Николай Дамаски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Николай от Дамаск)
Направо към: навигация, търсене

Николай от Дамаск (на гръцки: Νικόλαος Δαμασκηνός, Николаос Дамаскинос) е Сирийски[1] историк и философ, живял по времето на император Октавиан Август. Името му е свързано с неговото родно място, Дамаск. Роден е около 64 пр.н.е. [2]

Той е близък приятел на Ирод Велики, при когото живее дълго време и служи като дворцов съветник и историк. Работи и в канцеларията на Октавиан Август. Според Софроний е учител на децата на Марк Антоний и Клеопатра VII [3]. Отива в Рим с Ирод Аркелай [4]

Творчеството му е голямо, по почти всичко е загубено. Най-голямото и значимо негово произведение е История (Historiai или Archaiologia) в 144 книги. В нея е представена световната история на от древни времена (Асирия, Междуречието, Лидия, Персия, Троянската война) до смъртта на Ирод. Историта на Николай от Дамаск са използвали Страбон, Йосиф Флавий, Плутарх и Евсевий. Сред другите му произведения са посветеното на Ирод Велики съчинение "За обичаите", автобиография, биография на Август. Освен тях Николай от Дамаск е автор на няколко незапазени философиски, ботанически и зоологически съчинения, както и на няколко трагедии и комедии.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. George Sarton (1936). "The Unity and Diversity of the Mediterranean World", Озирис 2, p. 406-463 [430].
  2. K. Müller &c Fragmenta historicorum graecorum vol. 3 p.344.
  3. Patrologia Graeca vol. 87, 3. col. 3622D
  4. H.J.Drossart Lulofs, On the Philosophy of Aristotle, by Nicolaus Damascenus, Brill, 1969, p.1f.