Николас Бернули

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николас Бернули
швейцарски математик
Роден: 21 октомври 1687
Базел, Швейцария
Починал: 29 ноември 1759
Базел, Швейцария

Николас Бернули (Nicholas Bernoulli, още срещан и като Nikolas, Nicolas, Nicolaus) е швейцарски математик, член на математическата династия Бернули, племенник на Якоб и Йохан Бернули.

През 1704 г. завършва математика в Базелския университет, под ръководството на чичо си Якоб и пет години по-късно получава докторска степен за труд по теория на вероятностите в правото. През 1716 г. печели мястото, заемано от Галилей, в университета в Падуа, където работи над диференциални уравнения и геометрия. През 1722 г. се завръща в Базелския университет като лектор по логика и по право.

Най-значимите му приноси могат да бъдат открити в кореспонеденцията му с Готфрид Лайбниц, Леонард Ойлер и Пиер Ремон де Монмор, от която става ясно, че има принос към формулирането на Санкт Петербургския Парадокс (наречен така, защото бил отпечатан в годишника на петербургската академия на науките), над който работи и племенникът му Даниел Бернули. Наред с други математици се занимава с уравнението на Рикати, както и с частни диференциални уравнения.

Пише предговора към излезлия посмъртно труд на Якоб Бернули "Изкуството на предположенията" ("Ars Conjectandi").


Външни препратки[редактиране | edit source]