Николай Хайтов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Николай Хайтов
български писател
Николай Хайтов 
Роден: 15 септември 1919
Яврово, Област Пловдив
Починал: 30 юни 2002
София, България

Николай Александров Хайтов е български белетрист, драматург ,публицист и патриот, известен със сборника си „Диви разкази“, както и с изследванията си относно гроба на апостола на свободата Васил Левски.

Съдържание

Жизнен път

Николай Хайтов е сред най-популярните български писатели, автор на разнообразни по жанр и тематика художествени и публицистични творби. Влиза в книгата "Стоте най-велики българи на всички времена".

Роден е на 15 септември 1919 г. в село Яврово, Област Пловдив в бедно семейство. Родителите му са обикновени селяни. Хайтов завършва прогимназия в родното си село, но вместо да постъпи в гимназия в Пловдив, започва сам да си изкарва хляба в големия град. Работи като чирак в магазин за брашна, келнер в кръчма, камериер и общ работник в железопътните кариери край село Крумово, Пловдивско в продължение на три-четири години, което го откъсва от училището и книгите. През 1938 г. завършва гимназия в Асеновград. Обича да чете З. Стоянов, Ив. Вазов, Елин Пелин и Й. Йовков. През 1943 г. завършва в София Лесотехническия факултет. От есента на 1944 г. е войник в Пловдив. От 1946 г. постъпва на работа в родопските гори най-напред като участъков лесничей в Персенкското горско стопанство. После работи в Лесичево, Девинско и в Горско стопанство - Сапарева баня. От 1951 г. е инженер-лесовъд в Радуилския участък на стопанство "Боровец", Самоковско. За неправилно раздаване на дърва е осъден на осем години строг тъмничен затвор и уволнен дисциплинарно от Министерството на горите. По-късно присъдата е отменена от Софийския окръжен съд, но две години остава без работа.

Първият му очерк е публикуван през 1954 г. в списание „Септември“. Следва предложение за сътрудничество в списанието, където печата свой разказ ("Случай без прецедент") и нов очерк. Пише очерци за в."Работническо дело", "Кооперативно село" и др. Очерците, които печата, издава в първата си книга "Съперници" през 1957 г. От 1959 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, работи като редактор във вестник „Народна култура“ и сп."Наша родина". От 1975 до 1977 г. е председател на Столичния съвет на културата, член е на Управителния съвет на СБП от 1966 г. и секретар на СБП - 1966-1968 г. През 1966 г. става главен редактор на списание „Родопи“. През 1967 г. излизат знаменитите му „Диви разкази“. Те имат над 10 издания в България, като са преведени на 28 чужди езици, включително китайски. През 1989 г. излизат Избрани произведения в три тома. Н. Хайтов пише над 10 пиеси, 800 статии и рецензии.

Общият тираж на книгите на Хайтов, които са издадени и преиздадени в България, е над 4 милиона екземпляра.

Н. Хайтов е председател на Съюза на българските писатели (СБП) от 1993 до 1999 г., като преди това от 1966 до 1968 г. е негов секретар. Той е упрекван в авторитарност и за разцепването на СБП. Носител е на Димитровска награда за проза, на литературната награда „Йордан Йовков“ и на Вазовата награда за литература. Става носител на ордена „Стара планина“ през 2000 г. Избран е за академик през 1997 г. от Българската академия на науките.

Николай Хайтов има двама синове - Александър и Здравец, и дъщеря - Елена.

Умира на 82 години на 30 юни 2002 г. от левкемия.

Произведения

"Писма от пущинаците" 1960 "Хайдути" - очерци 1962 "Старите у дома" 1962 "Жени хайдутки" 1962 "Матей Миткалото" 1964

"Румяна войвода" 1965 "Родопски властелини" 1965

"Магьосникът от Брезе" 1979 "Хвъркатото корито" 1979

"Разкази и есета" 1984 "Да възседнеш глиган" 1985

По сценарий на Хайтов са създадени филмите Козият рог, Мъжки времена, Краят на песента, Капитан Петко Войвода (1974),"Дърво без корен", "Орисия", телевизионната поредица "Семейство Калинкови","Ламята"

Вижте още

Външни препратки

Лични инструменти
На други езици