове за ринопластиката; полага основите на военно-полевата хирургия и топографската анатомия; интересувайки се от епидемиология и инфектология, пише труд за епидемията от холера, изказвайки предположения за разпространението на заразите; изнася пространни, ясни и достъпни лекции; прави авторски медицински скици и рисунки; пише редица научни трудове и медицински атласи, сред които е и “Ледена анатомия”.

Оценки[редактиране | edit source]

В периода 9 септември 1944 - 10 ноември 1989, името и дейността на Николай Пирогов са принизявани по идеологически съображения, свързани с клиширания стремеж на комунистическата власт в България (по подражание на СССР) към охулване на "руския царизъм", чийто виден "продукт и представител" се явява и Николай Пирогов.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за