Никола Карев
|
||||||||||
Никола Янакиев Карев е български революционер, тесен социалист, деец на македоно-одринското националноосвободително движение, участик в Илинденско-Преображенското въстание и ръководител на Крушевската република.
Биография [редактиране]
Роден е в град Крушево, днес Република Македония, като четвърто дете в бедно въглищарско семейство. Един от братята му - Георги Карев, по-късно е кмет на града. Има и друг известен брат - Петър, който също е деец на ВМОРО. 16-годишен Никола Карев е принуден да прекъсне обучението си и през 1893 година идва в София, където постъпва на работа като зидар, а впоследствие и като столар. През 1896 година става член на БРСДП и се присъединява към създадената от Васил Главинов Македоно-одринска социалдемократическа група.
В Крушево се връща през 1899 година и се заема да довърши образованието си. През 1900 година завършва българската класическа гимназия в Битоля и се включва в редовете на Българските македоно-одрински революционни комитети, като става член на Битолския революционен окръжен комитет. От 1900 до 1903 година учителства в българските училища в село Горно Дивяци и в родното си Крушево. За известно време застава начело на революционна чета. На Смилевския конгрес (1903), на който се утвърждава планът на предстоящото Илинденско-Преображенско въстание, Карев е поставен за ръководител на Крушевското горско началство. В разгара на въстранието оглавява Крушевската република, а години по-късно Никола Киров приписва на своя литературен герой Никола Карев авторството на Крушевския манифест. След потушаването на въстанието успява да се изтегли към свободна България и работи известно време в социалистическото движение.
| Чета на Никола Карев, март 1905[1] | ||
|---|---|---|
| Име | Родно място | Бележка |
| 1. Никола Карев | Крушево | на 28 години, неженен |
| 2. Марко Христов | Сопотница | на 28 години, неженен |
| 3. Тримо Груйов | Брегово, Битолско | на 30 годиин, женен с едно дете |
| 4. Йован Силянов | Радово | на 32 години, женен с пет деца |
| 5. Стоян Димов | Зашле | на 22 години, женен с едно дете |
| 6. Силян Костадинов | Цер | на 19 години |
| 5. Иван Димов | Цер | на 22 години |
| 6. Мито Гиоргиев | Крушево | на 27 години |
На 16 март 1905 година четите на Никола Карев и Петър Ацев преминават през Кюстендилския пункт на ВМОРО, като са придружени от трима влашки терористи[2]. Скоро след това четата на Карев е открита от турски аскер, войводата пада убит край кратовското село Райчани, днес Република Македония.[3][4]
Наследство [редактиране]
В България и Република Македония Никола Карев е една от най-популярните фигури на националноосвободителното движение на българите в Македония. Днес костите му лежат в паметника Македониум над град Крушево, Република Македония, издигнат в памет на загиналите в Илинденско-Преображенското въстание за свободата на родния край борци. Там те се пренесени на 11 април 1990 г. Преди това, през 1953 г., по случай 50-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание костите на Никола Карев са пренесени в родния му град Крушево.
Днес в България и Република Македония името на Никола Карев носят редица училища, улици и други. Негови паметници са издигнати в различни градове в двете страни.
Бележки [редактиране]
- ↑ Дневник на Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО, в: Билярски, Цочо. „Никола Карев, Председателят на Крушовската република“, от сайта http://www.sitebulgarizaedno.com посетен на 05.02.2012 г.
- ↑ Писмо на Даме Груев до Битолския комитет, 16 март 1905 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.457-458.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 74.
- ↑ Николова, В., М. Куманов, „Кратък исторически справочник „България“ - 3“, ДИ Народна просвета, София, 1983, стр. 261.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
