Никола Божков
| Никола Божков | |
| български революционер | |
 Фото Димитър Попов, Ямбол | |
| Роден |
1865 г.
|
|---|---|
| Починал | 4 февруари 1946 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Никола Божков в Общомедия | |
Никола Божков, известен като Троячанец,[1] е български революционер, прилепски деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Божков е роден в 1865 година в прилепското село Трояци, тогава в Османската империя.[5][6][7] По професия е учител.[2] Влиза във ВМОРО още в 1894 година,[2] заклет от Даме Груев.[3] В 1896 година е арестуван и затворен. След излизането си от затвора в 1897 година продължава с революционната си дейност и участва в пренасянето на оръжие от Свободна България в Прилепско. В 1898 годинае арестуван отново и лежи 8 месеца. В 1901 година става нелегален. През октомври 1901 година посреща Гоце Делчев. В 1902 година Делчев го изпраща в София.[3]
На 15 март 1903 година заминава за Македония с чета от 29 души[3] част от Съединената прилепска чета на Константин Кондов,[2] за Прилепско. На 15 юли 1903 година дават сражение при Топличките гори. След това трите чети на Божков, на Петре Ацев и на Кольо Пешков се сражават втори път на Студенина, Беловодичко, където губят 15 души. На 16 юли 1903 година с Пере Тошев изгарят Градинешкия хан.[3]
По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото е самостоятелен войвода в Прилепско. На 25 август залавя Киле Осман и изгаря кулата на Булиман.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Михаил Чаков.[8][9]
След Първата световна война се премества със семейството на сина си Георги в София.[2]
На 25 февруари 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Умира на 4 февруари 1946 година в София.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 72.
- ↑ а б в г д е Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 20.
- ↑ а б в г д е ж Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 198.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 331.
- ↑ Николе Троячанчето // Илюстрация Илиндень 6 (26). Илинденска организация, Май 1930. с. 7.
- ↑ Снимка на надгробния камък на Никола Божков в Централни софийски гробища // София помни. Посетен на 7 януари 2016.
- ↑ Парцел 38 // София помни. Посетен на 7 януари 2016.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 95.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 478.
