Никола Жеков (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за радовишкия войвода на ВМОРО. За генерала вижте Никола Жеков.

Никола Жеков
български революционер
Никола Жеков 
Роден: 1880
Стара Загора, Източна Румелия
Починал: 7 март 1949
Сливен, България

Никола Костов Жеков (Жекоолу[1]) е български революционер, радовишки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | edit source]

Никола Жеков е роден през 1880 година в Стара Загора, тогава в Източна Румелия. Той е от рода на Михаил и Георги Жекови, участници в Старозагорското въстание от 1875 година, организирано от Стефан Стамболов. Като ученик в Самоковското железарско училище Никола Жеков участва в основаването на Тайния революционен кръжок „Трайко Китанчев“, заедно с Никола Дечев и други.

След като завършва училището Никола Жеков става четник първо при Михаил Апостолов - Попето, а след това при Христо Чернопеев, а от пролетта на 1902 година е войвода е определен за радовишки околийски войвода. След едно сражение в района му през юли 1902 година избухва Радовишката афера, като за около два месеца турските власти арестуват и изтезават българи от околните села, но без особен резултат[2]. В началото на 1903 година е четник при Христо Чернопеев. През месец май е ранен в ръката и върнат в България за лечение, като придружава свещеноиконом Тома Николов Христов – поп Тома, преминаващ нелегално през Прилепско, Тиквешко, Радовишко, Струмишко, Беровско и Горно-Джумайско (Благоевградско) и пренасящ в София решенията на Смилевския конгрес. След лечението Никола Жеков е определен за околийски войвода на Радовишко. Четите са сформирани и в готовност. При започването на Илинденско-Преображенското въстание войводите Никола Жеков, Христо Чернопеев, Петър Самарджиев, Делчо Коцев, капитан Георги Тренев и Панайот Байчев минават с четите си от Кюстендил в Саса на 28 август 1903 година. Четата на Жеков води сражения на 4, 5 и 6 септември при селата Витоша, Ново село, Мишино в Кочанско.

Войводите на съвещание в Осоговския балкан. Седнали от ляво на дясно: Панайот Байчев, Питу Гули, Коста Мазнейков, Христо Чернопеев, Андрей Христов, Тодор Христов. Прави от ляво на дясно: Никола Жеков, Константин Кондов, Сотир Атанасов, Тимо Ангелов, Никола Дечев и куриерът Никола Сарафов.

След потушаването на въстанието Никола Жеков, продължаващ да е околийски радовишки войвода, се завръща в София и участва на зимните съвещания на ръководителите на ВМОРО в началото на 1904 година. Завръща се в Радовишко с чета от 5 души на 12 март 1904 година, за да реорганизира революционния район. За кратко е войвода и в Струмишко.[3]

Преди началото на Балканската война Никола Жеков е войвода на партизанска чета №40 на Македоно-одринското опълчение и действа в Петричко. После става доброволец в Нестроевата рота на 6 охридска дружина на Опълчението.[4]

Жени се за дъщерята на един от ятаците си в Струмица и се завръща да живее в България - първоначално в Стара Загора, а в края на 1922 година се премества със семейството си в София.

През 1948 година заедно с още двама съмишленици основава Вътрешна българска революционна организация (ВБРО). И тримата са арестувани, съдени от Народния съд и с присъда от месец ноември 1948 година за „подравянето и отслабването на установената власт чрез преврат и революционна дейност”, както и брошури и позиви „против чужди държави” (СССР и политиката му в България) Никола Костов Жеков е осъден на строг доживотен тъмничен затвор, глоба от 500 000 лева и конфискация на цялото имущество. Умира на 7 март 1949 година в Сливенския затвор. Името му е изтрито от историческите учебници.

С решение № 745 на Върховния съд от 8 октомври 1991 година Никола Костов Жеков и съратниците му са признати за невинни и оправдани.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.42
  2. Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.253-254.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 56.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 259, 893.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 28.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 45 - 46.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.