Никола Кънев
| Никола Кънев | |
| български политик, юрист и журналист | |
 | |
| Роден |
1866 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Политика | |
| Партия | Демократическа партия |
| Депутат | |
| XIV ОНС | |
Никола Димитров Кънев е български юрист, журналист и политик от Демократическата партия.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Никола Кънев е роден в 1866 година[3] или в 1868 година[4] в град Брацигово.[3] Къневи са брациговска фамилия, изселила се в края на XVIII век от костурското село Омотско.[5] В 1890 година завършва право в Екс ан Прованс, Франция,[3] след което е председател на окръжните съдилища в Бургас и Варна. През 1897 година става адвокат във Варна, а две години по-късно – редактор на вестник „Подтик“.[4] В периода 1899 – 1910 година е отговорен редактор на вестник „Известник“ във Варна, през 1910 година става редактор на вестник „Боева скала“.[4]
От 1899 година до края на живота си Кънев е член на Демократическата партия. През 1906 година става член на Върховния партиен съвет, неколкократно е общински съветник, председател на Общинския съвет във Варна. Той е народен представител и подпредседател на XIV обикновено народно събрание (1908 – 1911). Вносител е на законопроекта за електрификация на град Варна.
Кънев е активист на Варненското македоно-одринско дружество на Македоно-одринската организация.[6]
Умира на 12 юли 1922 година във Варна.[4]
Негов син е инженерът Боян Кънев (1895 - 1968), негов внук е режисьорът Никола Кънев, а правнук е политикът Радан Кънев (р. 1975).[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Родът Къневи: три поколения за Варна // Записки на реформиста, 27 март 2013 г. Посетен на 30 август 2021 г.
- ↑ Свободен глас - дигитално копие - 02/03/1908, No. 9, стр.2
- ↑ а б в Исторически преглед, Том 66, Българско историческо дружество, 2010, с. 63.
- ↑ а б в г Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 455, ISBN 954-528-790-X
- ↑ Дамянова, Екатерина. Прадедите ни // Литературен свят. Посетен на 24 януари 2021 г.
- ↑ Военно-исторически сборник, Том 58, Броеве 4–6, с. 45.
