Николай Хайтов

Николай Хайтов
Роден	15 септември 1919 Яврово, България
Починал	30 юни 2002 (на 82 г.) София, България
Професия	писател белетрист, публицист
Националност	българин

Николай Александров Хайтов е български белетрист, драматург, публицист, известен със сборника си „Диви разкази“, както и с противоречивите си съчинения относно гроба на апостола на свободата Васил Левски. Многократно е обвиняван в опити за присвояване на чужди произведения. .

Биография

Роден е на 15 септември 1919 в родопското село Яврово, Област Пловдив в много бедно семейство. Родителите му са обикновени селяни. Хайтов завършва прогимназия в родното си село, но вместо да постъпи в гимназия в Пловдив, започва сам да си изкарва хляба в големия град. Работи като чирак в магазин за брашна, келнер в кръчма, камериер и общ работник в железопътните кариери край село Крумово, Пловдивско в продължение на три-четири години, което го откъсва от училището и книгите. През 1938 завършва гимназия в Асеновград. Издържа се с тежък труд по строежите и взема по две години за една, така изкарва и висшето си образование. През 1943 завършва в София Лесотехническия факултет. От есента на 1944 е войник в Пловдив. От 1946 постъпва на работа в родопските гори най-напред като участъков горски в Персенкското горско стопанство. След това работи в Лесичево, Девинско и в Горско стопанство — Сапарева баня. От 1951 инженер-лесовъд в Радуилския участък на стопанство "Боровец", Самоковско. Разрешава на местното население да използва падналите дървета в гората и по този начин нарушава партийните догми. Осъден на 8 години строг тъмничен затвор и уволнен дисциплинарно от Министерството на горите, без право да работи по специалността си. По-късно присъдата е отменена, но две години е безработен. Принуждава се да търси препитание с писане на очерци и големият му литературен талант веднага е забелязан. Обича да чете Захари Стоянов, Иван Вазов, Елин Пелин и Йордан Йовков.

Първият му очерк е публикуван през 1954 в списание „Септември“. Следва предложение за сътрудничество в списанието, където печата свой разказ ("Случай без прецедент") и нов очерк. Пише очерци за в."Работническо дело", "Кооперативно село" и др. Очерците, които печата, издава в първата си книга "Съперници" през 1957. От 1959 е приет за член на Съюза на българските писатели, работи като редактор във вестник Народна култура и сп."Наша родина". От 1975 до 1977 е председател на Столичния съвет на културата, член е на Управителния съвет на СБП от 1966 и секретар на СБП - 1966-1968. През 1966 става главен редактор на списание „Родопи“.

През 1967 излизат знаменитите му „Диви разкази“. Те имат над 10 издания в България, като са преведени на 28 чужди езици, включително китайски. През 1989 излизат „Избрани произведения“ в три тома.

Н. Хайтов пише над 10 пиеси, 800 статии и рецензии. Общият тираж на книгите на Хайтов, които са издадени и преиздадени в България, е над 4 милиона екземпляра.

Н. Хайтов е председател на Съюза на българските писатели (СБП) от 1993 до 1999, като преди това от 1966 до 1968 е негов секретар. Той е упрекван в авторитарност и за разцепването на СБП. Носител е на Димитровска награда за проза, на литературната награда „Йордан Йовков“ и на Вазовата награда за литература. Става носител на ордена „Стара планина“ през 2000. Избран е за академик през 1997 от Българската академия на науките.

Николай Хайтов има двама синове и една дъщеря: Александър - скулптор и Здравец — архитект, дъщеря — Елена Хайтова.

Умира на 82 години на 30 юни 2002 от левкемия и е погребан в Централни гробища - София.

Цитати

• „Левски е еманация на българщината в най-висшата й форма“.
• „Eдно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто — да го направиш.“ (из разказа „Мъжки времена“)
• „Главата ми да отсекат, пак ще викам: 'Да живее България!'“
• „Преговорите за влизане в Европейския съюз да се водят не на колене, а равноправно и при зачитане на собствените национални интереси. За проявените рецидивисти следва да бъде установен специален наказателен режим, а «правата на човека» да не се превръщат в средство за масово тиранизиране на мирното население.“
• „Единственото ми агрегатно състояние е Националист!“
• „Крила имат само тия,дето сърце им иска да лети
• „Орлиците се ловят с живо месо, а не с мърша!“ (из разказа "Сватба")
• „Българинът има нещо общо с лисицата: точно когато я мислиш за умряла, тя хукне. Много пъти това ни е спасявало, дано и този път да ни спаси от нашите и чуждите гробари, които са се хванали вече за лопатите.Нацията ни сега е в безпътица, но не е безпътна.„ - в интервю от 1993г.

Обвинения в плагиатство

Николай Хайтов е обвиняван многократно в присвояване и опити за присвояване на чужди произведения:

• Опитва се да публикува под свое име сборника с документални разкази „Забравените от небето“ на Екатерина Томова. Когато не успява, активно се противопоставя на издаването му. Авторката получава широка обществена подкрепа от средите на интелигенцията в борбата си да публикува книгата. Поради създалата се гласност диктаторът Тодор Живков се среща с нея и решава случая в нейна полза .
• В първото издание на документалната книга за историята на село Манастир от Славчо Дичев, която Хайтов редактира, като автори са посочени и двамата, но в следващото издание като автор фигурира единствено Николай Хайтов. Журналистката Велислава Дърева, която разкрива плагиатството му във в. „Комсомолска искра“ през 1986, като публикува факсимиле на кориците на двете издания, е уволнена след писмо на Хайтов до Окръжния комитет на БКП в Пловдив. Издателството излиза с опровержение, че това е полиграфическа грешка .
• През 1985 г. Петър Величков открива чернови на неиздадения дотогава роман „Левски“ на Яна Язова в Централния държавен архив и публикува откъси от него във в. „АБВ“. Според него Хайтов е откраднал беловата на романа (която така и не е открита) след смъртта на авторката му и го е депозирал в издателство „Христо Г. Данов“, но поради излизането на откъсите го изтегля и заличава всички следи .

Нанася съществени вреди върху естественото развитие на българската филологическа наука. В книгата си "Вълшебното огледало" Хайтов, без да има нужната езиково-литературна подготовка (завършил Асеновградската гимназия), дава едностранна и некомпетентна оценка за дейността на проф. Мирослав Янакиев, проф. Никола Георгиев, проф. Михаил Виденов. Това са сред най-големите имена в родната филологическа наука, които издигат равнището й на европейско ниво. "Вълшебното огледало" не успява да разчете и разбере базисни трудове като "Българско стихознание" (М. Янакиев), "Българската народна песен. Строеж, структура, система" и "Анализ на лирическата творба" (Н. Георгиев), "Увод в социолингвистиката" (М. Виденов).¹ виж по-подробно в: Хайтов, Николай. "Вълшебното огледало". С., 1988 г.

Произведения

Николай Хайтов е автор на разнообразни по жанр и тематика творби.

• „Съперници“ (1957)
• „Искрици от огнището“ (1959)
• „Разбулена Родопа“ (1960)
• "Писма от пущинаците" (1960)
• "Хайдути" - очерци (1960)
• "Старите у дома" (1962)
• "Смолян" (1962)
• "Жени хайдутки" (1962)
• "Матей Миткалото" (1964)
• „Шумки от габър“ (1965)
• "Румяна войвода" (1965)
• "Родопски властелини" (1965)
• „Диви разкази“ (1967)
• "Ламята" (1970)
• "Магьосникът от Брезе" (1979)
• "Хвъркатото корито" (1979)
• „Родопските комити разказват“ (1972)
• „Капитан Петко Войвода“ (1974)
• "Разкази и есета" (1984)
• "Да възседнеш глиган" (1985)
• „Бодливата роза“ (1975)
• „Вълшебното огледало“ (1981)
• „Последните мигове и гробът на Васил Левски“ (1985)
• „Гробът на Левски“(1987)
• „Светогорски Записки“(1987)
• „Избрани произведения“ (1989)
• „Дневници“
• „Родопски властелини“
• „Троянските коне в България“ (2002, посмъртно)
• „През сито и решето“ (2003, посмъртно)
• „Бележки по тефтерчето на Васил Левски“ (2007, посмъртно)

По сценарий на Хайтов са създадени филмите „Козият рог“, „Мъжки времена“, „Краят на песента“, „Капитан Петко войвода“ (1981),"Дърво без корен", "Орисия", телевизионната поредица "Семейство Калинкови","Ламята".

Вижте също

• Българска литература

Външни препратки

• Библиотека „Българска литература“ — Николай Хайтов
• Ивайло Христов - Николай Хайтов, Монография