Никола Алексиев (учител)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Алексиев.
| Никола Алексиев | |
| български общественик | |
| Роден | Никола Алексиев
неизв.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Учил в | Солунска българска католическа гимназия |
| Семейство | |
| Деца | Райко Алексиев |
Никола Алексиев е български просветен деец и общественик, активист на Македонската организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Никола Алексиев е роден в Солун, Македония.[1] Завършва като стипендиант на френското посолство в Цариград Солунската българска католическа гимназия.[2] От Солун емигрира в Пазарджик, България, където се жени за Стоянка Белопитова от Панагюрище, сестра на революционера Тодор Белопитов, и работи като учител. Участва активно в дейността на Македонската организация. От 15 и 21 юни 1897 година е делегат на Четвъртия,[3] а от 1 до 5 май 1899 година - на Шестия македонски конгрес.[4] Залага в банка половината от учителската си заплата, за да снабдява с оръжие македонските комити, поради което многочленното му семейство от четири сина и две дъщери изпада в немотия. Алексиев е баща на видния български художник Райко Алексиев.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Гешакова, Мила. Пет въпроса към Алекс Алексиев: Скопие изопачава историята ни и това е агресия към нас // 24 часа, 4 февруари 2013. Посетен на 4 юли 2023. Аз съм потомък на солунски българи, които в същото време са били и патриотични македонци.
- ↑ Чолаков, Стефан. Хумористичният вестник „Щурец“ и неговият автор Райко Алексиев. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 13.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106-107.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.
- ↑ Алексиев, Райко. Хумористична история на българите. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. с. 6.
