Николай I Мистик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николай I Мистик

Николай I Мистик или само Николай Мистик (на гръцки: Νικόλαος Α΄ Μυστικός, Нико̀лаос I Мюстико̀с) (852 – 15 май 925) е константинополски патриарх от март 901 до 907 и от май 912 до смъртта си през 925 г.

Николай Мистик е роден на Апенинския полуостров. Близък приятел е на патриарх Фотий (857-867 и 877-886). Като регент на малолетния император Константин VII Багренородни той е играл голяма роля в политиката на Византия. Някои считат патриарх Николай за един от преподавателите на цар Симеон I в Магнаурската школа, но е малко вероятно, тъй като разликата във възрастта на двамата не е много голяма.

Изпада в немилост след свалянето на Фотий от патриаршеския престол през 886 г. и е заточен в манастир. Император Лъв VI Мъдри го връща от манастира и го произвежда в мистикос, почетно звание обозначаващо или императорски министър или съдебен служител.

От него са запазени 163 писма, от които 26 до българския цар Симеон. Те са ценни заради сведенията за българо-византийските отношения, вкл. кръвопролитните войни между тях, по това време.

Канонизиран е за светец от Православната църква. Паметта му се почита на 16 май (по Юлианския календар).