Николай Урумов
 |
| Николай Урумов | |
| български актьор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Семейство | |
| Уебсайт | |
| Николай Урумов в Общомедия | |
Николай Георгиев Урумов е български филмов и театрален актьор и режисьор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 6 юни 1963 г. в Каварна. Израства в Българево, възпитаник е на гимназията в Балчик.
През 1990 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“, в класа на проф. Николай Люцканов, с асистенти Маргарита Младенова и Здравко Митков.
Специализира режисура за драматичен театър при проф. Здравко Митков в НАТФИЗ.
Актьор е от трупата на Народния театър „Иван Вазов“.
Работил е на щат и в Драматичен театър „София“, Сатиричен театър „Алеко Константинов“ и Младежки театър „Николай Бинев“.
Играе в спектакли на Народен театър "Ив.Вазов",Младежки театър "Н. Бинев", София, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, Варна, Драматичен театър Ловеч, Драматично-куклен театър „Иван Димов“, Хасково, Драматичен театър „Гео Милев“, Стара Загора, Общински драматичен театър – Кюстендил и Драматичен театър 'Й. Йовков", Добрич, както и в спектакли на частните Театри „Бонини“ и „Креатива“.
В театъра е работил с режисьорите: проф. Николай Люцканов, Вили Цанков, проф. Крикор Азарян, Александър Морфов, Стоян Камбарев, Елена Цикова, Галин Стоев, Лилия Абаджиева, Явор Гърдев, проф. Пламен Марков, проф. Здравко Митков, Юрий Бутусов, Римас Тересас, Николай Ламбрев, Асен Шопов, Красимир Спасов, Маргарита Тихинова, Йосиф Венков, Бойко Богданов, Петър Будевски, Димитър Еленов, Банко Банков, Димитър Стоянов-Нов, Рада Абрашева, Петър Кауков, Димитър Шарков, Невена Митева, Андрей Аврамов, Гаро Ашикян, Владимир Петков, Николай Гундеров, Владимир Люцканов, Борислав Чакринов, Павел Павлов, Юрий Дачев, Бина Харалампиева, Георги Радулов, Димо Димов, Пламен Панев, Бойко Илиев, Владлен Александров, Асен Блатечки, Григор Антонов, Войчех Кобжински (пол.), Костадин Бандутов, Орлин Дяков, Борис Радев, Иван Панталеев, Стоян Радев, Аделаида Якимова-Фурнаджиева и Емил Бонев.
Като режисьор поставя спектакли на сцените на театрите в Габрово, Плевен, Русе, Стара Загора, Кюстендил, Ловеч, Добрич и Сатиричния театър „Ал. Константинов“ – София.
Роли и постановки в театъра[редактиране | редактиране на кода]
Като актьор[редактиране | редактиране на кода]
Повече от 90 са театралните му роли, сред по значимите от които са:
- Просперо в „Бурята“ на Шекспир, реж. Ал. Морфов;
- Малволио в „Дванайсета нощ“ на Шекспир, реж. П. Будевски;
- Галгю в „Училище за шутове“ на Мишел де Гелдерод, реж. Ер. Цикова;
- Хлестаков в „Ревизор“ на Гогол, реж. Л. Абаджиева;
- Кулигин в „Три сестри“ на Чехов (в постановката на Стоян Камбарев), Чебутикин в „Три сестри“ на Чехов (в постановката на проф. Крикор Азарян);
- Санчо Панса в „Дон Кихот“ на Сервантес, реж. Ал. Морфов;
- Бай Ганьо в „Бай Ганьо“ по Алеко Константинов, реж. П. Кауков;
- Маргариди в „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников, реж. Д. Шарков;
- Арпагон в „Съперника“ на Молиер, реж. Римас Тересас;
- Велико в „Януари“ на Йордан Радичков, реж. Ст. Камбарев,
- Змея в „Змей“ по П. Ю. Тодоров, реж. Д. Шарков;
- Клов в „Краят на играта“ на Бекет, реж. Л. Абаджиева;
- Подкальосин в „Женитба“ на Гогол;
- Волпоне във „Волпоне“ на Бен Джонсън, реж. Б. Харалампиева;
- Фалстаф във „Фалстаф и веселите уиндзорки“ по Шекспир, реж. Д. Димов;
- Попришчин в „Дневникът на един луд“ на Гогол, реж. Л. Абаджиева;
- Кушак в „Лов на диви патици“ от Ал. Вампилов, реж. Юрий Ботусов;
- Исаак Блуменфелд в „Петокнижие Исааково“ по Анжел Вагенщайн, реж. Войчех Кобжински;
- Енрик в „Методът Грьонхолм“ от Жорди Галсеран, реж. Пл. Панев;
- Пиер в „Името“ от Делапорт/Дьо Ла Пателиер, реж. Здр. Митков;
- Арган в „Мнимият болен“ на Молиер;
- Антоан Роайе в „Прощална вечеря“ от Делапорт/Дьо Ла Пателиер, реж. Здр. Митков;
- Юн Габриел Боркман в „Юн Габриел Боркман“ от Х. Ибсен, реж. Пл. Марков, и др.
Особено място в актьорската му работа заемат моноспектаклите, които му носят международно признание и множество награди.
Като режисьор[редактиране | редактиране на кода]
По значими негови режисьорски постановки са:
- „Провинциални анекдоти“ от Александър Вампилов , „Криворазбраната цивилизация“ от Д. Войников и “Милионерът” от Й.Йовков в Сатиричния театър;
- „Ревизор“ от Гогол, „Суматоха“ от Й. Радичков и „Двама съвсем голи мъже“ от Себастиен Тиери в Русенския театър;
- „Двубой“ от Ив. Вазов и „Мнимият болен“ от Молиер в Габровския театър;
- „Енергични хора“ от Василий Шукшин и „Лъжци по неволя“ от Антъни Нийлсън в Старозагорския театър;
- „Женитба“ от Гогол в Плевенския театър;
- „ДВАМА, ЧЕТИРИМА, СЕКСима“ от Щефан Фьогел в Кюстендилския театър;
- „Службогонци“ от Ив. Вазов и “Българи от старо време” по Л.Каравелов в Ловешкия театър;
- "Последният полов атлет" от Нийл Саймън в Добричкия театър;
Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]
- Пет номинации за „Аскеер“ (1993, 1995, 2000, 2002, 2009 г.) и две награди (2000, 2009):
- за „Поддържаща мъжка роля“ 2000 – за ролята на Каракалпаков в пиесата „Двубой“ на Иван Вазов, реж. Н. Ламбрев в Народен театър „Иван Вазов“;
- за „Главна мъжка роля“ 2009 – за ролята на Клов в пиесата „Краят на играта“ от Самюъл Бекет, реж. Л. Абаджиева в Театър 199 „Валентин Стойчев“.
- Две номинации за „Икар“ (2002, 2004) и една награда (2004):
- за „Главна мъжка роля“ 2004 – за ролята на Маргариди в постановката „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников, реж. Д. Шарков в Драматичен театър „Васил Друмев“, Шумен.
- Носител на Първа награда за „Най-добра Главна мъжка роля“ на фестивалите в Благоевград (2002), Шумен (2002) и (2011), Габрово (2006) и (2017), Враца (2014) и Пловдив (2018).
- Получава и 12 престижни награди от международни фестивали на монодрамата за изпълнението си в моноспектакъла „Живот в кашони“ от Иван Кулеков, реж. Невена Митева в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ Габрово.
- Наградата „Актьор на годината“ за 2013 на Българското национално радио, за радиопостановката „Дневникът на един луд“ от Н. В. Гогол, реж. Лилия Абаджиева (2013).
- Носител на „Наградата на НЕТА“ за „Най-добро актьорско превъплъщение“ за ролята на Поприщин в „Дневникът на един луд“ от Н. В. Гогол, реж. Л. Абаджиева в Драматичен театър „Иван Димов“ Хасково на Фестивала на камерните театри (Струмица, Северна Македония, 2014).
- Играе близо 200 пъти и моноспектакъла „Лалугер“ по Ал. Урумов, реж. Юрий Дачев, копродукция на театър „Българска армия“ – София и Драматичен театър „Йордан Йовков“ – Добрич. С тази роля през 2011 г. печели:
- Наградата „The Best Actor“ на Международния фестивал на монодрамата в Битоля, Македония[1];
- Наградата за „Най-добра мъжка роля“ на Фестивала на Българската драма и театър-Друмевите празници в Шумен (2011) и
- Наградата „Чудомир“ в Казанлък (2012) за „Комедийния хит на годината“.
- Носител на Наградите за „Най-добър комедиен актьор“ и за „Най-добър комедиен спектакъл“ за „Мнимият болен“ от Молиер, реж. Н. Урумов в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ Габрово, на Фестивала на комедийния спектакъл – Габрово, 2017.
- Носител на Наградата на публиката за „Най-добър спектакъл“, за „Женитба“ от Н. В. Гогол, реж. Н. Урумов в Драматичен театър „Иван Радоев“ в Плевен, на Зимния фестивал на изкуствата „Сцена, палитра, слово“ – Пловдив, 2018.
- Номинация за „Златен Кукерикон“ (2018) за „Най-добра комедийна главна мъжка роля“ – за ролята на Арган в пиесата „Мнимият болен“ от Молиер в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ в Габрово.
- Носител на Наградата на публиката за „Най-добър спектакъл“, за „Мнимият болен“ от Молиер, реж. Н. Урумов в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ Габрово, на Зимния фестивал на изкуствата „Сцена, палитра, слово“ – Пловдив, 2019.
- Номинация за „Златен Кукерикон“ (2019) за „Най-добър комедиен спектакъл", за „Двама съвсем голи мъже“ от С.Тиери, реж. Н. Урумов, в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе.
- Номинация за „Златен Кукерикон“ (2019) за „Най-добра режисура", за „Двама съвсем голи мъже“ от С.Тиери, в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе.
- Номинация за „Златен Кукерикон“ (2020) за „Най-добър комедиен спектакъл“, за Моноспектакъла „Мъжка задушница“ от Ем.Бонев, по „Видрица“ от поп Минчо Кънчев, в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе.
- Носител на Наградата „Златен Кукерикон“ (2021) за „Най-добър режисьор“ за „Суматоха“ от Й. Радичков, в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе.
- Носител на Наградата на СБФД (1997) за „Най-добра поддържаща мъжка роля“ за ролята на Сина в „Закъсняло пълнолуние“, реж. Ед. Захариев.
- Номинация за „Най-добра поддържаща мъжка роля“ в „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, реж. Ст. Командарев, за „Годишните награди за филмово изкуство 2009“, на Филмовата академия на НФЦ и СБФД.
- Номинация за „Най-добра поддържаща мъжка роля“ за филмите „Раци“, реж. Ив. Черкелов, и „Хъшове“, реж. Ал. Морфов, за „Годишните награди за филмово изкуство 2010“, на Филмовата академия на НФЦ и СБФД.
- Носител на Наградата за Най-добра мъжка роля на IX Международен кинофестивал „Славянска приказка“-2021, за филма „Смешен съд“, реж. Еф. Фард.
Една от емблематичните му роли, която играе цели 12 години, с над 150 представления, е на Бай Ганьо в „Бай Ганьо“ от Г. Данаилов, по Алеко Константинов, реж. Петър Кауков, в Пловдивския театър, за която получава много номинации и награди, роля, която играе и към момента на сцената на Младежки театър „Н. Бинев“ в София.
- Почетен гражданин на град Каварна.
- Почетен гражданин на град Сопот,
- Носител на Почетния Знак на град Габрово,
- Носител на Златната Значка на град Шумен,
- Носител на Златната значка на град Русе,
за Принос в областта на Изкуството и Културата на тези градове.
Участия в международни театрални форуми[редактиране | редактиране на кода]
С различни спектакли е гостувал на международни театрални форуми, фестивали и гастроли на различни места, сред които Германия, Русия, САЩ, Канада,Австралия, Полша, Великобритания, Швейцария, Франция,Австрия, Испания, Италия, Нидерландия, Узбекистан и други.
Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]
- „Бандитска приказка“ (от Карел Чапек, реж. Димитър Шарков) – Зъбльото
- „Книга на Царете“ (от Маргарит Минков, реж. Димитър Шарков) – Анани
- „Големанов“ (1995) (по Ст. Л. Костов, сц. и реж. Иван Ничев) – слугата Данчо
- „Тайната вечеря на Дякона Левски“ (от Стефан Цанев, реж. Димитър Шарков) – Димитър Общи
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
Играе в повече от 90 български и чуждестранни филмови продукции. Играл е във филми на режисьорите Рангел Вълчанов, Неделчо Чернев, Едуард Захариев, Иван Андонов, Пламен Масларов, Илиян Симеонов, Иван Ничев, Дочо Боджаков, Светослав Овчаров, Станимир Трифонов, Красимир Крумов-Грец, Иван Черкелов, Киран Коларов, Павел Павлов, Стефан Командарев, Николай Акимов, Александър Морфов, Андрей Слабаков, Евгений Михайлов, Радослав Спасов, Константин Божанов, Емил Христов, Ивайло Драганов, Стефан Тасев, Иво Сиромахов, Християн Ночев, Димитър Шарков, Николай Босилков, Григор Лефтеров, Мария Арангелова, Виктор Божинов, Петър Одаджиев, Димитър Недков, Ивайло Пенчев, Ясен Григоров, Борис Радев, Камен Донев, Петя Иванова, Стефан Тенев, Ефемия и Араш Фард, Димитър Кутманов, Димитър Димитров, Николай Генчев, както и във филми на Вентура Понс (исп.), Луиджи Перели (ит.), Фелипе Отони (ит.), Жан-Луи Бертучели (фр.), Пиер Бешо (фр.), Йоси Вайн (амер.), Марк Ропър (амер.), Джон Айърс (амер.), Синан Четин (тур.), Роберт Дорнхелм (англ.), Мишел Фавар (фр.), Фабрицио Коста (ит.), Кристиан Форе (фр.), Паоло Поети (ит.), Марк Ривиер (кан.), Алфредо Пайрети (ит.), Ирина Попофф (гер.), Ален Наум (фр.), Егон Гюнтер (гер.), Джойс Бунюел (фр.), Joel Kalmettes (фр.), Olivier Langlois (fr.), Андре Шандел (фр.), Сергей Борчуков (рус.) и Кристиан Твенте (гер.)
| Година | Филми и сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2023 | Не затваряй очи | Отец Яков | ||
| 2023 | Гунди-легенда за любовта | Коце Георгиев | ||
| 2022 | Барелът | Данаил | ||
| 2021 | Смешният съд | Той | ||
| 2021 | Голата истина за група Жигули | продуцентът Сашо Желязков | ||
| 2019 | Блаженият | Цеко Цеков | ||
| 2019 | Батут | Шефа на пожарникарите | ||
| 2019 | В кръг | Депутата | ||
| 2018 | Уют | Съдия-изпълнителя | ||
| 2018 | Живи комини | Ветеринарният лекар | ||
| 2017 | Посоки | България/Германия/Македония | Генади | |
| 2017 | Лили Рибката | Директора | ||
| 2016 | Летовници | досадник (крадеца от влака) | ||
| 2015 | Рим на Рейн | Германия | Император Максимус | |
| 2015 – 2016 | Връзки | 20 | Директора на затвора/Шефа на полицията | |
| 2014 | На границата | 6 | Рангелов | |
| 2014 | Знакът на българина | 6 | Премиера | |
| 2013 | Вангелия | 12 | Русия/Украйна/Беларус | Батрак |
| 2012 | Цветът на хамелеона | България / Словения | Педагога | |
| 2011 | Английският съсед | 4 | Кмета | |
| 2011 | Авé | Полковника | ||
| 2010 – 2011 | Секънд хенд | ? | Жорж, собственика на магазина | |
| 2010 | Бях в Нюрнберг („J'étais à Nüremberg“) |
Франция | Д-р Алфред Зайдл | |
| 2010 | Ако някой те обича | Гелето | ||
| 2009 | Раци | Илия Матанов | ||
| 2009 | Хъшове | 4 | Крецулеску | |
| 2009 | Къде е батко? | 3 | Чичо Дончо | |
| 2009 | Стъклената река | Бизнесмена | ||
| 2009 | Светото семейство (тв) | Социалния работник | ||
| 2008 – 2011 | Забранена любов | 299 | Ники Урумов | |
| 2008 | Анна П. | Франция | Сергей | |
| 2008 | Войната | Охранителя | ||
| 2008 | Светът е голям и спасение дебне отвсякъде | България / Германия / Словения / Унгария | Агента от ДС | |
| 2010 | Доставете ни Гринзпан („Livrez-nous Grynszpan“) |
Франция | Волфганг Диверге | |
| 2007 | Магна Аура — изгубеният град | 13 | България / Германия / Полша | Гернот Горски |
| 2007 | „Помпей, вчера, днес, утре“ („Pompei, ieri, oggi, domani“) |
2 | Италия | Томас, първи магистрат |
| 2007 | Моето мъничко нищо | Костадин „Коста“ Кейкенов | ||
| 2007 | Приключенията на един Арлекин | 4 | Костас (в серия: IV) | |
| 2007 | А днес накъде? | |||
| 2007 | „Романтика“ („Romantik“) |
Турция | Братовчедът от България | |
| 2007 | Премълчана любов („Un amour à taire“) |
Франция / България | Контролиращия полицай | |
| 2006 | Нощ и ден | Мехмед | ||
| 2006 | „Заекът на Ватанен“ („Le lièvre de Vatanen“) |
Белгия / България / Франция | Гаровия служител | |
| 2006 | Пазачът на мъртвите | Директорът на гробището | ||
| 2006 | „Джо Петросино“ („Joe Petrosino“) |
Италия / България | Омето | |
| 2006 | Малка нощна приказка | 4 | Кольо Колев | |
| 2005 | Патриархат | 7 | Гено Кабаков | |
| 2005 | Сако и Ванцети („Sacco & Vanzetti“) |
Италия | Майкъл Леванж | |
| 2005 | „Меучи“ („Meucci“) |
Италия | Акуза | |
| 2005 | Новата кола на татко (тв) | Таткото | ||
| 2005 | Далида („Dalida“) |
Франция / Италия | Пиетро Джилиоти-Бащата на Далида | |
| 2005 | Последният господар на Балканите („Le Dernier seigneur des Balkans“) Последният бей на Балканите (2 заглавие) |
6 | Франция / Гърция / Полша / Испания / Белгия / България | Орхан Бей |
| 2004 | Смисълът на живота (тв) | Бащата | ||
| 2004 | Изпепеляване | Майор Куртев, Началникът на Лагера | ||
| 2004 | Спартак („Spartacus“) |
2 | САЩ / България | Търговецът на роби |
| 2004 | Откраднати очи | България / Турция | Доктора на Донаборната комисия | |
| 2004 | Ганьо Балкански се завърна от Европа (тв сериал) |
4 | Ганьо Балкански (в 4 серии: от I до IV вкл.) | |
| 2003 | Пътуване към Йерусалим | България / Германия / Франция | Родолюбеца | |
| 2003 – 2013 | По съвест („Un caso di coscienza“) Подозрения (2 заглавие) |
30 | Италия / България | Бащата на Тино |
| 2003 | Под едно небе | Беглецът, Бащата на Исмет | ||
| 2003 | Тайната вечеря на Дякона Левски | Димитър Общи | ||
| 2002 – 2003 | Камера! Завеса! | 6 | режисьора от телевизията на Сънчо в 1 серия (VI) | |
| 2002 | „Мари Мармей“ („Marie Marmaille“) |
Франция | Аколит | |
| 2002 | Гост от морето | Том | ||
| 2001 | Хълмът на боровинките | Кмета-Васил Парушев | ||
| 2001 | „Пратеник на кралицата“ („Queen's Messenger“) |
България / Великобритания / Канада | ||
| 2000 | Хайка за вълци | 6 | Калчо Статев | |
| 2000 | Разбойници - коледари | 6 | ||
| 2000 | Краят на ХХ век | Охранителя | ||
| 2000 | „Октоподи“ („Octopus“) |
САЩ | Руски офицер | |
| 2000 | Американски тюлени („U.S. Seals“) |
САЩ | Raliegh Officer | |
| 1999, 2000, 2010 | Клиника на третия етаж | 35 | Професора – д-р Урумов, психоаналитик (в 7 серии: V, VIII, IX, XV, XXVII, XXXI, XXXIII) | |
| 1999 | Дунав мост | 7 | Луко Луков | |
| 1999 | Операция Делта Форс 4: Смъртна опасност („Operation Delta Force 4: Deep Fault“) |
САЩ | Сръбския офицер | |
| 1999 | „Елзе – Историята на една страстна жена“ („Else – Geschichte einer leidenschaftlichen Frau“) |
2 | Германия | Керл |
| 1998 | След края на света | България / Германия / Гърция | Тасев | |
| 1998 | Вагнер | Жоро / бомбе I / Просяк с часовник и перископ / Човек с корниз I | ||
| 1997 | „Тайни спътници“ („Compagnons secrets“) |
Франция | Пиеро | |
| 1996 | Горски дух | Кмета | ||
| 1996 | Закъсняло пълнолуние | България / Унгария | Синът – Иван Георгиев Доков | |
| 1995 | „Убиецът с жълтите обувки“ („L'assassino è quello con le scarpe gialle“) |
Италия | Младия критик | |
| 1995 | Вълкадин говори с Бога | Танас | ||
| 1994 | Граница | България/Франция | Стойнешки | |
| 1994 | Коледни апаши | Полицая | ||
| 1993 | Росита, моля („Rosita, please!“) |
Испания | Продуцента Саймън | |
| 1993 | Ч.А.Д.О.- ООД | 3 | Зетя | |
| 1993 | Сезонът на канарчетата | Георги Сотиров – Чико | ||
| 1993 | Сирна неделя | Командирът на бригадата | ||
| 1992 | Вампири, таласъми... | Ташков | ||
| 1990 | Индиански игри | Мидолаш | ||
| 1989 | Юдино желязо | Македончето | ||
| 1988 – 1996 | Новите приключения на Арсен Люпен („Le retour d'Arsène Lupin“) |
20 | Франция / Канада / Италия / Швейцария / Белгия / Полша / България / Куба / Португалия / Югославия | Владо (в 18-а серия: „Herlock Sholmes s'en mêle“ – 1995) |
| 1988 | Вечери в Антимовския хан | 2 | Младият другоселец | |
| 1988 | А сега накъде | Малин от Павликени | ||
| 1987 | Време за път | 5 | Виктор |
Кариера на озвучаващ актьор[редактиране | редактиране на кода]
Николай Урумов озвучава в нахсинхронните дублажи на анимационни филми и сериали от 1993 г. Първата му роля е Сър Торнбъри в анимационния сериал на Дисни, „Приключенията на Гумените мечета“ за БНТ, а през 1999 г. първия му дублаж за пълнометражен филм е „Принцът на Египет“ през 1999 г.
През 2001 г. озвучава в българския късометражен анимационен филм „Сламения човек“, режисиран от Анри Кулев.
Известен е с озвучаването на Скар в анимационния филм „Цар лъв“ и римейка през 2019 година, Диего в поредицата „Ледена епоха“ и Франкенщайн в поредицата „Хотел Трансилвания“
| Актьор | Заглавия | Роли |
|---|---|---|
| Денис Лиъри | Ледена епоха Ледена епоха 2: Разтопяването Ледена епоха 3: Зората на динозаврите (дублаж на Александра Аудио) Ледена епоха: Мамутска Коледа (дублаж на Александра Аудио) Ледена епоха 4: Континентален дрейф Ледена епоха 5: Големият сблъсък |
Диего Диего Диего Диего Диего Диего |
| Кевин Джеймс | Хотел Трансилвания Хотел Трансилвания 2 Хотел Трансилвания 3: Чудовищна ваканция Хотел Трансилвания 4: Трансформания |
Франкенщайн Франкенщайн Франкенщайн Франкенщайн |
| Питър Динклидж | Angry Birds: Филмът Angry Birds: Филмът 2 |
Могъщия орел Могъщия орел |
| Уил Арнет | Крадци на ядки Крадци на ядки 2: Луди по природа |
Сръдльо Сръдльо |
Сериали[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Филм/Сериал | Роля | Дублажно студио |
|---|---|---|---|
| 1993 – 1996 | Приключенията на Гумените мечета | Сър Торнбъри и Арти | БНТ |
| 2012 | „Междузвездни войни: Войните на клонираните“ | Други гласове | PRO Films |
Филми[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Филм/Сериал | Роля/Актьор | Дублажно студио |
|---|---|---|---|
| 1999 | Принцът на Египет | Хотеп (Стийв Мартин) | Арс Диджитал Студио |
| 2003 | Търсенето на Немо | Чъм (Брус Спенс) | Доли Медия Студио |
| Цар лъв | Скар (Джеръми Айрънс) | Александра Аудио | |
| 2004 | Алиса в Страната на чудесата | Додо (Бил Томпсън) | |
| Цар Лъв 2: Гордостта на Симба | Скар (Джим Къмингс) | ||
| 2005 | Чикън Литъл | Мелвин (Фред Уилард) | Доли Медия Студио |
| 2006 | Див живот | Казар (Уилям Шатнър) | Александра Аудио |
| 2007 | Рататуи | Талон (Теди Нютън) | |
| 2008 | Аристокотките | Едгар (Руди Мод-Моксби) | |
| Кунг-фу панда | Тай Лунг (Иън Макшейн) | ||
| 2009 | Ваканцията: Строго забранена | Гологлавия (Кланси Браун) | |
| Планета 51 | Генерал Кроул (Гари Олдман) | Андарта Студио | |
| 2011 | Ранго | Гърмящият Джейк (Бил Наи) | Александра Аудио |
| 2013 | Кумба | Зъбчо | – |
| Нико 2: Малко братче – големи проблеми | Старият елен Тобиас | Про Филмс | |
| 2016 | Робинзон Крузо | Мал | |
| Книга за джунглата | Балу (Бил Мъри) | Александра Аудио | |
| Rogue One: История от Междузвездни войни | Соу Герера (Форест Уитакър) | ||
| 2019 | Цар лъв (филм, 2019) | Скар (Чуетел Еджиофор) |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николай Урумов става почетен жител на Каварна, dobrichonline.com, 26 юни 2013.
- ↑ Николай Урумов става почетен гражданин на Каварна, 24chasa.bg, 26 юни 2013.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Николай Урумов в
Internet Movie Database - Биография на Николай Урумов в Theatre.art.bg
- ((ru)) Николай Урумов в КиноПоиск
- ((ru)) Николай Урумов в Кино-Театр
- Интервюта
- Деси Тодорова, „Николай Урумов е най-новият Бай Ганьо“, в-к „Сега“, 27 октомври 2005
- Интервю с Николай Урумов Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine., Bgfactor.org, 12 май 2004 г.
- „Николай Урумов: Театърът е жив, когато играе“, интервю на Елица Димова, сп. „Тема“, бр. 32 (459), 14 – 20 август 2010
|
