Николаос Драгумис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николаос Драгумис
Νικόλαος Δραγούμης
гръцки политик

Роден
Починал
Научна дейност
ОбластЛитературна критика
Семейство
БащаМаркос Драгумис
ДецаСтефанос Драгумис
Николаос Драгумис в Общомедия

Николаос Драгумис (на гръцки: Νικόλαος Δραγούμης) е гръцки политик, писател и литературен критик от XIX век.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1809 година в Цариград в семейството на революционера и политик от Богатско Маркос Драгумис. Преследвано от властите заради революционната дейност на бащата, семейството му се мести в Одеса, после на Парос и на Наксос, където Николаос завършва католическо училище на лазаристите. Мести се в Навплион, където е секретар на Третото национално събрание в Ермиони и Тризина в 1827 година. По-късно е назначен като чиновник в канцеларията на Йоанис Каподистрияс. Заема различни държавни постове и през 1862 г. става министър на вътрешните работи в правителството на Йоанис Колокотронис. Избран е за член на градския съвет на Атина. Умира в Атина през 1879 година.[1]

Драгумис е колумнист в русофилския вестник „Еон“ и в списанието „Евтерпи“. Един от създателите е на авангардните литературни списания „Пандора“ и „Спектатьор дьо л'Ориан“. Важен негов труд е „Исторически спомени“ (1874), в които разказва личната си гледна точка за политиката през годините 1821 - 1862. Също така превежда много чужди книги, литературни, исторически и политически, като например „Поп каро“ на Йожен Скриб, „Ловецът“ (1851) на Г. Фери, „Историята на Георги Кастриот“ (1856) на Камий Паганел, „Пътешествията на Гъливер“ на Джонатан Суифт и „Наръчникът на трудовите хора“ (1869) на Т. Баро.[1]

Родословно дърво[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанасиос Драгумис
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Маркос Драгумис
(1770 - 1854)
 
Зои Софиану-Делияни
 
Стефанос Георгантас
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йоанис Драгумис
 
Николаос Драгумис
(1809 - 1879)
 
Евфросини Георганта
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Маркос Драгумис
(1840-1909)
 
Зои Драгуми
(1843 - 1894)
 
Стефанос Драгумис
(1842 - 1923)
 
Елиза Кондоянаки
 
Марика Драгуми
(1846 - 1941)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Павлос Мелас
(1870 - 1904)
 
Наталия Мела
(1872 - 1973)
 
Николаос Драгумис
(1874 - 1933)
 
Амарилда Зану
 
Йон Драгумис
(1878 - 1920)
 
Елена Валаорити
 
Филипос Драгумис
(1890-1980)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Маркос Драгумис
(1926 - 2011)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Маркос Драгумис
(1934 - 2023)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наталия Драгуми
(р. 1973)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Λόγιοι και επιστήμονες της Τουρκοκρατίας (μέρος 2ο) // Ιστορικά Καστοριάς, 16 декември 2013. Посетен на 20 юли 2014.