Николай Хайтов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николай Хайтов
Nikolai Haitov.jpg
Роден 15 септември 1919 г.(1919-09-15)
Яврово, България
Починал 30 юни 2002 г. (на 82 г.)
София, България
Професия писател белетрист, публицист
Националност българин
Николай Хайтов в Общомедия

Николай Александров Хайтов е български белетрист, драматург, публицист, известен със сборника си „Диви разкази“, както и с противоречивите си съчинения относно гроба на апостола на свободата Васил Левски. Обвиняван е в опити за присвояване на чужди произведения.[1][2][3][4]

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 15 септември 1919 в родопското село Яврово, Област Пловдив в много бедно семейство. Родителите му са обикновени селяни. Хайтов завършва прогимназия в родното си село, но вместо да постъпи в гимназия в Пловдив, започва сам да си изкарва хляба в големия град. Работи като чирак в магазин за брашно, келнер в кръчма, камериер и общ работник в железопътните кариери край село Крумово, Пловдивско в продължение на три-четири години, което го откъсва от училището и книгите. През 1938 завършва гимназия в Асеновград. Издържа се с тежък труд по строежите и взема по две години за една, така изкарва и висшето си образование. През 1943 завършва в София Лесотехническия факултет. От есента на 1944 е войник в Пловдив. От 1946 постъпва на работа в родопските гори най-напред като участъков горски в Персенкското горско стопанство. След това работи в Лесичево, Девинско и в Горско стопанство — Сапарева баня. От 1951 инженер-лесовъд в Радуилския участък на стопанство "Боровец", Самоковско. Разрешава на местното население да използва падналите дървета в гората и по този начин нарушава партийните догми. Осъден на 8 години строг тъмничен затвор и уволнен дисциплинарно от Министерството на горите, без право да работи по специалността си. По-късно присъдата е отменена, но две години е безработен. Принуждава се да търси препитание с писане на очерци и големият му литературен талант веднага е забелязан. Обича да чете Захари Стоянов, Иван Вазов, Елин Пелин и Йордан Йовков.

Първият му очерк е публикуван през 1954 в списание „Септември“. Следва предложение за сътрудничество в списанието, където печата свой разказ („Случай без прецедент“) и нов очерк. Пише очерци за вестник „Работническо дело“, „Кооперативно село“ и др. Очерците, които печата, издава в първата си книга „Съперници“ през 1957. От 1959 е приет за член на Съюза на българските писатели, работи като редактор във вестник Народна култура и списание „Наша родина“. От 1975 до 1977 е председател на Столичния съвет на културата, член е на Управителния съвет на СБП от 1966 и секретар на СБП - 1966 - 1968. През 1966 става главен редактор на списание „Родопи“.

През 1967 излизат знаменитите му „Диви разкази“. Те имат над 10 издания в България, като са преведени на 28 чужди езици, включително китайски. През 1989 излизат „Избрани произведения“ в три тома.

Хайтов пише над 10 пиеси, 800 статии и рецензии. Общият тираж на книгите на Хайтов, които са издадени и преиздадени в България, е над 4 милиона екземпляра.

Николай Хайтов е председател на Съюза на българските писатели (СБП) от 1993 до 1999, като преди това от 1966 до 1968 е негов секретар. Той е упрекван в авторитарност и за разцепването на СБП. Носител е на Димитровска награда за проза, на Националната литературна награда „Йордан Йовков“ (1995) и на Вазовата награда за литература. Става носител на ордена „Стара планина“ през 2000. Избран е за академик през 1997 от Българската академия на науките.

Николай Хайтов има двама синове и една дъщеря: Александър - скулптор и Здравец — архитект, дъщеря — Елена Хайтова.

Умира на 82 години на 30 юни 2002 година от левкемия и е погребан в Централни гробища — София.

Цитати[редактиране | edit source]

  • „Левски е еманация на българщината в най-висшата ѝ форма“.
  • „Eдно е да знаеш, друго е да можеш, а пък трето и четвърто — да го направиш.“ (из разказа „Мъжки времена“)
  • „Главата ми да отсекат, пак ще викам: "Да живее България!'“
  • „Преговорите за влизане в Европейския съюз да се водят не на колене, а равноправно и при зачитане на собствените национални интереси. За проявените рецидивисти следва да бъде установен специален наказателен режим, а «правата на човека» да не се превръщат в средство за масово тиранизиране на мирното население.“
  • „Единственото ми агрегатно състояние е Националист!“
  • „Крила имат само тия, дето сърце им иска да лети!“
  • „Орлиците се ловят с живо месо, а не с мърша!“ (из разказа "Сватба")
  • „Българинът има нещо общо с лисицата: точно когато я мислиш за умряла, тя хукне. Много пъти това ни е спасявало, дано и този път да ни спаси от нашите и чуждите гробари, които са се хванали вече за лопатите.Нацията ни сега е в безпътица, но не е безпътна.„ - в интервю от 1993 г.
  • "В една зверилница, толерантност означава смърт."
  • "Изтървем ли България, изтървали сме всичко."

Обвинения в плагиатство[редактиране | edit source]

Николай Хайтов е обвиняван многократно в присвояване и опити за присвояване на чужди произведения:

  • Опитва се да публикува под свое име сборника с документални разкази „Забравените от небето“ на Екатерина Томова. Когато не успява, активно се противопоставя на издаването му. Авторката получава широка обществена подкрепа от средите на интелигенцията в борбата си да публикува книгата. Поради създалата се гласност Тодор Живков се среща с нея и решава случая в нейна полза [1].
  • В първото издание на документалната книга за историята на село Манастир от Славчо Дичев, която Хайтов редактира, като автори са посочени и двамата, но в следващото издание като автор фигурира единствено Николай Хайтов. Журналистката Велислава Дърева, която разкрива плагиатството му във в. „Комсомолска искра“ през 1986, като публикува факсимиле на кориците на двете издания, е уволнена след писмо на Хайтов до Окръжния комитет на БКП в Пловдив. Издателството излиза с опровержение, че това е полиграфическа грешка [2] [3].
  • През 1985 г. Петър Величков открива чернови на неиздадения дотогава роман „Левски“ на Яна Язова в Централния държавен архив и публикува откъси от него във в. „АБВ“. Според него Хайтов е откраднал беловата на романа (която така и не е открита) след смъртта на авторката му и го е депозирал в издателство „Христо Г. Данов“, но поради излизането на откъсите го изтегля и заличава всички следи [4].

Произведения[редактиране | edit source]

Николай Хайтов е автор на разнообразни по жанр и тематика творби.

По сценарий на Хайтов са създадени филмите Козият рог, Мъжки времена, Краят на песента, Капитан Петко войвода (1981),"Дърво без корен", "Орисия", телевизионната поредица "Семейство Калинкови","Ламята".

Отличия[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Заради тази книга се срещнах с Тодор Живков, Екатерина Томова
  2. а б Нови щрихи към образа на великия Хайтов, Евгений Тодоров
  3. а б Велислава Дърева: Уличих Хайтов в кражба, уволниха мен, главния редактор и зам.-главния, интервю за e-vestnik.bg
  4. а б Петър Величков: Кулезич направи антифилм за Яна Язова, оневинява Хайтов, интервю за e-vestnik.bg
  5. Указ № 3 от 7 януари 2000 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за